ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 29.08.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на двадесет и девети август през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова частно гражданско дело № 482 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.423, ал.1 ГПК.

Депозирана е частна жалба /възражение /от  Й.П.В. *** по издадена заповед за незабавно изпълнение № 141/27.02.2012г. по ч.гр.д. № 163/2012г. по описа на НЗРС. Жалбоподателят твърди, че на 10.05.2012г. получил от ЧСИ с рег.№ 835 на КЧСИ покана за доброволно изпълнение, от която разбрал за издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ОББ АД клон Сливен да заплати на заявителя сумата в размер на 2157,73 лв. задължение към 22.02.2012г. по договор за кредитна карта от 01.12.2004г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2012г. и сума в размер на 288.83 лв. разноски по делото, както и разноски на ЧСИ.

Основните оплаквания, които се релевират във възражението, се изразяват в това, че заповедта за изпълнение не била връчена надлежно на жалбоподателя. В изпълнителния лист бил посочен като адрес гр.Н. З., ул.”К.Ф.” № *, който адрес не бил постоянен или настоящ на жалбоподателя.  По договора за издаване на кредитна карта за постоянен адрес фигурирал този в гр.С.З., ул.”З.К.” № *, ап.*. Към момента постоянния адрес по лична карта от 03.08.2006г. бил в гр.С.З., бул.”Ц. С. В.* ет.*, ап.*, а настоящия от 17.02.2012г. по карта за адресна регистрация в с.Ц., общ.Н.З., обл.С..Жалбоподателят счита, че съгл.чл.418, ал.5 ГПК заедно с призовката за доброволно изпълнение от ЧСИ следвало да получи заповедта за изпълнение, заедно с бланка за възражение, като му бъде указано за двуседмичния срок за подаване на възражение. Заявява, че не е получил тези документи, а получил направо покана за доброволно изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно, моли за уважаване на жалбата, като съдът разпореди редовното връчване. Прави искане за спиране на изпълнението до изтичане на срока за редовно връчване. Към възражението са приложени заверени за вярност писмени документи, а именно покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по изп.д. № 432/2012г. по описа на ЧСИ с рег.№ 835 на КЧСИ и район на действие СлОС, изпълнителен лист от 27.02.2012г. на НЗРС,копие от лична карта на жалбоподателя, копие от адресна карта за настоящ адрес, копие от договор за издаване на кредитна карта от 01.12.2004г.

С настоящото възражение молителят не е упражнил правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната по жалбата/възражение страна е подала писмен отговор. Счита се, че жалбата е процесуално недопустима, поради просрочие.  Твърди се, че на 10.05.2012г. на жалбоподателя лично е била връчена заповедта за изпълнение и двуседмичния срок за възражение е изтекъл на 28.05.2012г., както и  за жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Към отговора е представено  съобщение за връчената заповед за изпълнение. Освен това жалбата се счита за недопустима и тъй като съгл.чл.413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страната, освен в частта за разноските. С оглед изложените съображения се иска съдът да върне жалбата като просрочена, алтернативно да се отхвърли като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания в частната жалба /възражение/ и доводите на страните и след като се запозна с данните по ч.гр.д. № 163/2012г. на НЗРС, намира за установено следното:

Възражението, макар и формулирано като частна жалба е редовно и допустимо, тъй като е подадено в едномесечния законов срок по чл.423, ал.1 и изхожда от легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от подаването му.

Разгледано по същество възражението е неоснователно и следва да не се приеме, по следните съображения:

 Производството по ч.гр.д. № 163/2012г. на НЗРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК  с искане за издаване на изпълнителен лист от 23.02.2012г. на „Обединена българска банка” АД гр.София срещу настоящия жалбоподател за парично вземане  в размер на 2157.73 лв., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 23.02.2012г. до окончателното изплащане и разноски в производството в размер на 288,83 лв., като задължението произтича от Договор за кредитна карта от 01.12.2004г. В заявлението е посочен адрес на длъжника в гр.Н. З., което е обусловило и компетентността на НЗРС да издаде исканата заповед на осн. чл.411, ал.1 ГПК.  Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК  - № 141/27.02.2012г., като постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за незабавно изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. В хипотезата на чл.417 ГПК, какъвто е и настоящия казус няма нужда пред съда да се представят доказателства за връчване на заповедта на длъжника – макар и да не е влязла в сила, въз основа на нея вече се изпълнява и съдът вече е издал изпълнителен лист.

От представеното  съобщение, адресирано до настоящия жалбоподател се установява, че заповедта за изпълнение му е била връчена лично срещу подпис на 10.05.2012г. При това обстоятелство неоснователно се явява възражението му, на първо място, че не е получил същата и на следващо, че не му е била указана възможността в срок да възрази, тъй като в съдържанието на самата заповед / на гърба/ в т.1-8 такива указания се съдържат, както се съдържа и отбелязване за издадения изпълнителен лист. Обстоятелството, че връчването е станало на друг адрес, а именно настоящия такъв на жалбоподателя е ирелевантно в случая, тъй като правилата за призоваване са били спазени.

Ако заповедта за незабавно изпълнение не може да се връчи, поради липса на адресна регистрация на длъжника в РБ, съдебният изпълнител следва да я върне на районния съд, заедно с адресната справка, установяваща това обстоятелство / липсата на адресна регистрация в страната/, който служебно да я обезсили. В конкретната правна хипотеза обаче длъжникът е бил адресно регистриран в страната и правилата за връчване не са били нарушени.

С оглед изложеното, окръжният съд намира, че подаденото възражение не е основателно и не следва да се приема, с оглед на което и искането за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на Й.П.В. *** по издадена заповед за незабавно изпълнение № 141/27.02.2012г. по ч.гр.д. № 163/2012г. по описа на НЗРС.

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по изп.д. № 432/2012г. на ЧСИ Поля Руйчева с рег.№ 835 на КЧСИ и район на действие СлОС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.