О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 07.08.2012 г.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на втори август през две хиляди и дванадесета година в състав: 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСТИНА МАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

Мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от съдия Христина Марева въз.ч.гр.  д.  N 441 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Определение № 2235/06.07.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3081/2012г. на СлРС, с което е спряно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, развива съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК и моли въззивния съд да отмени атакувания акт и върне делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноските за въззивното производство.

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е и  основателна.

СлРС е почерпил основание за спиране на производството по делото, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, като мотив е посочено приключване на производството по  конституционно дело № 4/2012г. на КС на РБ.

Въззивната инстанция счита, че по начало не са налице условия за спиране на производството по частното дело, отделно липсват и предпоставките по т. 6 на чл. 229 ал. 1 от ГПК.

Спиране на заповедно производство изобщо не е предвидена в гл. ХХХVІІ  ГПК. този процесуален инструмент се отнася само за общото исково производство. Естеството на заповедното производство изключва спирането, тъй като няма изрично препращане към общите правила и те остават по начало неприложими.

Освен това настоящият случай не може да се подведе и под хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, съгласно която производството се спира когато КС РБ е допуснал разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Такова спиране би било допустимо само когато се касае за оспорване на приложимия закон в конкретно съдебно ИСКОВО производство по конкретно дело, което следва да приключи със съдебен акт установяващ правоотношенията между страните и осигуряващ защите срещу тяхното незаконосъобразно развитие със сила на присъдено нещо. Посочената  разпоредба намира приложение съгласно изричния текст на закона, когато състав на ВКС, разглеждащ делото, сезира КС РБ с искане за произнасяне по конституционосъобразността на приложим по конкретния спор закон и едновременно с това КС РБ е допуснал разглеждането на искането по същество. В случая КС РБ е сезиран не от състав на ВКС, а от омбудсмана на РБ и не по конкретно дело, а по принципен въпрос, касаещ конституционосъобразността на правната норма на чл. 417 т. 2 от ГПК и тези несъответствия не позволяват привеждане в действие на възможността за спиране на производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК. Извън изрично посочените случаи по т. 6 от разпоредбата на чл. 229 на ГПК съдът следва да се съобрази със закона и неговото действия до евентуалната му отмяна.

Поради изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото за произнасяне по заявлението по чл. 417 от ГПК.

С оглед уважаването на частната жалба на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за това производство в размер на 67, 95 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ  Определение № 2235/06.07.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3081/2012г. на СлРС, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА ч.г.д. № 3081/2012г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия във връзка с разглеждане и произнасяне по заявление вх. № 15535/05.07.2012г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

ОСЪЖДА  Е.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, ЕИК 00694959  със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С. С.” № * от направените разноски в настоящото производство дължимата такса по подадената частна жалба в размер на 15 лв.

Определението   е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.