О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 04.10.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева .ч.гр. д.  N 643 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ДСИ е постъпила жалба от “Перфект Ауто Лукс” ЕООД, гр. Варна против наложен запор по изп.д. № 404/12 на ДСИ при СлРС върху лек автомобил, за който жалбоподателят твърди, че е негова собственост. Твърди, че го е закупил от “Комерсиал груп” ЕООД, гр. Сливен на 20.04.2012г., с писмен договор, като за откарването на автомобила до гр. Варна било издадено разрешение за временно движение на името на “Комерсиал груп” ЕООД. Заявява и че, тъй като предмет на търговската му дейност е покупко-продажба на автомобили, е предприел действия за препродаването на това МПС и на 24.07.12г. явилият се купувач е превел продажната цена, но при опита на последния да регистрира  автомобила в сектор “ПП” при ОДМВР-Варна, му било отказано, поради наложен запор по горното изпълнително дело.

Жалбоподателят счита, че е собственик на автомобила и като такъв обжалва действията на ДСИ във връзка със запора,  като моли съда да ги отмени и задължи ДСИ да вдигне наложения запор.

Насрещната страна КУИППД – София, е подала писмено възражение, сс което оспорва изцяло жалбата, като счита, че тя е неоснователна – на първо място заявява, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, понеже според Наредба №І зарегистрацията, отчета….., разрешение за временно ползване се издава само на собственика, а в случая такова е издадено не на жалбоподателя, а на “Комерсиал груп” ЕООД, Сливен. Освен това фактурата и договора нямат достоверна дата и не го обвързват с доказателствена сила, поради което жалбоподателят няма правен интерес да обжалва действията на ДСИ. На второ място заявява, че дори жалбоподателят да е собственик на автомобила, вдигане на наложения запор може да стане сами при условията на чл. 23 ал. 4  и ал. 5 на ЗОПДИППД. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ДСИ е подал писмени обяснения, с които излага хронология на действията си и заявява, че е наложил запора въз основа на обезпечителна заповед от 12.07.2012г. по ч.гр.д. № 392/12г. на СлОС и представлява изпълнение на обезпечителен запор.

След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на жалбоподателя и страната по изп.д. № 404012г. на ДСИ при СлРС, настоящият съсдат намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ по изпълнителното производство и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

В случая е без значени качеството на лицето, подало жалбата, тъй като предмет на последната не е изпълнително действие. Способът “запор” върху движима вещ е приложен по обезпечително производство в изпълнение на съдебно определение по специален закон – ЗОПДИППД. Този запор не може да бъде атакуван по реда на обжалване действията на СИ, а единствено чрез обжалване на определението за допускане на обезпечителната мярка “запор”, което е регламентирано в ал. 2 на ЗОПДИППД.

Недопустимо е да се търси ефекта на отмяна на наложения запор чрез заобикаляне на предвидения в специалната правна норма ред, особено след като се касае не за изпълнително, а за обезпечително производство.

Поради изложеното жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

Разноски по това производство на страните не се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№  3870/9 от 03.08.2012г. на “Перфект Ауто Лукс” ЕООД гр. Варна против наложен като обезпечителна мярка от ДСИ по изп.д. № 404812г. на ДСИ при СлРС  “запор” върху лек автомобил “Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ” с рама № WDD2193221A088916, като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 643/12 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

ЧЛЕНОВЕ: