О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      N 

 

гр. Сливен, 28.08.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и осми август, през две хиляди и дванадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      СНЕЖАНА   БАКАЛОВА     

     ЧЛЕНОВЕ :                 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                  КРАСИМИРА КОНДОВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия Костова въз.ч.гр.д.  N 438 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение, с което е спряно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, развива съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК и моли въззивния съд да отмени атакувания акт и върне делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноските за въззивното производство.

Частната жалба е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваното определение съд, отговаря на изискванията на чл. 275 от ГПК и е допустима.

Настоящият състав намира частната жалба и за основателна.

СлРС е почерпил основание за спиране на производството по делото, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, като мотивът, който е посочил, е че с определение от 04.07.2012г. по конст.д.№ 4/2012г. на КС на РБ е допуснато разглеждане по същество на искането на омбудсмана на РБ за противоконституционност  на нормата на чл. 417  т. 2 от ГПК.

Въззивната инстанция счита, че не са налице условия за спиране на производството по частното дело.

На първо място следва да се отбележи, че възможност за спиране на заповедно производство изобщо не е предвидена в гл. ХХХVІІ от ГПК. Този процесуален инструмент се отнася само за общото исково производство. Естеството на заповедното производство изключва спирането по реда на чл. 229 от ГПК, тъй като няма изрично препращане към общите правила и те остават по начало неприложими. Неприложимостта на посочената разпоредба следва преди всичко от спецификата на заповедното производство, обуславяща съответно специалния характер на регулиращите го норми по отношение на общите процесуални правила. Законодателят е предвидил при провеждане на Заповедното производство, съдът да се произнесе в кратки процесуални срокове. Спиране на производството и обвързването му със срок, който не зависи от страните, би било в противоречие изцяло с целите на заповедното производство.

Поради изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото за произнасяне по заявлението по чл. 417 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ  определение № 2238 от 06.07.2012г. по ч.гр.д. № 3076/12г. на СлРС за спиране на производството по същото дело, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА ч.г.д. № 3076/12г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия във връзка с разглеждане и произнасяне по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

 

 

Определението не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: