О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр. Сливен, 28.09.2012г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  ХРИСТИНА МАРЕВА

 

          СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 593 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството се движи по реда на чл.435, ал.2, предл. последно от ГПК.

         Постъпила е жалба от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване” АД против определения размер на дължими разноски за адвокатско възнаграждение – 450 лева по изп.д. № 20128350401025 на ЧСИ П.Р., с район на действие СлОС, рег. № 835 на КЧСИ.

В жалбата се сочи, че така определеното възнаграждение е прекомерно, с оглед обема на извършените процесуални действия и нормативно определените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатско възнаграждение. Формулирано е искане да бъде намален размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като се присъди минимума от 150 лева.

Препис от жалбата е връчен на взискателя, който чрез своя пълномощник е депозирал отговор, в който заявява, че присъденото възнаграждение не може да бъде по . ниско от трикратния размер на минималните възнаграждения, посочени в Наредбата.

         По делото са приложени и обяснения от ЧСИ П.Р., в които същата излага подробно процесуалните действия по движение на изпълнителното дело.

         След преценка и анализ на представените писмени доказателства, при извършената прецизна и пълна преценка на обстоятелствата и фактите, настоящия съдебен състав констатира следното :

         ИД № 20128350401025  по описа на ЧСИ П.Р. е образувано на 20.07.2012г. по молба на взискателя  Т.И.Т. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 252/2012г. по описа на РС – Сливен, за дължима сума за разноски в размер на 351.50 лева. Приложено е пълномощно/ договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 450 лева.

         Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.07.2012г., като в същата е вписано, че са дължими и др. суми, дължими до този момент, в общ размер на 450.00 лева / в т.ч. ДТ, адв. Възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./

         На 02.08.2012г. е депозирана от длъжника пред ЧСИ и разглежданата жалба, адресирана до него.   

         Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

         Разглежданата жалба е недопустима. Същата е депозирана от лице, което има правен интерес от обжалването, но липсва изричен акт на ЧСИ, който да бъде предмет на съдебен контрол. Призовката за доброволно изпълнение няма характер на такъв акт, присъждащ разноски и респ. не подлежи на съдебен контрол.

Съгласно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Следователно ГПК указва на съдебния изпълнител, че по въпроса за разноските следва да се произнася с постановление. В конкретния случай такъв акт липсва – при постъпване на молбата за образуване на ИД, ЧСИ е поставил резолюция, че приема адвокатския хонорар за разноски по делото. На тази резолюция обаче липсват идентификационните белези на постановление – актът, с който е бил длъжен да се произнесе.

От друга страна следва да се отбележи, че с молбата /жалба/ на длъжника от 02.08.2012г. за изменение размера на разноските е сезиран ЧСИ. Същия следва да разгледа молбата и да се произнесе с постановление, което да съобщи на страните и укаже правото им на жалба пред съда. Съгласно действащия процесуален ред, окръжният съд упражнява контрол за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, но не иззема пълномощията му, включително когато се касае за искания по чл.78, ал.5 от ГПК. При искане за намаляване на разноски поради прекомерност, тази обща процесуална норма има за адресат правоприлагащия орган, пред който е висящо съответното производство, а в случая това е ЧСИ.

         Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд, следва да остави без разглеждане депозираната молба /жалба/, тъй като същата се явява недопустима.

         Мотивиран от горното, СЪДЪТ

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната молба /жалба/ от „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК 123526430, гр. П., ул.”Х. Г. Д.” № * за намаляване размера на разноските по ИД № 20128350401025  по описа на ЧСИ П.Р., с район на действие СлОС, рег. № 835 на КЧСИ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 593/2012г. по описа на Сливенски окръжен съд.

 

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                   2.