О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 24.09.2012 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 495 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 и чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги за вземане на банка по договор за кредит.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилно РС е приложил законовите разпоредби, уреждащи въпроса за процесуалното представителство и незаконосъобразно е приел, че заявлението е подадено от лица, които не разполагат с представителна власт. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия, претендира разноски за тази инстанция.

Частната жалба е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваната заповед съд, отговаря на изискванията на чл. 275 от ГПК и е допустима.

Частният жалбоподател е потвърдил изрично действията във връзка с подаване на настоящата частна жалба, извършени от лица, не разполагащи с процесуална представителна власт по пълномощие.

Настоящият състав намира, че същата е неоснователна

Първоинстанционният съд правилно е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК към които препраща разпоредбата на чл. 410 ал. 2 от ГПК, и в случая то е подадено от лица, които нямат процесуална представителна власт по отношение на подателя.

Заявлението е подадено чрез управителя на клона на банката в гр. Сливен и от юрисконсулта на този клона, като пълномощните им са от двамата изпълнителни директори на банката-заявител – “ПИБ” АД, гр. София.

Второто упълномощено лице, макар да разполага с качеството по т. 32 т. 3 от ГПК, е ограничено чрез изричния акт на упълномощаване и действията му са валидни само ако заявлението се отнася за сума до 10 000 лв., докато в настоящия случай то е за сума от 39 419, 79 евро. За такъв размер на претенцията е предвидено действието по подаване на заявлението да е извършено съвместно с управител на клон или друг упълномощен служител на банката.

Управителят на клона, обаче, нито е процесуален представител по закон на банката –заявител, съгласно чл. 30 от ГПК, нито притежава надлежна представителна власт по пълномощие пред съд, тъй като в чл. 32 от ГПК изрично и лимитативно са определени условията за това. Той не попада в първите 4 хипотези, а петата предвижда възможност процесуални представители на страните по пълномощие да бъдат и други лица, предвидени в законите. Според разпоредбата на  чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, търговски пълномощник с изрично пълномощно може да представлява страната в гражданския процес. Дори да се приеме, че управителят на банковия клон е упълномощен от заявителя-частен жалбоподател да го представлява като негов търговски пълномощник по смисъла на чл.26, ал.2 от ТЗ, съгласно ТР № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК, търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК /съответстващ на чл.32, т.1, 2 и 3 от действащия процесуален кодекс /. Тоест – отново приоритет е даден на общата процесуална норма, регламентираща представителството пред съд по пълномощие. Както се посочи вече, към управителя на клона би могла да се отнесе единствено разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК. Тя въвежда изисквания към лицата, които могат да представляват страни по пълномощие в процеса и разписва, че това могат да бъдат само юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 от ТЗ би могъл да бъде процесуален представител на принципала, ако притежава качествата, посочени в чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК. Разпоредбата на чл.32, т. 5 от ГПК не може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в  чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите, уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.

 От изложеното следва извод за липса на представителна власт на юрисконсулта и управителя на клон на банката, тъй като предвид изричното пълномощно, представителната власт може да се упражнява само съвместно от двамата, а в настоящия случай управителят на клон на банката не отговаря на изискванията на закона, за да бъде представител по пълномощие пред съд.

При идентични съображения и съобразявайки изрично дадените пълномощия на управителя на клона и юрисконсулта му за съвместно процесуално представителство, първоинстанционният съд е извел правилнотозаключение за липса на представителна власт за подаване на заявлението и го е отхвърлил.

В това производство не следва да се прилагат правилата на общия исков процес за оставяне без движение на заявлението и даване възможност за отстраняване на нередовностите,тъй като единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство, са тези, описани в чл.425, ал.2 от ГПК и всякакви други указания, основани на чл.101 от ГПК, са неприложими. Независимо от това РС е поискал от заявителя да представи доказателства за надлежно процесуално представителство, но той не е сторил това и заявлението му е било правилно отхвърлено.

Следва да се отбележи, че не може да се вземе предвид и коментира представеното на 18.09.2012г. от частния жалбоподател чрез юрисконсулта на клона “потвърждение” на действията на управителя и юрисконсулта на клона на банката-заявител “във връзка със Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист”. На първо място, възможността за представяне на такова потвърждение е преклудирана и на второ място – това потвърждение е бланкетно, без дата, и не може нито да се прецени кога е направено, нито да се отнесе конкретно към процесното заявление.

 Ето защо въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса, на частния жалбоподател разноски не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.06.2012г. по ч.гр.д. № 2580/12г. ан СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му..

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: