ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

27.07.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и седми  юли...……………………….

през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРИЯ БЛЕЦОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  428 описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С.И.Й. против определение № 2043/20.06.2012г. по гр.д. № 1599/2012г. по описа на Сливенския районен съд. В частната си жалба твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е изпълнил указанията на СлРС. С оглед дадените му указания на 14.06.2012г. направил искане за установяване истинността на приложения Запис на заповед, а СлРС е счел, че това му искане не отговаря на дадените указания, поради което прекратил производството по посоченото дело. Според него записания в допълнителната му искова молба петитум е напълно равнозначен на такъв от рода на: „Съдът да установи, че посочената в записа на заповед от 30.03.2010г. сума в размер на 2000 лева е дължима от ответника М.А.С.”. Счита че от приложения Запис на заповед е видна цената на иска и петитумът му не е в противоречие с изложената фактическа обстановка, поради което исковата му молба отговаря изцяло на чл.127 от ГПК. Счита че не е в неговите задължения да сочи правно основание, а е задължение на съда да даде правна квалификация на спорното право. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното определение.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който твърди, че постановеното определение е законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Жалбоподателят С.И.Й. е подал на 06.04.2012г. до СлРС искова молба против М.А.С. в която твърди, че на 31.03.2010г. дал в заем на ответника сумата 2000 лева и за тази сума ответникът му подписал Запис на заповед, от който е видно, че сумата е следвало да бъде върната на 31.03.2011г. Твърди че след изтичането на този срок сумата не е била върната. Моли съда да постанови решение с което осъди ответника да му върне дадената в заем сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2012г. – датата на заявлението му за Заповед за изпълнение до СлРС. Поискано е прилагането като доказателство на ч-гр.д. № 914/2012г. по описа на СлРС към което е приложен процесния Запис на заповед.

Сливенският районен съд е връчил препис от исковата молба на ответника и последният е подал в срок писмен отговор.

С определение от 06.06.2012г. СлРС е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между описаната в нея фактическа обстановка и петитума. В тази връзка е дал указания на ищеца, че след като по-рано във времето се е развило между същите страни т.нар.Заповедно производство, продължение на което е настоящото дело, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а на установителен такъв. По изложените съображения е оставил исковата молба без движение и дал едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите на същата, посочени в мотивите.

Ищецът е подал допълнителна искова молба от 14.06.2012г., в която с оглед дадените му указания е посочил, че иска „да бъде установена истинността на Запис на заповед за сумата 2000 лева”.

С обжалваното определение от 20.06.2012г. СлРС след като е констатирал, че не са изпълнени дадените указания е върнал исковата молба като недопустима.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Действително, между обстоятелствената част на подадената искова молба и петитума на същата е било налице противоречие. След като ищецът твърди в исковата молба, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на сочения Запис на заповед и че СлРС му е издал Заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист следва същият да предяви иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 2000 лева. Иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 2000 лева на основание издадения Запис на заповед е недопустим, тъй като вече такова осъждане е налице по заповедното производство. След като е констатирал тези противоречия между изложените обстоятелства и направеното искане в исковата молба СлРС е указал на ищеца, че следва да отстрани тези противоречия, т.е. да формулира искането си по установителния иск за признаване за установено, че ответникът дължи посочената сума. С подадената допълнителна молба не е отстранена тази нередовност на първоначалната искова молба. Ищецът не е променил искането си до съда, а е поискал дословно „да бъде установена истинността на запис на заповед”.

С посоченото изявление не се отстраняват нередовностите на исковата молба. Интерпретациите на ищеца в частната жалба как би следвало да се тълкува искането в допълнителната молба не следва да бъдат вземани предвид, тъй като искането до съда следва да бъде конкретно и да установява вида на търсената защита. От него следва да става ясно дали ищецът предявява осъдителен или установителен иск и в случай, че искът е установителен какво следва да бъде признато за установено по отношение на ответника. Действително страната не е длъжна да дава правна квалификация на спорното право. В случая обаче СлРС не е поискал от страната да квалифицира предявения иск, а да уточни искането отправено до съда по смисъла на чл.127 ал.1 т.5 от ГПК както и по какъв начин това искане кореспондира с изложените факти. След като ищецът не е направил това, същият не е отстранил нередовностите на исковата молба и правилно първоинстанционният съд на основание чл.129 ал.3 от ГПК е върнал същата и прекратил образуваното производство.

Жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

                       

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.И.Й. ЕГН ********** против определение № 2043/20.0.6.2012г. по гр.д. № 1599/2012г. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: