О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 31.07.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 444 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

Обжалвано е определение, с което е спряно производство, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банка.

Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, развива съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК и моли въззивния съд да отмени атакувания акт и върне делото за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноските за въззивното производство.

Частната жалба е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваното определение съд, отговаря на изискванията на чл. 275 от ГПК и е допустима.

Настоящият състав намира частната жалба и за основателна.

СлРС е почерпил основание за спиране на производството по делото, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, като мотивът, който е посочил, е че с определение от 04.07.2012г. по конст.д.№ 4/2012г. на КС на РБ е допуснато разглеждане по същество на искането на омбудсмана на РБ за противоконституционност  на нормата на чл. 417  т. 2 от ГПК.

Въззивната инстанция счита, че по начало не са налице условия за спиране на производството по частното дело, отделно липсват и предпоставките по т. 6 на чл.229 ал. 1 от ГПК.

Най-напред възможност за спиране на заповедно производство изобщо не е предвидена в гл. ХХХVІІ от ГПК, този процесуален инструмент се отнася само за общото исково производство. Естеството на заповедното производство изключва спирането, тъй като няма изрично препращане към общите правила и те остават поначало неприложими.

Освен това настоящият случай не може да се субсумира и под хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, съгласно която производството се спира когато КС е допуснал разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Такова спиране би било допустимо само когато се касае за оспорване на приложимия закон в конкретно съдебно производство по конкретно дело – тоест когато съставът на ВКС, разглеждащ делото, сезира КС с искане за произнасяне по конститузионосъобразността на приложим по конкретния спор закон и, едновременно с това, КС е допуснал разглеждането на искането по същество. В случая КС е сезиран не от състав на ВКС, а от Омбудсмана на РБ, и не по конкретно дело, а по принципен въпрос, касаещ конституционосъобразността на правната норма на чл. 417 т. 2 от ГПК и тези несъответствия не позволяват привеждане в действие на възможността за спиране на производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК.

Поради изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради което следва да го отмени и върне делото за произнасяне по заявлението по чл. 417 от ГПК.

С оглед уважаването на частната жалба на въззивника следва да се присъдят разноските за това производство в размер на 28.14 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ  определение по ч.гр.д. № 3084/12г. на СлРС за спиране на производството по същото дело, като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА ч.г.д. № 3084/12г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия във връзка с разглеждане и произнасяне по заявление вх. № 15543/05.07.2012г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПк.

 

 

ОСЪЖДА  А.С.П. ЕГН ********** *** да заплати на “ОББ” АД, гр. София направените разноски по делото в размер на 28.14 лв.

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: