О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 27.06.2012г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

        СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 470 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” - гр.София /ДФЗ/, срещу разпореждане от 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 2788/2012г. на СлРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК против длъжника Община Сливен за плащане на сумата 82 225, от които главница 77 514.08 лева, лихва за забава 4 710.92 лева за периода от 16.11.2011г. до 20.06.2012г., както и законната лихва, считано от 21.06.2012г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането на СлРС е неправилно, т.к. подаденото заявление отговаря на изискванията на чл.411 ГПК. Към него е представено извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, ал.2 от ГПК, което е издадено от компетентен орган и удостоверява размера на претендираното вземане. Твърди се, че районния съд е приел документа за редовен от външна страна, но е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като не е представен договора от който произтичат задълженията. По тези съображения се иска отмяна на разпореждането на СлРС  и уважаване на заявлението  за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно със законните последици, включително разноските в производството пред настоящата инстанция.

СлОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.413, ал.2 и чл.418,ал.4 ГПК.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл.417 ГПК, с което кредиторът ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София е направил искане да се издаде заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист срещу длъжника Община Сливен за парично вземане- за плащане на сумата 82 225, от които главница 77 514.08 лева, лихва за забава 4 710.92 лева за периода от 16.11.2011г. до 20.06.2012г., както и законната лихва, считано от 21.06.2012г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 1 644.50 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 272.25 лева. Посочено е в заявлението, че вземането на ДФЗ е по Договор № 1823 от 05.11.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специализирана предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/.

За да постанови обжалваното разпореждане, Сливенски районен съд е приел, че заявеното вземане на кредитора не е определено в достатъчна степен по основание, че е невъзможно да се прецени какво свое задължение общината не е изпълнила, кога е изпаднала в забава и съответно размера на претендираната лихва. Посочва се, че тези обстоятелства могат да се установят само от сключения между страните Договор № 1823 от 05.11.2004г., който обаче не е представен към заявлението.

Настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. не са налице основанията за отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

Процедурата за снабдяване със заповед за изпълнение  въз основа на документ по чл.417 ГПК е строго формулизирана, като в рамките й съдът проверява формата на подаденото заявление и редовността от външна страна на документа, в случая извлечение от счетоводните книги на ДФЗ, както и дали същия документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК подлежат само претенции, които от гледна точка на съдържание и правопораждащ факт са удостоверени в документ, измежду посочените в чл.417 ГПК  и само въз основа на него може да се направи извод за съществуването на вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и изп.лист, както и за настъпилата изискуемост на това вземане.

В разглеждания случай подаденото заявление е редовно по смисъла на чл.410, ал.1 ГПК, чл.425 ГПК и чл.127,ал.1 ГПК, към който препраща чл.410, ал.2 ГПК. Кредиторът е изложил обстоятелствата, на които основава вземането си  и е указал ясно размера на вземането и правопораждащия факт – Договор № 1823 от 05.11.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специализирана предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България.

 

СлОС счита, че установеното в чл.417 т.2 ГПК несъдебно основание за издаване на заповед за изпълнение- извлечение от счетоводни книги или документ, с който се обективира парично вземане на фонда, е годно да установи в полза на заявителя изпълняемо право, ако от външна страна същото е редовно, подписано е от лица с представителна власт, а от правна гледна точка установява парично вземане, възникнало от правна сделка, сключена между заявителя и сочения длъжник.

Представеното в случая извлечение от счетоводните книги - касаещи партидата на длъжника в ДФЗ е подписано от изп. директор на ДФЗ, главен счетоводител на ДФЗ, съдържа записвания за длъжника, за основанието за възникване на заявеното вземане – договор от 05.11.2004г., за претендираното от ДФЗ вземане (главница и лихви), както и за това, че вземането е изискуемо, към датата 16.11.2011г. Следователно, налице е документ по чл.417, т.2 ГПК, който е редовен от формална страна и обективира подлежащо на изпълнение притезание срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист. В случая изискуемостта на вземането произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на договорно задължение, което, като отрицателен факт, не следва да бъде доказвано. /Определение №211/26.02.2010г. по ч.т.д. №120/2010г. на І т.о. на ВКС на РБ/. Ето защо, молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е основателна.  Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и се постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение, а делото се върне на първата инстанция за изготвяне на заповедта за незабавно изпълнение и издаване на изп.лист.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на частния жалбоподателя следва да се присъдят със заповедта за изпълнение и разноските пред тази инстанция, които възлизат в размер на сумата 15лв.     

Водим от изложеното, СлОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 20.07.2012г. по ч.гр.д. № 2788/2012г., с което е отхвърлено заявлението на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника ОБЩИНА СЛИВЕН, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по заявлението на ДЪРЖАВЕН ФОНД ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр. София с ЕИК-121100421, адрес: гр.С., бул. ”Ц. Б.” № *, срещу ОБЩИНА СЛИВЕН с ЕИК 000590654, за заплащане на сумата  82 225.00 лева, от които 77 514.08 лева - главница и 4 710.92 лева - лихва за забава за периода от 16.11.2011г. до 20.06.2012г., по извлечение от задължение от партидата на длъжника в ДЪРЖАВЕН ФОНД ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” по Договор № 1823 от 05.11.2004г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специализирана предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2012г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по производството пред СлОС в размер на 15.00 лева и пред СлРС съответно д.т. в размер на 1 644.50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 272.25 лева.

 

Делото да се изпрати на СлРС за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и издаване на изп.лист, като се извърши надлежно отбелязване по чл.418,ал.2 ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.