О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                              гр.Сливен, 28.08.2012 г.

 

 

       СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 416, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

     Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

     Делото е образувано по подадена от заявителя в заповедното производство, частна жалба срещу Разпореждане № 10102 от 11.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2773/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. С атакувания акт съдът отхвърлил, като неоснователно и недоказано заявлението на „Първа инвестиционна банка” АД за издаване на заповед за изпълнение в частта  за разликата над 383 468,91 евро до пълния заявен размер от 750 000 евро, както и за разликата над 15 511,32 лв. до пълния претендиран размер на разноските от 30 122,65 лв. и изцяло относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 511,32 лева. Основанията, поради които съдът отхвърлил заявлението в частта за разликата над 383 468,91 евро до пълния заявен размер от 750 000 евро са, че договорът за кредит, на който банката основава вземанията си е за сумата от 720 000 евро, освен това заявителят в графата допълнителни изявления и допълнителна информация посочил, че банката е усвоила не цялата сума, а само 750 000 лева. Поради това заявлението е уважено само за сумата от 383 468,91 евро, представляващи равностойността на 750 000 лева /погрешно записани в диспозитива на разпореждането като 450 000 лева/. Присъдени са частично разноски, съобразно уважената част от вземането. По отношение на претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, същата е отхвърлена изцяло, тъй като районният съд е приел, че банката не е била представлявана от юрисконсулт.

     В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт в обжалваната част. Жалбоподателят сочи, че в Договора за  кредит на линия № 044 CLS-00000-3 /условен кредит/ в т. 4 , банката е договорила с кредитополучателя възможността да му предостави други кредити в размер до 720 000 евро. Тази сума  представлявала максимален размер  на договорените, съгласно отделните кредитни ангажименти между банката и кредитополучателя мебели „Ивен” ЕООД. Банката спазила това условие, като предоставила на клиента два броя кредита №№ 044 LD-S-000028/20.05.2009 г.  № 044LD-S-000053  с общ размер ненадвишаващ уговорените 720 000 евро. Съгласно условията за неизпълнение на обезпечените договори за кредит, банката имала право да се удовлетвори изцяло от сумата по  Договор за кредитна линия № 044 CL-S-000003/20.05.2009 г. Определеният максимален размер от 750 000 евро включвал възможността при неизпълнение банката да погаси не само изискуеми главници в размер на 720 000 евро, но и възникнали допълнително лихви и разноски, свързани с обезпечените договори.  Без съмнение банката служебно усвоила сумата от 750 000 евро, което се потвърждава от извлечението от счетоводни книги на заявителя, което само по себе си замествало необходимостта от доказване на тези факти. Очевидно в т.14 на заявлението е допусната техническа грешка, като вместо 750 000 евро, дължимата главница е посочена като 750 000 лева. Размерът на главницата бил виден и от уведомителното писмо до управителя на длъжника с изх. № 10-5690/07.05.2012 г., в което изрично е посочено, че на 03.05.2012 г. банката служебно е усвоила сума в размер на 750 000 евро. В потвърждение на това, банката е внесла 2% от претендираната сума, чиято главница възлиза именно на 750 000 евро. Банката нямала интерес да усвои само сумата от 750 000 лв. по договора за кредитна линия при условие, че са налице основания за усвояване на пълната дължима сума в размер на 750 000 евро.  Жалбоподателят твърди, че разпореждането на районния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в частта относно отхвърляне на искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10 от Закона за кредитните институции банката се представлява от всеки двама от изпълнителните директори действащи заедно. Процесното заявление е подадено от пълномощници на законните представители на банката – юрисконсулт и управител на клон – Сливен. По делото са приложени пълномощни на същите лица, които удостоверяват тяхната представителна власт. В нарушение на изискванията на закона съдът приел, че упълномощените лица трябва да удостоверят, че са служители на банката и че са с юридическо образование. По силата на ТЗ банката като търговско дружество можела да упълномощи и други лица, които нямат юридическо образование за свои търговски пълномощници. В този смисъл законните представители на банката са предоставили на управителя правомощие самостоятелно да  подписва и подава молби за издаване на изпълнителни листи на извън съдебни и изпълнителни основания. Спазено било изискването на чл. 32 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист да е подписано и подадено от пълномощници на заявителя.

              Въз основа на изложеното частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и поръчителя за сумите в частта  за разликата над 383 468,91 евро до пълния заявен размер от 750 000 евро, както и за разликата над 15 511,32 лв. до пълния претендиран размер на разноски – 30 122,65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 511,32 лева. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 15 061,32 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 14 387,45 лв.

     Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

              След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

     Ч.гр.д. № 2773 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на  чл. 417 т. 2 от ГПК от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „Мебели Ивен” ЕООД и поръчителя Д.Я.Г. за общата сума от 770 073,34 евро представляващи:  главница в размер на 750 000 евро, просрочени лихви в размер на 20 073,34 евро за период от 03.06.2012 г. до 20.06.2012 г.

     С договор № 044 CL-S-000003/20.05.2009 г. за кредитна линия и Анекс от 19.01.2012 г. към договора, „Първа инвестиционна банка „ АД е предоставила на кредитополучателя мебели „Ивен” ЕООД банков кредит в размер на  750 000 евро за обезпечаване изпълнението на задължение по други три договора между „Мебели Ивен” и банката с № 044 LD-S-000028/20.05.2009 г.  № 044LD-S-000053/03.05.2010 г. и № 044 LD-S-000027/20.05.2009 г. Вземанията по договор 044 CLS-00000-3/20.05.2009 г. за кредитна линия и анекс към същия договор  са обезпечени с Договор за поръчителство сключен между банката с Д.Я.Г. от 20.05.2009 г. По силата на т.5 от договор № 044CLS-000003/20.05.2009 г., кредитът може да се ползва само при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по сключените договори за предоставяне на банкови кредити, овърдрафти и банкови гаранции, след предоставяне на договорените обезпечения и застрахователни полици в полза на банката, съгласно условията на раздел Х от същия договор. Усвояването на суми от разрешения кредит се извършва служебно от банката. На 03.05.2012 г. „Първа инвестиционна банка” АД служебно е усвоила средства по кредита в общ размер на 750 000 евро.  С нотариални покани с изх. № 243-358/11.04.2012 г., № 243-355/11.04.2012 г., № 243-356/11.04.2012 г.,  изпратени чрез нотариус Д.Н., от името на Първа инвестиционна банка и връчени чрез уведомление на длъжника „Мебели Ивен” ЕООД на 25.04.2012 г. в дадения 7-мо дневен срок задълженията на дружеството не са платени, поради което банката е обявила за изцяло и предсрочно изискуеми договори № 044 LD-S-000028/20.05.2009 г., № 044LD-S-000053/03.05.2010 г. и № 044 LD-S-000027/20.05.2009 г. Въз основа на настъпилата предсрочна изискуемост на кредитите, които са обезпечени с договора за кредитна линия, на която банката основава претендираното в настоящото производство  вземане, връчва лично на управителя на „Мебели Ивен” ЕООД  уведомително писмо с изх. №  10-5690/07.05.2012 г. Личното връчване е удостоверено собственоръчно с дата, подпис и трите имена на управителя след посещение на клона на банката в гр. Сливен. В дадения 30-дневен срок длъжникът не е платил дължимата сума. На 12.06.2012 г. е връчено уведомително писмо с изх. №  10-6921/04.06.2012 г. и на поръчителя Д.Я.Г., който в дадения му 3-дневен срок също не е погасил дължимата сума.

     С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

     Жалбата е частично основателна по следните съображения.

     Неоснователно районният съд е преценил редовността на от външна страна на документа по чл.417, т.2 от ГПК, досежно претендираната главница. Съображенията на които се основава отказът на районния съд да уважи заявлението до пълния претендиран размер от 750 000 евро са несъстоятелни. Съобразно чл.418, ал.2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В своите аргументи районният съд е изходил от т.14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, където в полето „Допълнителни изявления и допълнителна информация” заявителят е посочел, че служебно е усвоил сумата от 750 000 лева, а не претендираната сума от 750 000 евро. Видно от представените към заявлението документи и от самото заявление, в частта с отправеното към съда искане, търсената главница е в размер на 750 000 евро. Действително в т.14 от заявлението банката е посочила, че е усвоила служебно сумата от 750 000 лева, вместо евро, което се потвърждава както от самия договор за кредит, на който банката основава претенцията си, така и от извлечението от банкови сметки. Очевидно става въпрос за техническа грешка в изписването на сумата в т.14 на заявлението. Този извод се прави при съпоставката на депозираните към заявлението документи, във връзка с преценката за редовност на документа по т.2 на чл.417 от ГПК и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, която от своя страна не налага недопустимото му тълкуване. Неправилни са съображенията на районния съд, че отпуснатият кредит бил в размер на 720 000 евро – чл.4 от договора, тъй като видно от същия договорът за банков кредит, на който заявителят основава претенцията си възлиза на 750 000 евро, чиято цел е обезпечение изпълнението на други задължения на кредитополучателя към банката общо в размер на 720 000 евро. Определеният размер на кредита от 750 000 евро, включва погасяването не само на главници в размер на 720 000 евро по други кредити, но и на допълнително възникнали лихви и разноски, свързани с обезпечените договори. С оглед на неправилното произнасяне на съда относно главницата на вземането, неправилно се явява и произнасянето на съда, в частта досежно частично присъдените разноски в размер на 15 511,32 лв. Разпореждането в тази част следва да бъде отменено и разноските да бъдат присъдени от районния съд в пълния им размер от 30 122.65 лв

     Жалбата е неоснователна в частта, относно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 511,32 лева за представителство по пълномощие на банката пред районния съд. Изводите на районния съд, че заявителят не е бил представляван от юрисконсулт в заповедното производство са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Юрисконсулта съгласно изрично дадените му от банката пълномощия не може да я представлява пред съд за суми над 10 000 лв. В този случай упълномощителят е предвидил изрично, че банката може да се представлява само съвместно от юрисконсулт и управител на клон или друг надлежно упълномощен служител на банката. С оглед на изрично дадените им пълномощия за съвместно процесуално представителство, съдът правилно е отбелязал, че е налице липса на представителна власт. Отделен е въпросът дали правилно заявлението е оставено без движение, в резултат на което действията без представителна власт са били потвърдени от изпълнителните директори на банката. Единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство са тези описани в чл.425, ал.2 от ГПК и всякакви други указания, основани на чл.101 от ГПК са неприложими.

     Правилни са съображенията на жалбоподателя, че в чл.32 от ГПК изрично е уредена възможността за представителство по пълномощие пред съд. В същото време от точка 5 на същият текст е видно, че процесуалният закон не урежда изчерпателно хипотезите, а предвижда възможност процесуални представители на страните по пълномощие да бъдат и други лица, предвидени в законите. Такъв е случаят с разпоредбата на  чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, според която търговски пълномощник с изрично пълномощно може да представлява страната в гражданския процес. По отношение на втория пълномощник – управителя на банков клон, жалбоподателят изрично заявява, че го е упълномощил да го представлява като негов търговски пълномощник по смисъла на чл.26, ал.2 от ТЗ. Аргументите на жалбоподателя не намират опора в Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК, в което е предвидено, че търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК /съответстващ на чл.32, т.1, 2 и 3 от действащия процесуален кодекс /. Според чл.32, т. 3 от ГПК изискванията към лицата, които могат да представляват тези страни по пълномощие в процеса, са: юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 от ТЗ би могъл да бъде процесуален представител на принципала, ако притежава качествата, посочени в чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК. Разпоредбата на чл.32, т. 5 от ГПК не може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в  чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите, уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.

     От изложеното следва извод за липса на представителна власт на юрисконсулта и управителя на клон на банката, тъй като предвид изричното пълномощно, представителната власт може да се упражнява само съвместно от двамата, а в настоящия случай управителят на клон на банката не отговаря на изискванията на закона, за да бъде представител по пълномощие пред съд. Поради изложените съображения за липса на представителна власт, не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение и за въззивна инстанция по повод подадената частна жалба в претендирания размер от 14 387,45 лв.                   

    Сторените в настоящото производство деловодни разноски от страна на жалбоподателя в размер на 15 061,32 лв. държавна такса, следва да бъдат присъдени съръзмерно на уважената част от искането в размер на 14 031 лв. Същите следва да се присъдят от СлРС с издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.       

     Делото следва да бъде върнато на СлРС за произнасяне по заявлението с оглед дадените по-горе указания и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.

     Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

                                    ОПРЕДЕЛИ:

 

 

  ОТМЕНЯ Разпореждане № 10102 от 11.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2773/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за разликата над 383 468,91 евро до пълния заявен размер от 750 000 евро, както и за разликата над 15 511,32 лв. до пълния претендиран размер на разноски – 30 122,65 лв., като неправилно и незаконосъобразно.

 

  ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Сливен за произнасяне по заявлението на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Д.Ц.” № * за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу  длъжниците „Мебели Ивен” ЕООД, ЕИК 119629442, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ж. в.” № * и Д.Я.Г., ЕГН **********,***, съобразно горните мотиви.

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД срещу Разпореждане № 10102 от 11.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2773/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, като правилно и законосъобразно в останалата част.

 

 

 

 Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страната в частта, с която е оставена без уважение частната й жалба.

 

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.