ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 03.08.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на трети август през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 424 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл.  ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана от П.Р.К. *** частна жалба, насочена против Определение от 04.07.2012г., постановено по гр.д. № 2962/2012г. /погрешно е посочено НЧХД № 1769/2011г./ на Сливенски районен съд, държано в закрито съдебно заседание, с което е върната исковата молба поради недопустимост на иска и прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.

В частната жалба се твърди незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, тъй като с оглед твърденията съдържащи се в исковата молба съдът би могъл да квалифицира иска. Жалбоподателката смята, че без да установи дължимост на сумата, няма как да иска от ответниците същата да бъде заплатена от тях. Твърди още, че ГПК дава възможност на ищеца до приключване на делото да се измени иска като премине от установителен иск към осъдителен такъв. Освен това жалбоподателката излага съображения, че за да се ползва от разпоредбата на чл.143 ЗЗД  следва да е изплатила цялата сума като поръчител на ответниците и да ги уведоми за това – условия, които към настоящия момент не са били изпълнени, а ищцата искала да се ползва от доказателствата по гр.д. № 1872/2012г. на СлРС, където предмета на спора е същия, както и страните по делото и по договора за банков кредит, поради което жалбоподателката привлякла длъжниците като страна в спора. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът констатира, че жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения едноседмичен срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на атакуване чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и съображенията за това са  следните:

Пред районен съд – гр.Сливен настоящата жалбоподателка предявила иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, който първоначално бил предявен като обратен иск по гр.д. № 1872/2012г. на СлРС. От твърденията в исковата молба е видно, че ищцата К. иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците С.С.К. и Г.Д.К., че й дължат сума в размер на 902,43 лв., представляваща удържана до момента сума от личната й пенсия и изплатена на кредитора на ответниците „Алианц банк България” АД, в качеството й на поръчител за изплащане на тяхното задължение като длъжници по договор за банков кредит, за което било образувано изпълнително дело.

 С разпореждания №№ 1902/07.06.2012г. и 2073/21.06.2012г., съдията докладчик по гр.д. № 1872/2012г. е оставил така предявения иск без движение, като указал на ищцата да посочи правния си интерес от воденето на установителен иск.

С Определение от 29.06.2012г. искът бил отделен и образувано производство – гр.д. № 2962/2012г. на СлРС – предмет на настоящата проверка. Тъй като указанията на съда за поправяне  нередовностите в исковата молба, в частност посочване на правен интерес от водене на предявения иск с Определение от 04.07.2012г. по гр.д. 2962/2012г. на СлРС,  съда преценил, че в конкретния случай липсва правен интерес за ищцата от водене на установителен иск, тъй като разполага с възможност да предяви осъдителен такъв срещу двамата ответници за възстановяване на платените от нея суми по кредита.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира обжалваното Определение на СлРС за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Принципно е вярно твърдението на жалбоподателката, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, съдът е този, който определя правната квалификация на иска. В конкретния случай на ищцата К. е дадена неведнъж възможност да поправи нередовността на исковата си молба, като съдът надлежно й е указал да посочи правен интерес от воденето на положителен установителен иск. Ищцата обаче е продължила да подава искови молби / поправени/ с един и същ петитум, а именно да се признае за установено, че двамата ответници й дължат парична сума, удържана от пенсията й като техен поръчител по договор за банков кредит. При така изложените твърдения, съответно петитум в исковата молба, съдът не би могъл да квалифицира иска като осъдителен.

Установителен иск /УИ/ е този , чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо. Търсената с него защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на установителния иск чл.124, ал.1 ГПК нарочно подчертава изискването за правен интерес от установяването. Липсва интерес от УИ, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен  иск, тъй като чрез този иск не само ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но ще се постигне и присъщата му защитна цел – принудително удовлетворяване на притезанието.

 

В конкретната правна хипотеза целта на търсената защита от ищцата е удовлетворяването й от страна на ответниците за заплатените от нея суми в полза на кредитора им. Целта на ищцата, настояща жалбоподателка с предявената искова молба е не само установяване на неудовлетвореното притезание, но и допускане на принудителното му удовлетворяване. Този вид защита тя не би могла да получи с установителен иск, решението по който не се ползва с изпълнителна сила.

Ето защо, правилно районният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото, тъй като въпреки дадената неколкократно възможност на ищцата да поправи своя петитум на исковата молба или да обоснове правен интерес от водене на установителен иск, тя не е сторила това.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателката, че на първо място следвало да установи дължимост и едва тогава да търси платената от нея сума до момента, тъй като това би могло да се получи с един осъдителен иск, доколкото защитата, която се търси с него включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск, но не се изчерпва с нея, а допуска и принудително удовлетворяване на притезанието.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба подадена от П.Р.К., ЕГН: ********** ***.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Определение от 04.07.2012г., постановено по гр.д. № 2962/2012г. на Сливенски районен съд / погрешно посочено НЧХД № 1769/2011г./, държано в закрито съдебно заседание от същата дата, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   е окончателно, с оглед нормата на чл.274, ал.4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                    2.