ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

27.09.2012 г.

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и седми септември

през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  565 описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на В.В.В., подадена чрез пълномощника му адв. М.Й. *** против разпореждане № 10009 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3139/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника В.В.Н., като неоснователно. В жалбата се твърди че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като действително внесената държавна такса не е в пълния изискуем размер, съгласно чл. 12, т. 2 ТДТССГПК. В резултат на техническа грешка била внесена държавна такса в размер на 490 лева, вместо дължимата в случая такава от 510,72 лева, т.е с 20,72 лева по-малко. Твърди че съобразно практиката на ВКС на РБ застъпена в Определение № 31/10.01.2012 г. по ч. гр. дело 714/2011 г., IV гр. отд. на ВКС на РБ, когато констатира нередовност на заявлението, съдът следва да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и как може да бъде отстранена, като определи срок за поправката. В случая, констатирайки нередовността на заявлението, първоинстанционния съд позовавайки се на формална нередовност въобще не бил обсъдил основателността на заявлението, с оглед на наличието или не на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на заявеното основание по чл. 417, т. 3 от ГПК и необосновано бил стигнал до извода, че същото е неоснователно, като по този начин без да обсъди въпроса по същество и без да даде възможност за отстраняване на констатираната нередовност на заявлението е постановил акта си. С оглед на изложеното, и в предвид отстранената нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, моли настоящата инстанция да отмени  Разпореждане № 10009 от 10.07.2012 г. по ч. гр. дело № 3139 по описа за 2012 г. на Районен съд гр. Сливен и постанови съдебен акт, с който да върне делото на Сливенски районен съд за произнасяне по основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК. Към частната си жалба прилага документ за довнесена д.т. в размер на 20,72 лева.

Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по съществото си, е основателна.

В.В.В. е подал до Сливенския районен съд на 09.07.2012 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника В.В.Н. за сумата 24 500лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за заем и сумата 1 036,19 лв. лихва за периода от 11.02.2012г. до 09.07.2012г., както и законната лихва за забава от подаване на заявлението до заплащане на сумата. Към заявлението е приложено банково бордеро за внесена д.т. в размер на 490 лв.

С обжалваното разпореждане е констатирано, че размерът на дължимата такса е 510,72лв., а е внесена такава размер на 490лв., поради което СлРС е приел че заявлението не отговаря на чл. 410 ал.2 във вр. чл. 128 т.2 от ГПК и е отхвърлил същото като неоснователно.

Разпореждането е незаконосъобразно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че заявлението е нередовно, тъй като внесената д.т. не е в пълния дължим размер, но в нарушение на чл. 101 от ГПК не е дал указания за редовното извършване на процесуалното действие – подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Налице е задължителна практика на ВКС по този процесуалноправен въпрос по чл. 280 от ГПК, формулирана в Определение № 31/10.01.2012г. по гр. д.№ 714/11 по описа на ВКС, ІV г.о. Действително е налице и практика по чл. 280 от ГПК и в обратния смисъл, а именно че е в заповедното производство е неприложима разпоредбата на чл. 101 от ГПК, но до постановяване на тълкувателно решение по въпроса, въззивната инстанция, в настоящия състав, намира, че следва да се придържа към становището за задължението на първоинстанционния съд да укаже да страната да поправи нередовното процесуално действие. В конкретния случай, заявителят е изпълнил задължението си да внесе д.т., но тя не е била в пълния дължим размер т.е. процесуалното действие е било извършено, но не е било извършено коректно, поради което е следвало да бъде поправено и да бъде издадена исканата заповед. С частната жалба е представено банково бордеро, за довнасяне на д.т., с което се отстранени нередовностите на заявлението, поради което постановеното определение, следва да бъде отменено, а делото върнато на СлРС за произнасяне по същество по постъпилото заявление.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

ОТМЕНЯ разпореждане № 10009 от 10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3139/2012 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника В.В.Н., като неоснователно.

                        ВРЪЩА делото на СлРС за продължаване на съдопроизводството – произнасяне по съществото на искането.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: