О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 415 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на Руска Георгиева - главен юрисконсулт в РЦ Бургас – пълномощник на „БАНКА ДСК” ЕАД – София против разпореждане № 710/03.07.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 666/2012 г. по описа на Районен съд – Н.З., с което е било отхвърлено като недопустимо подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист против наследниците на С.М.М. ЕГН ********** - бивш жител на с. С.В., общ .Н.З., ул. „З.” №*. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като съдът не е издал съдебно удостоверение, по силата на което жалбоподателят да получи удостоверение, от което да е видно кои са наследниците на С.М. - с имена, ЕГН и точни адреси, за да може да ги посочи във формата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят е посочил, че такова искане  е било направено до Районен съд – Н.З., не е било уважено от съда, а липсата на тази информация и нейното непосочване е дало основание на съда да откаже издаването на заповед за изпълнение.  Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и районният съд да бъде задължен да издаде незабавно заповед за изпълнение и изпълнителен лист осъждащ наследниците на длъжника М. за доказаната сума. Моли се РС Н.З. да бъде задължен да издаде удостоверение, по силата на което жалбоподателят да се снабди с друго относно наследниците на длъжника М..

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

На 19.06.2012 г. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.  Заявител бил „БАНКА ДСК” ЕАД . В т. 5 на заявлението  заявителят посочил, че длъжници са „наследниците на С.М.М. – кредитополучател”. Наследниците не били посочени с имена, ЕГН и адреси. Като длъжник бил посочен и В.С.А. в качеството му на поръчител. Заявителят посочил, че вземането, което се търси произтича от договор за кредит, сключен на 19.06.2007 г. В полето за допълнителни изявления и допълнителна информация заявителят поискал да му бъде издадено удостоверение от РС – Н.З., по силата на което да се снабди с друго такова от Община –Н.З., относно наследниците на С.М.М. с техните три имена, ЕГН и адрес. Към заявлението било представено извлечение от счетоводни книги, касаещи договора за кредит, сключен със С.М.М. на 19.06.2007 г. По него било посочено, че общата дължима сума е 3584.33 лв. В извлечението е било посочено и че изискуемостта е настъпила на 11.01.2012 г.

От представения по делото договор за кредит за текущо потребление  е видно, че на 19.06.2007 г. в гр. Н.З. бил сключен договор за кредит в размер на 5 000 лв. за текущи нужди с кредитополучател С.М.М., живущ в с.С.В., общ. Н.З.. Към договора за кредита бил сключен и договор за поръчителство с поръчител В.С.А.. В чл. 19 т. 2. от общите условия към договора било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главницата или на лихвата над 90 дни целият остатък от кредита остава предсрочно изискуем.

Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на 09.07.2012 г. и в рамките на законно установения едноседмичен срок – на 16.07.2012 г. е била депозирана процесната частна жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата е неоснователна.

          В разпоредбата на чл. 417 т. 2 от ГПК е посочено, че заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането  независимо от неговата цена се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.  С представения по делото договор за банков кредит и извлечение от счетоводните сметки на заявителя се установява, че са били налице правоотношения между заявителя и С.М., по които последният дължи определена сума. Заявителят обаче е посочил, че М. е починал към момента на депозиране на заявлението и се иска да бъдат посочени като длъжници в заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист неговите наследници.  Дали М. има наследници, кои са те, приели ли са наследството изцяло или по опис, или са се отказали от наследството – са въпроси които не могат да бъдат разрешавани във формалното производство за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК. Нещо повече, отношенията, които биха съществували между банката заявител и наследниците  на М. не се основават на сключения между банката  и М. договор за кредит, а са следствие на една  опосредена връзка, дължаща се на евентуалното наследяване на М..  В този смисъл представените по делото доказателства - договор за кредит и извлечение от счетоводна сметка не удостоверяват наличието на вземане на банката спрямо наследниците на М., поради което се явява неоснователна претенцията за присъждане на такива суми.

Следва да се отбележи,че  производството по издаване на заповед за изпълнение е строго формално производство и по него не следва да се иска от съда да издава удостоверения, по силата на които заявителят  да посочва и да изяснява тепърва имената на своите длъжници. Ако кредиторът не е наясно към момента на депозиране на заявлението, с това кой е неговият длъжник, е недопустимо този въпрос да се изяснява в това бързо, формално производство, чиято цел е да се  извършат по най-краткия възможен начин действията по издаване на заповед за изпълнение, а не същите да се забавят поради необходимостта от изясняване на основни въпроси.

Макар да не е оспорено, съдът отново следва да посочи, че е недопустимо депозиране на заявление спрямо длъжник, който е починал към момента на депозиране на заявлението, тъй като липсва процесуална правоспособност .

С оглед гореизложеното съдът следва да потвърди обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно и да отхвърли депозираната частна жалба като неоснователна. Същата следва да бъде оставена без уважение.

 

          Въз основа на изложеното, съдът

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „БАНКА ДСК” ЕАД – София против разпореждане № 710/03.07.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 666/2012г. по описа на Районен съд – Н.З. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.