ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 31.08.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на тридесет и първи август през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 547 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.407, ал.1 ГПК.

Депозирана е частна жалба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД София чрез процесуален представител по пълномощие насочена срещу Разпореждане № 9127/21.06.2012г., постановено по ч.гр.д. № 2683/2011г. по описа на СлРС, в частта, с която съдът е отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 125,00 лв.

Жалбоподателят намира постановеното разпореждане за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдебния състав погрешно приел, че в последвалото исково производство по чл.415, вр.чл.422, вр.чл.124, ал.1 ГПК са присъдени разноските, направени в заповедното производство. Твърди, че двете процедури, а именно по издаване на заповед за изпълнение и по установяване съществуването на вземането се изпълняват в две различни дела. Съдебно деловодни разноски били претендирани и в двете производства, съобразно приложени по всяко дело списък по чл.80 ГПК. Разноските, присъдени в диспозитива на съдебното решение по установителния иск представлявали уважена отделна претенция от тази по чгд № 2683/2011г./заповедното производство/. Твърди се, че правилно съда, разгледал установителните искове не следвало да се произнася по въпроса за разноски в заповедното производство, тъй като те се претендират в производството, в което са направени. Развива съображения, че съдбата на разноските по заповедта по чл.410 ГПК ще следва тази на установителния иск, ако ищецът докаже основателността на претенцията си, тогава заповедта ще влезе в сила и в частта за разноските. В противната хипотеза, при частично или напълно неоснователна претенция, разноските в заповедното производство ще търпят редуциране или напълно отхвърляне. Разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК ясно сочела кои съдебни състави се произнасяли по разноски в заповедното производство, а именно състава издал заповедта и въззивния съд при обжалване.

 

 

 

 

 

С оглед на изложените в жалбата съображения от въззивния съд се иска отмяна на постановеното разпореждане и постановяване на определение, с което да се задължи първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в който да бъдат включени разноските в размер на 125,00 лв. по чгд № 2683/2011г. на СлРС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна не е подала писмен отговор.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания в частната жалба и след като се запозна с данните по ч.гр.д. № 2683/2011г. на СлРС, намира жалбата за процесуално допустима – подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалване на съдебен акт чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 2683/2011г. е образувано въз основа на подадено заявление от страна „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД София, чрез процесуален представител по пълномощие за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми:

-                    сума в размер на 236,88 лв. –главница по сключен договор за целево финансиране № 4180415036 между „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД София, като кредитор и длъжника  С.Г.С. ***;

-                    сума в размер на 11,45 лв.- обезщетение за забава в размер на мораторната лихва, считано от 15.12.2010г./ датата на на първата неплатена падежирала вноска до датата на изготвяне справката за задължението по договора.

Със заявлението е претендирана и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 125,00 лв. деловодни разноски, сторени в заповедното производство, включващи 25,00лв. внесена държавна такса и 100,00 лв. юрискосултско възнаграждение, съгл. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По така подаденото заявление, съдът издал заповед № 2002/03.05.2011г., като е разпоредил длъжника С. да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД-София горепосочените суми.

Възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в съда в законоустановения срок, поради което съдът с Разпореждане № 9751/26.05.2011г. указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Последвало е депозиране на искова молба в законовия срок, въз основа на която е образувано гр.д. № 6208/2011г. на СлРС. По предявения установителен иск с правна квалификация чл.415, вр.422 ГПК било постановено съдебно решение при признание на иска № 104/24.02.2012г.

В диспозитива на това решение е прието за установено, че ддлъжникът С. дължи на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сумата от

 

 

236,88 лв-главница и сумата от 11,45 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане. В установителният диспозитив съдът не включил претендираните с исковата молба, а по-рано и в заявлението за издаване заповед за изпълнение деловодни разноски в размер на 125,00 лв. Тези разноски неправилно са били присъдени с осъдителен диспозитив.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с това решение са присъдени разноски отделно от тези в заповедното производство, тъй като видно както от мотивите на съдебното решение, така и от диспозитива  на същото, присъдената сума в размер на 125,00лв. представлява сторени деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 2683/2011г.

Съдът разгледал установителния иск изобщо не се е произнесъл по направените в това исково производство разноски, които също са били претендирани с исковата молба.

При така установеното от фактическа страна, съдът издал заповедта за изпълнение не би могъл да издаде изпълнителен лист за тези разноски, тъй като те не са включени в установителния диспозитив на решението / не са признати за установени/.

Искът по чл.415, вр.чл.422 ГПК е положителен установителен иск – за установяване на вземането. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В случая предмет на издадената заповед за изпълнение е и въпросната сума в размер на 125,00 лв. – деловодни разноски. Недопустимо е осъдителен иск, респ.осъдително съдебно решение, защото това би означавало ищецът да разполага с две изпълнителни основания за издаването на едно и също вземане.

В конкретната правна хипотеза жалбоподателят е разполагал с възможността да иска изменение, респ. допълване на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, по отношение непроизнасянето на съда за направените разноски в исковото производство и съответно допълване на решението по чл.250, ал.1 ГПК, тъй като съда не се е произнесъл по цялото искане на страната, доколкото липсва произнасяне с установителен диспозитив за направените в заповедното производство разноски, които също са предмет на установяване в исковия процес по чл.415, вр.чл.422 ГПК.

Ето защо атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без уважение частна жалба от„ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД- гр.София против Разпореждане № 9127/21.06.2012г., постановено по ч.гр.д. № 2683/2011г. по описа на СлРС.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 9127/21.06.2012г., постановено по ч.гр.д. № 2683/2011г. по описа на СлРС, в частта, с която съдът е отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист за направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 125,00 лв.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.