О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 26.09.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНАЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 555 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Т.А. в качеството му на процесуален представител на М.С.С.,*** против определение № 2439/23.07.2012 г. по гр.д. № 6854/2011 г. по описа на СлРС, с което е отхвърлена молбата му за възстановяване на срок, в който да внесе възнаграждение за вещо лице по искана и допусната съдебно-счетоводна експертиза. В жалбата се сочи, че определението на СлРС не е законосъобразно, тъй като при тълкуването на чл. 40 ал.1 от ГПК, който предвиждал, че страната в която живее или замина за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията, ако няма пълномощник по делото в България, се налага извода, че от момента на посочване на пълномощник всички съобщения и книжа следва да се насочват и връчват именно на него. Това в конкретния случай не било извършено, затова съдът е следвало да уважи искането на жалбоподателя за възобновяване на срока, в който той можел да внесе определената от съда сума за извършване на съдебна експертиза. Моли се обжалването определение да бъде отменено и да бъде уважено искането на жалбоподателя за възстановяване срока за внасяне на депозит за извършване на експертизата.

         По частната жалба няма депозиран отговор от противната страна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 10.11.2011 г. била депозирана исковата молба от жалбоподателя. Като доказателствено искане ищецът посочил, че желае да се извърши съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от него в исковата молба въпроси. В исковата молба бил посочен адрес на ищеца гр. С., кв. „Д.*-*-*. допълнително бил посочен адрес с. М., ул. „Б. К.” № *.

         На 22.12.2011 г. докладчикът поделото оставил без движение исковата молба и указал на ищеца какви действия следва 9да извърши за отстраняване на констатираните нередности. Връчителят отбелязал в призовката адресирана на адрес гр. С., кв. „Д.” № *, че въпреки многократното посещение ищецът не е открит на този адрес. Докладчикът по делото се разпоредил съобщението да се връчи на допълнително посочения  в исковата молба адрес в с. М.. Съобщението било редовно връчено на 17.01.2012 г. и било получено от бащата на ищеца С. М. С.. Във връзка с така полученото съобщение ищецът депозирал нова молба на 19.01.2012 г., в която изправил нередностите, констатирани по първоначалната искова молба.

         На 20.03.2012 г. било постановено определение № 3902, с което докладчикът по делото се произнесъл по направените от страните доказателствени искания. С определението съдът допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, поставени от ищеца в исковата молба. Съдът определил възнаграждение на експерта в размер на 100 лв., както и двуседмичен срок, в който ищецът следва да внесе сумата. Ищецът бил предупреден, че ако възнаграждението не бъде внесено в указания от съда срок, съдът ще отмени определението си в тази част.

         Съобщението за дата на съдебно заседание, както и препис от определение № 3902/20.03.2012 г. било връчено на ищеца чрез неговия баща на 27.03.2012 г.

         От представеното по делото пълномощно, с което ищецът М.С. упълномощава адв. Т.А.И. е видно, че същото е с дата 19.01.2012 г. Пълномощното било представено на съда едва на 11.05.2012 г. – видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 11.05.2012 г. С протоколно определение от същата дата съдът отменил определение № 3902/20.03.2012 г. в частта, с която е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като депозитът по нея не бил своевременно внесен. В същото съдебно заседание адв. И. помолил предназначените за ищеца съдебни книжа да бъдат връчвани на него на адрес гр. С.З., ул. „М. К.” № *  ет.*, ап.*, тъй като ищецът трайно отсъства от страната.

         На 19.05.2012 г. адв. А. депозирал молба за възстановяване на срока, в който ищецът да внесе определения от съда депозит в размер на 100 лв., като посочил, че към момента на получаване на съобщението ищецът С. е работил извън България, а баща му, който е получил съобщението е възрастен човек, не е обърнал внимание на написаното в документа и не е уведомил своевременно упълномощения от ищеца адвокат за необходимостта от внасяне на депозит. Молителят е посочил, че по този начин са били налице особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не е можел да преодолее.

         На 28.06.2012 г. в нарочно съдебно заседание съдът разгледал депозираната молба за възстановяване на срока и на 23.07.2012 г. постановил обжалваното определе4ни е№ 2439 с което отхвърлил молбата за възстановяване. Определението било съобщено отново на адреса в с. М. и било получено от бащата на ищеца С. С. на 27.07.2012 г. Въпреки този ред за връчване на съобщението ищецът спазил срока определен от закона за депозиране на частна жалба против обжалваното определение и такава била депозирана на 02.08.2012 г.

         Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законен срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

         От събраните по делото доказателства е видно, че по делото е било извършено едно редовно законосъобразно връчване на съобщение, с което ищецът е получил и препис от определението на съда, в който съдът му е посочил, както размера на депозира, който следва да внесе по исканата от него съдебно-счетоводна експертиза, така и срока, в който следва този депозит да бъде внесен. Основният ред, по който се връчват съобщенията е посочен в чл. 45 от ГПК и това е чрез лично връчване на адресата. В чл. 46 ал.1 от ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му, или който живее на адреса, или работник, служител, или съответно работодател на адресата. Законодателят е поставил изискването лицето, чрез което става връчването да се подпише в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В конкретният случай съобщението за размера и срока за внасяне на определения от съда депозит е било връчено на адрес, посочен в исковата молба в с. М.. Макар, че съобщението не е получено лично от ищеца, то е било получено от неговия пълнолетен баща, за който няма данни или твърдения, че е запретен. В съобщението е било отразено неговото качество на баща, трите му имена и подпис.

         Твърдението на жалбоподателя, че съобщенията по делото и конкретно съобщението с което страната е уведомена за задължението си да внесе  депозит в определен срок е следвало да се връчват не на посочения в исковата молба адрес, а на адвоката му, е неправилно. Основният принцип е, че съобщенията по делото се връчват на адреса, посочен от страната, лично, при невъзможност да се получи лично на лице, посочено в чл. 46 ал.2 и ла.1 от ГПК, при невъзможност за връчване на друго лице на посочения от страната адрес, съобщението следва да се залепи, в някои случаи е възможно връчване на съобщение чрез публично обявление. Връчването на съдебен адресат е изключение от общото правила, предвидено от законодателя в разпоредбата на чл. 40 от ГПК. За да се връчва на съдебен адресат страната по делото следва да е заминала да живее за повече от един месец в чужбина и следва да посочи в седалището на съда съдебен адресат, на който да се връчват съобщенията. При неизпълнение на това свое задължение страната търпи „Санкция” като всички съобщение се прилагат към делото и се смятат за връчени. Страната не би била „санкционирана” чрез прилагане на съобщенията към делото, ако има пълномощник на делото в Република България. На пълномощника на страната, ако няма изрично искане, съобщенията следва да се връчват едва след като се изчерпят другите способи за връчване на съобщение лично или чрез връчване на друго лице. Още повече, че в настоящият случай съдът е бил уведомен за упълномощаването на адв. А. едва през м. май, когато той е представил пълномощното си и договора за правна помощ в проведеното съдебно заседание.

         Съдът намира, че възрастта на бащата на ищеца, получил съобщенията по делото, не е от категорията обстоятелства, които законодателят визира като особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, за да се приеме, че са изпълнени условията на чл. 64, ал.2 от ГПК и да е налице основание за възобновяване на срока.

         С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2439/23.07.2012 г. по гр.д. № 6854/11г. на СлРС като  ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: