О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.10.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНАЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело636 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Х. в качеството й на процесуален представител на Т.И.С., ЕГН ********** ***-4 против разпореждане от 05.07.29012 по гр. д. № 1730/2008 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е разпоредено издаването на Изпълнителен лист за заплащане на сумата от 815 /осемстотин и петнадесет/ лв. в полза на И.Г.Д. и сумата от 300 /триста/ лева в полза на К.Г.Д. разноски по делото. В жалбата се  сочи, че разпореждането на Районен съд – Сливен е неправилно, тъй като гр.д. № 1730/2008 г. по описа на Районен съд - Сливен е било предмет на разглеждане пред Окръжен съд – Сливен и по него е било образувано въззивно гр. д. № 616/2009 г. С постановеното по това дело решение № 206 от 20.12.2010 г. въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта до ½ ид. части, с който бил отхвърлен искът по чл. 22 ал.3 СК, както и в частта, с която е бил отхвърлен иска за собственост по чл. 108 ЗС до ½ ид. част от магазин находящ се в с. Жельо войвода. В жалбата е посочено, че въззивното решение е било недостатъчно ясно, тъй като е било налице противоречие между мотивите и диспозитива му що се касае до частта за разноските и че във връзка с това била депозирана молба за допускане на поправка на ЯФГ. Жалбоподателят излага становище, че произнасянето по настоящата жалба следва да се извърши след произнасяне на Окръжен съд по искането за поправка на ЯФГ. Моли се да се отмени разпореждането на Сливенския районен съд от 05.07.2010 г. по гр.д. № 1730/2008 г. по описан на Районен съд - Сливен за издаване на изпълнителен лист за разноски. По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Р. в качеството му на пълномощник на К.Г.Д. ЕГН ********** и И.Г.Д. с ЕГН **********. С отговора се иска частната жалба да не бъде уважавана, тъй като РС бил издал обжалваното разпореждане с.в съответствие с постановените по делото решения. Посочено е, че тъй като се касае за разноски по делото следва да се приложи специални ред по чл. 248 ГПК, който изключвал възможността от допълване, тълкуване и поправяне на очевидни фактически грешки.

         По делото е представена показана за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20128360400587 на ЧСИ Н.Г. от 13.08.2012 г., от която е видно, че  жалбоподателката е била поканена доброволно да изпълни задължение в общ размер на 1150 лв. по издаден изпълнителен лист по гр.д. 1730/2008 на РС – Сливен.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:  между страните се водил граждански спор във връзка с който е било образувано гр.д. №1730 /2008 по описа на РС – Сливен. По делото е било постановено решение № 337/14.05.2009 г. С осъдителната част на решението жалбоподателката А. била осъдена да заплати на А.С.А., И.Г.Д. и К.Г.Д. съответно 300, 815 и 300 лева деловодни разноски. Решението на РС – Сливен било предмет на разглеждане по възз.гр.д. № 416/2009 г., по което било постановено решение № 206 от 20.12.2010 г. Макар в мотивите на съда същият да бил приел, че въззивната жалба следва да бъде уважена във връзка с което следва да се уважат и направените искания за присъждане на разноски на Т.С. в размер на 1110 лв., а въззиваемите И.Г. и К.Г. да понесат разноските, така както са ги направили, в решението липсвал диспозитив относно отмяната на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски. На 01.06.2012 г. по гр.д. № 1730/2008 г. по описа на РС – Сливен била депозирана молба от К. и И. Д., с която същите поискали да им се издаде изпълнителен лист, за присъдените им деловодни разноски. На 05.07.2010 г. Районен съд – Сливен постановил да се издаде обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на молителите Д..

С. депозирала молба за допускане на поправка на ОФГ или допълване на въззивното решение. Във връзка с депозираната молба от жалбоподателката С. от 23.08.2012 г., Окръжен съд – Сливен  постановил решение № 334 от 11.10.2012 г., с което решил, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 206 от 20.12.2010 г. постановено по възз. гр.д. № 416/2009  г. по описа на ОС – Сливен, като в диспозитива се добави, че се отменя решение № 337от 14.05.2009 г. по гр.д. №1730 по описа за 2008 г. на Районен съд – Сливен, в частта, с която жалбоподателката А. е осъдена да заплати на А.С.А. разноски по делото в размер на 300 лева; в частта с която А. е осъдена да заплати на И.Д. разноски по делото в размер на 815 лв., както и в частта, с която Т. А. е осъдена да заплати на К.Д. разноски по делото в размер на 300 лв.

         Частната жалба се явява допустима. Разгледана по същество се явява и основателна.

         С издаденото разпореждане на Районен съд – Сливен , на основание на което е бил издаден изпълнителен лист, с който жалбоподателката е била осъдена да заплати деловодни разноски по гр. д. № 1730/2009 г по описа на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Очевидно е било налице противоречие между мотивите на въззивния съд и диспозитива на решението му, което е налагало неговата поправка или тълкуване от съда, който го е издал. Настоящият съдебен състав следва да съобрази своя съдебен акт с постановеното решение № 334 от 11.10.2012 г. по възз. гр.д. № 416 от 2009 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. В разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК е посочено, че подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища. Тъй като в конкретния случай няма осъждане по силата на което жалбоподателката да следва да заплати деловодни разноски на ответниците, то обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а така също следва с оглед стабилитета в правния мир да се обезсили и издадения на основание обжалваното разпореждане изпълнителен лист.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.07.02012 г. по гр.д № 1730/2008 г. на СлРС като  НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОБЕЗСИЛВА издадения на 05.07.2012 г. на основание разпореждане от 05.07.2012 г. по гр. д № 1730/2008 г. на РС – Сливен, изпълнителен лист в полза на И.Г.Д. и К.Г.Д..

 

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: