О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 16.08.2012 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

               Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов   гр. д. N 478  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпила е частна жалба от длъжника в изпълнителното производство против действия на ЧСИ. В жалбата се твърди, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразен и неправилен поради което се иска да бъде отменен. Твърди се, че ЧСИ е допуснал редица нарушения при извършване на това действие. Освен това не се е съобразил с обстоятелството, че между длъжниците и взискателя – „Банка Пиреос България” АД са съществували отношения по повод на договор за отдаване под наем и по силата на този договор длъжниците са заплащали дължимата наемна цена. Поради това банката е следвало по реда на заповедното производство да се снабди с нов изпълнителен лист и да образува ново изпълнително дело и едва тогава да поиска въвод във владение на имота. На второ място се твърди, че всички действия на ЧСИ по обявяване постъпилите наддавателни предложения за търга, обявяването на банката за купувач на имота, постановлението за възлагането на недвижимия имот са нищожни като се излагат доводи в тази насока. Освен това се твърди, че и всички подписи положени в призовките и уведомленията по изпълнителното дело не са полагани от длъжниците.

По повод на тази жалба е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело „Банка Пиреос България” АД в което се изразява становище, че жалбата е недопустима.  Сочи се, че длъжникът не разполага с правото да обжалва въвода във владение.  Сочи се, че фактически въводът е извършен в един по-ранен момент, като е бил даден срок на длъжника да освободи имота от своите движими вещи, което не е било сторено и всъщност последващият въвод е бил продължение на този предходен. Не се отрича, че между страните има договор за наем, но се сочи, че длъжницата не е изрядна по този договор. Твърди се също, че жалбата е недопустима и по отношение на извършената публична продан въз основа на която е издадено постановлението за възлагане на недвижимия имот. На първо място е преклудиран срокът посочен в чл. 436 вр. чл. 435 ал. 3 ГПК и поради това жалбата се явява недопустима. На последно място се сочи, че недопустимо, несвоевременно и неоснователно  е направеното оспорване на автентичността на положените от жалбоподателката подписи, тъй като това не може да стане в хода на настоящото производство. Освен това са изтекли сроковете предвидени в закона, за да се направи подобно оспорване. Иска се да бъде оставена без уважение подадената жалба като недопустима, неоснователна и несвоевременна. Претендирани са разноски.

Постъпило е и обяснение от ЧСИ, в което се изразява становище, че жалбата е неоснователна.  Въводът във владение е извършен съгласно законовите изисквания, по делото липсват данни за договор за наем, а процедурата по продажбата на недвижимия имот е осъществена съгласно изискванията. Самите длъжници са осъществили правото си на жалба против постановлението за възлагане и тази жалба  е била разгледана от ОС, който се е произнесъл с решение. Неоснователни и недопустими са исканията за назначаване на графологични експертизи.

Съдът след като се запозна с жалбата я намира за недопустима.

Длъжникът в изпълнителното производство е ограничен в кръга на действията, които може да обжалва.  Съгласно разпоредбата на  чл. 435 ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както и отнемането на движима вещ или пък отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението. Въводът във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.  На последно място длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските. Изчерпателно изброените възможности за обжалване от страна на длъжника на действията на съдебния изпълнител  водят до извода, че въводът във владение  не е в кръга на тези действия, които подлежат на обжалване. Освен това по делото е установено,че длъжникът се е възползвал от правото си да обжалва постановлението за възлагане и по повод на тази жалба е било образувано гр.д. № 67/2011 г. по което е постановено решение № 1 от 08.02.2011 г. на СлОС, с което е била оставена без уважение жалбата на длъжниците против постановлението за възлагането на недвижимия имот и подаването на втора жалба против същото постановление е недопустимо. Поради това  подадената частна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По делото взискателят е претендирал присъждане на разноски, но няма доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОСТАВЯ без разглеждане като  недопустима частната жалба подадена от И.Й.Д. *** с адрес за призоваване гр. С., ул. „Ц.И.Ш.” № * против действия на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 от КЧСИ по изпълнително дело № 2010 837 040 292.

     

      Определението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред БАС

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: