О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен,  25.10.2012 год.

 

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:      

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪРЧО ЖЕКОВ

 

при участието на секретаря Пенка  Спасова и  зам. окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ  като разгледа  ЧНД  463 по описа за 2012  г. докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

 

 

На основание чл. 440 ал. 1 от НПК  във вр. с чл. 70 от НК Сливенският Окръжен съд

 

                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА условно предсрочно освобождаване на осъдената Ц.А.К. с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от ДВЕ ГОДИНИ, ПЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ от наказанието ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, наложено й с влезли в сила присъда от 27.01.2000г. по НОХД № 50/1999год. на Окръжен съд – Монтана и присъда № 958/07.10.2003год., по НОХД № 1887/2002г. на Районен съд – Сливен.

УСТАНОВЯВА по отношение на осъдената Ц.А.К. изпитателен срок в размер на ДВЕ ГОДИНИ, ПЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ТРИ ДНИ.

Препис от определението след влизането в сила да се изпрати за сведение и изпълнение на Началника на Затвора гр. Сливен, ОП – Сливен, Окръжен съд – Монтана, РС – Сливен и на Бюро съдимост при РС гр. Лом.

Определението може да бъде протестирано пред Бургаски Апелативен съд в 7-дневен срок, считано от днес.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       

 

 

 

 

 

 

 

                                                                      


Мотиви по ЧНД № 463/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр.Сливен

 

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Образувано е по предложение на Председателя на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС за условно предсрочно освобождаване на осъдената Ц.А.К. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода. Председателят на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС при Затвора – гр. Сливен твърди в предложението си, че лишената от свобода Ц.А.К. изтърпява в Сливенския затвор наказание лишаване от свобода в размер на 18 /осемнадесет/ години за престъпления по чл.116 ал.1 т.5, 6 изр.2,3,7,9 от НК и по чл.130 ал.1 от НК. Към 25.10.2012г. е изтърпяла фактически повече от половината наказание и й остават за изтърпяване още две години пет месеца и двадесет и три дни. Твърди, че осъдената с примерното си поведение в затвора и честно отношение към труда е доказала поправянето си. Предлага съдът да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената К. от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС при Затвора – гр.Сливен поддържа предложението и пледира за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода К., по отношение на която да се установи изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието, а именно 2 години, 5 месеца и 23 дни.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище, че предложението е основателно и следва да се уважи. Счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдената К. от остатъка на наказанието „лишаване от свобода”.

Лишената от свобода К. в съдебно заседание заявява, че е съгласна с внесеното предложение.

След като обсъди всички материали по настоящото производство и се запозна с исканията и доводите на страните, окръжният съд установи от фактическа страна следното:

Осъдената Ц.А.К. е родена на ***г., българска гражданка, с основно образование, разведена с четири деца, неработеща.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в Затвора гр. Сливен К. търпи наказания лишаване от свобода наложени, както следва:

1.С присъда от 27.01.2000г. по НОХД № 50/1999год. на Окръжен съд – Монтана Ц.А.К. е призната за виновна в това, че на 25.12.1997год. в с. Смоляновци, област Монтана, в съучастие с Р.Ц.В. като съизвършители, предумишлено, по особено мъчителен начин и особена жестокост, с користна цел, умъртвили П.Й.Г. от същото село, който се намирал в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.5, 6, изр.2 и 3, 7 и 9 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 и чл.54 от НК К. е осъдена на 17 години 6 месеца лишаване от свобода.  

На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е приспаднал от изтърпяване на така наложеното наказание времето, през което К. е била задържана под стража, а именно от 15.05.1998г. до датата на влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда К. е осъдена солидарно с другата подсъдима да заплатят на пострадалите Р.П.Й. и Й.П.Й. съответно сумата от 7 000 лв. и 6 000 лева, както и имуществени вреди, представляващи разноски за погребение на Гатев, извършено от дъщеря му – 900 лева. 

Присъдата е влязла в законна сила на 03.12.2001г. 

2.С присъда № 958/07.10.2003год., по НОХД № 1887/2002г. на Районен съд – Сливен К. е призната за виновна това, че на 27.11.2002г. в Затвора – Сливен причинила на Д.С.С. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК на К. е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда К. е осъдена да заплати на тъжителката Д.С.С., изтърпяваща наказание лишаване от свобода в Затвора-Сливен сумата от 250 лева, предстввляваща обезщетение за неимуществени вреди, 100 лева държавна такса и 50 лева разноски по делото.

На основание чл.27 от НК съдът е присъединил наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1887/2002г. на Районен съд Сливен в размер на шест месеца лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанието, наложено с присъда по НОХД № 50/1999г. на Окръжен съд – гр. Монтана, като присъединяването е изцяло - общо наказание в размер на 18 години лишаване от свобода.

Присъдата е влязла в законна сила на 22.10.2003 г.

Осъдената К. е била със МНО „задържане под стража” от 15.05.1998г., от която дата, с оглед зачетеното време на задържането под стража с присъдата на ОС – Монтана, се счита, че е започнала да изтърпява наказанието лишаване от свобода.

Към 25.10.2012 г. е изтърпяла фактически 14г. 5м. и 10 дни, като в този период изтърпяването на наказанието е било прекъснато за срок от 29 дни. Фактически времето на изтърпяното наказание без дните, в което е било прекъснато същото е 14 години, 4 месеца и 11 дни, към което следва да се добави времето от работа – 1 година, 1 месец и 26 дни или общият размер на изтърпяното наказание е 15г. 6м. и 7 дни. Остатъкът от наказанието към 25.10.2012г. възлиза на 2 /две/ години 5 /пет/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни.

От приложените доказателства се установява, че преди постъпването в затвора осъдената К. е водила рисков начин на живот, без постоянно местоживеене и трайна трудова реализация. Не полагала грижи за децата си, като настанявала същите в социални домове. Разчитала на родителите и съпрузите си относно тях.

В условията на затвора първоначално е била с проблемна адаптация. Допускала множество нарушения на реда и дисциплината.

От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото, се установява, че К. като личност била лесно възбудима и лабилна, конфликтно заредена. Прехвърляла причините за собствените неуспехи върху другите. Реагирала с повишена враждебност и вербално агресивно поведение на типични за средата ситуации. Склонна да проявява упоритост, като не се съобразявала с правила. С лекота обсебвала и прекрачвала границите на деловата дистанция. Многократно била наказвана по различни поводи. 

В последствие започнала да полага старание и усилия да се дистанцира от конфликтно заредени лица и ситуации, носещи напрежение. Наложените дисциплинарни наказания са заличени на основание чл. 83 от ЗИН.

Повишила квалификацията си, успешно завършила от 2001г. до 2006 г. ІХ-ти, Х-ти, ХІ-ти и ХІІ-ти клас. Ангажирала се с трудова дейност, в която влагала старание и добре изпълнявала възложените й задачи.

Системно с нея са провеждани разговори за коригиране на поведението й и даване на съвети и напътствия. Под въздействие на наученото се наблюдавала известна положителна промяна. К. правила опити да преценява собствените действия и да извлича поука от допуснати грешки. Започнала да поема отговорност за собственото поведение. Стремяла се да не реагира импулсивно. Търсила съдействие за решаване на възникнали проблеми. Участвала в облагородяване района на общежитието. Активно участвала в клуб „Ръкоделие", където с желание плетяла дрехи за деца и възрастни хора; Посещавала провеждани групови и общозатворнически мероприятия с общността като слушател и зрител. С желание полагала доброволен труд и активно се включва в обработване на зеленчукова градинка в двора на общежитието. Възстановила връзката си с роднини и деца. Отричала дискриминационни нагласи. Стремяла се да проявява коректност към служителите и да спазва установените правила в институцията. Демонстрирала съзнателен стремеж към дистанция с конфликтно заредени осъдени.

Видно от изготвената самооценка е с нагласа да не допуска извършване на престъпление, като добре осъзнава мотивацията си. Към извършеното деяние е налице критично отношение, като декларира нагласа след освобождаването й да води законосъобразен начин на живот.

В резултат на провежданата индивидуално-консултативна работа при осъдената е констатирана известна положителна тенденция в поведенчески аспект. Активно работела за повишаване на възможностите си за успешна ресоциализация и недопускане на нови правонарушения повишила общообразователното си ниво, пенсионирана с телково решение, но при възможност с желание се включвала в трудова дейност и работила добросъвестно, полагала усилия за качествено изпълнение на възложените задачи.
Изградила умения за разпознаване на проблемите и личния принос за възникването им. Приела е определена отговорност за деянията си. Показвала относително спокойно емоционално състояние.

От доказателствата се по делото се установява, че понастоящем К. не е наказвана и спазва установения в институцията ред. Във взаимоотношенията с останалите полага усилия да е дистанцирана и предпазлива. Съумява да не се замесва в конфликти, клюки и интриги. Наблюдава се положителна промяна в личностов аспект.

Въз  основа  на  изложените  фактически  обстоятелства,  съдът  намира от правна страна следното:

Предложението на Председателя на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС при Затвора – гр. Сливен е основателно и следва да се уважи. Налице са кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК изисквания за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената К. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”, възлизаща на две година пет месеца и двадесет и три дни. Към настоящия момент осъдената К. е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното и наказание „лишаване от свобода” и тенденцията за спазване на добро поведение и позитивно отношение към труда дават основание да се приеме, че К. е доказала поправянето си. Против осъдената К. няма данни за образувани и висящи наказателни дела за други престъпления.

Съгласно чл. 70 ал. 6 от НК, при условното предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от шест месеца. В съответствие с тази разпоредба, съдът установи по отношение на осъдената К. изпитателен срок в размер на две години пет месеца и двадесет и три дни.

Мотивиран от изложените съображения, съдът допусна условно предсрочно освобождаване на осъдената К. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода” и й определи изпитателен срок – две години пет месеца и двадесет и три дни.

Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.70 ал.1 и ал. 6 от НК, съдът постанови съдебния си акт.  

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: