О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 08.08.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 467 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е частно въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвана е от длъжника заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в частта за разноските.

Частният жалбоподател атакува заповедта в частта за разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение, като счита, че то е в прекомерен размер и моли въззивния съд да измени заповедта, като намали възнаграждението съобразно наредба № 1 от 09.07.2004г. Претендира разноски за това производство.

Частната жалба е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваната заповед съд, отговаря на изискванията на чл. 275 от ГПК и е допустима.

Настоящият състав намира, че същата е и основателна.

Направеното възражение за прекомерност намира правна подкрепа в разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Правната норма позволява уговореното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера, посочен в чл. 36 ал. , от ЗА, който, от своя страна, препраща към минималния размер, изчислен според Наредба № 1 от 09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая приложение намира чл. 7 ал. 5 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата и минималният размер на възнаграждението за адвокатска защита е 708 лв. Предвид цената на интерес, вида и характера на производството, незначителната му фактическа и правна сложност, както и действително извършените действия от страна на пълномощника на заявителя, настоящият състав счита, че няма причина да се определя по-висок размер на възнаграждението.

Освен това следва да се отбележи, че не може да се приложи разпоредбата на пар. 2  от ДР на Наредба № 1/04г., според която “присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба”, тъй като последната е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, но няма законова делегация те да определят размера им в хипотезата н ачл. 78 ал. 5 от ГПК, което е в дискресионната власт единствено на съда. Поради противоречие с чл. 15 от ЗНА не може с подзаконов нормативен акт да се дерогира или разширява произволно императивна законова разпоредба, респективно – да се ограничават правомощията на съда, разписани му от процесуалния закон..

Ето защо въззивният съд счита, че следва да измени обжалваната заповед в частта, касаеща разноските за адвокатско възнаграждение, като намали същото до размер на 708 лв.

Ответната по частната жалба страна дължи на частния жалбоподател направените в това производство разноски в размер общо на 117, 50 лв. за д.т. и адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ИЗМЕНЯ  заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 1954 от 10.07.2012г., по ч.гр.д. № 3071/12 г. на СлРС  В ЧАСТТА относно разноските като

НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 2 520, 00 лв. на 708 лв.

 

ОСЪЖДА  “Пътно поддържане – Сливен” ЕООД, гр. Сливен, ЕИК 119524605 да заплати на “Такси – рони” ЕООД, гр. Сливен ЕИК 119627103 направените разноски по делото в размер на 117, 50 лв.

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: