О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                               гр.Сливен, 25.10.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 655, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

     Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.

     Делото е образувано по подадена от солидарните длъжници в заповедното производство – С.Д.Л., В.В.Б. и „С.Л.” ЕООД, частна жалба срещу Разпореждане за издаване на Заповед № 726/10.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК.  С атакувания акт съдът уважил заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу посочените като длъжници лица и издал изпълнителен лист въз основа на договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите на страните.

              В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърденията на жалбоподателите са, че не дължат посочените в заповедта за изпълнение суми. Съображенията им са следните: на първо място сочат, че не е налице прекратяване на договора за финансов лизинг, поради което считат, че не е настъпило основанието за изискуемост на претендираното вземане. Уведомление било изпратено само до единия от поръчителите „С.Л.” ЕООД, но същото не било надлежно връчено, видно от  приложената от „Еконт” разписка. Възразяват, че за да се прекрати договора следва да се уведомят и останалите страни по него, а видно от приложените доказателства не са били уведомени С.Д.Л., и В.В.Б.. Жалбоподателите сочат, че са нарушени чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, тъй като договорът не бил прекратен, следователно вземането на взискателя не било изискуемо, а причината поради която договорът не бил прекратен била липсата на уведомяване на страните по него за прекратяването му. В жалбата се твърди, че доколкото в заявлението взискателят е посочил като основание за издаване на заповедта за изпълнение – извлечение от счетоводните книги към 31.05.2012 г., разпореждането, с което заявлението се уважава е незаконосъобразно, тъй като заявителят нямал качествата на лицата, които могат да искат издаване на заповед на това основание. Жалбоподателите възразяват, че в заявлението са включени коренно различни суми от тези посочени в уведомително писмо до длъжника. Правят възражения за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и за недопустимост на кумулиране на претенции за лихва и неустойка, тъй като двете имали еднакви функции. На последно място твърдят, че е налице цялостно издължаване на задължението, видно от приложените към частната жалба писмени доказателства.

              Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и да обезсили издадения изпълнителен лист.

      В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещна страна по частната жалба е подала отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания. Заявява, че частната жалба е неоснователна и развива подробна аргументация в тази насока. Твърди се, че заявителят не релевира твърдения за прекратена облигационна връзка, а за едностранно разваляне чрез изпращане на уведомително писмо, имащо едновременно и характера на покана за доброволно изпълнение. Намира, че на солидарните длъжници не следва да се изпраща нарочно волеизявление за разваляне, тъй като тяхното задължение е акцесорно и следвало съдбата на главното. Сочат, че се иска издаване на заповед за изпълнение само въз основа договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите на страните. Представеното извлечение от счетоводни книги било само за по – голяма прецизност. По отношение на възражението за несъответствие между посочените в заявлението суми и в уведомителното писмо взискателят заявява, че се касае за различни периоди поради, което търсената сума е различна. След настъпилото разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника се претендирала и неустойка на това основание. Крайният израз на всяка претендирана сума бил резултат на сложен процес на натрупване и изчисление, уреден в договора за финансов лизинг, по който страните са постигнали съгласие. По отношение на възражения за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и за недопустимост за кумулиране на претенции за лихва и неустойка, изразява становище за неоснователност. По възражението за издължаване на сумите по заповедта, заявителят заявява, че от представените доказателства е видно, че не доказват плащане на суми след получаване на поканата за доброволно изпълнение, а удостоверяват изпълнение на поети с договора задължение към един предходен момент.

       От СлОс се иска обжалваното разпореждане да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

       Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Съобразно изискването на чл.419, ал.2 от ГПК, заедно с частната жалба е депозирано и възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради корелативната зависимост между оспорването на незабавното изпълнение на заповедта и оспорването на самото вземане.

        По същество жалбата е частично основателна, но по различни от изложените от жалбоподателя съображения.

        Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане – чл.418, ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

       В настоящия случай представените от заявителя Договор за финансов лизинг № 90 197 от 23.04.2010 г., Анекс от 31.01.2011 г. към договора за финансов лизинг и представляващите неразделна част от тях схеми на плащане на лизинговите вноски, представляват редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК. Те са надлежно оформени от нотариус по реда на чл.20, ал.1 от Наредба № 32 на Министерство на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, който предвижда, че когато се удостоверява документ съдържащ повече от един лист, удостоверяването се извършва като всеки два листа се скрепят с подписа и печата на нотариуса най-малко на две места. Когато приложенията към един договор - неразделна част от него са оформени от нотариуса по този начин и на последната страница от договора са удостоверени подписите на страните върху документа, се счита, че нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора като неразделна негова част, какъвто е и настоящият случай. ВКС многократно се е произнасял по въпроса, че договорът за финансов лизинг, оформен по надлежния ред може да бъде основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК. В този смисъл е Определение № 500 от 23.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 146/2010 г., I т. о.

     След проверка на документа от формална страна, съдът пристъпва към проверка дали този документ по своето съдържание удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали взимането действително съществува и е изискуемо. За производството по чл.418 документът по чл.417 има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни стоящи извън документа по чл.417, могат да се ползват само при условията на чл.418, ал.3, и то само относно изискуемостта на вземането. Иначе данни за нея трябва да има в самия документ, например определения в документа срок за изпълнение. Посочените по – горе документи удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците /в случая поръчители/. Неоснователно е възражението на поръчителите, че първият от тях - С.Д.Л. не е солидарен длъжник по допълнителното споразумение, тъй като допълнителното споразумение не отменя първоначално сключения договор за финансов лизинг в тази част. По отношение на възражението на жалбоподателите, че сумите по заповедта не се дължат, защото договора между страните не е прекратен, респективно не е настъпила изискуемостта на вземането, настоящият състав намира същото за неоснователно. Видно от т.9 на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, заявителят претендира изпълнение по договора за финансов лизинг на съдържащите се в него парични задължения, а не обезщетение за неизпълнение, свързано с прекратяването на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на другото обстоятелство трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. В настоящия случай е налице втората хипотеза, тъй като заплащането на лизинговите вноски е в зависимост от предаването на лизинговите вещи, което е удостоверено от двустранно подписания от страните Протокол за съответствие от 23.04-2010 г., от който е видно, че вещите по лизинговия договор са били предадени на лизингополучателя. В този смисъл заявлението е основателно в частта относно просрочена главница  от 16.08.2011 г. до 21.01.2012 г. в размер на 35 152,01 евро, просрочена възнаградителна лихва от 16.01.2012 г. до 21.01.2012 г. в размер на 1690,24 евро, неустойка за забава от 31.10.2011 г. до 21.01.2012 г. в размер на 1690,24 евро, други задължения – за застрахователни премии от 08.12.2011 г. до 31.05.2012 г. в размер на 539,62 евро. Задължението за неустойка за забава също е предвидено в договора. Посочени са параметрите на ликвидност, а възникването на задължението е от момента на забавата, в каквато съгласно клаузите на договора, длъжникът се следва да се счита поставен с изтичане на сроковете за плащане – посочени в Приложение № 1. Посочените суми представляват подлежащо на изпълнение задължение за заплащане на парични суми, съдържащо се в самия договор с нотариална заверка на подписите. Развалянето на договора като един от начините за прекратяването му, е релевантен досежно претендираната неустойка за разваляне в размер на 164 424,27 евро, ведно със законна лихва за забава върху сумата в размер на 7615,87 евро.

      Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че доколкото в заявлението взискателят е посочил като основание за издаване на заповедта за изпълнение – извлечение от счетоводните книги към 31.05.2012 г., разпореждането, с което заявлението се уважава е незаконосъобразно, тъй като заявителят нямал качествата на лицата, които могат да искат издаване на заповед на това основание. От т.12 на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е видно, че заявителят се позовава на т.3 от същия текст, като основава искането си на представения към заявлението Договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите на страните, а не на извлечението от счетоводни книги. По отношение на възражението на жалбоподателите, че в заявлението са включени коренно различни суми от тези посочени в уведомително писмо до длъжника, настоящият състав намира същото за неоснователно, доколкото се касае за различни моменти към които сумата се претендира, респективно логична е промяната й към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и към датата на уведомяването на страната, че дължат търсената сума. Неоснователно е и възражението, че е налице цялостно издължаване на задължението, видно от приложените към частната жалба писмени доказателства. Същите не доказват плащане на суми след получаване на поканата за доброволно изпълнение, а удостоверяват изпълнение на поети с договора задължение към един предходен момент, към който длъжникът все още е изпълнявал договора доброволно.

        Досежно претендираната неустойка юридическият факт, от който произтича вземането за неустойка, респективно и лихвата за забава върху нея, е изявлението за разваляне, което се установява с доказателства, стоящи извън договора с нотариална заверка. Настъпването на тези други обстоятелства обаче по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, следва да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ, какъвто не е представен. Приложените към заявлението писма и покани изхождат от заявителя, а не от длъжника и нямат характер на официален документ. Нотариалната покана, изпратена от заявителя, не представлява официален документ в частта извън заверката на нотариуса за предаването й от канещия и получаването й от адресата, т.е. тя няма обвързваща материална доказателствена сила по отношение на съдържанието й, което именно касае неизпълнението и развалянето на договора. Поради изложеното, заявителят няма подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 ГПК, тъй като представеното изпълнително основание не удостоверява вземане, подлежащо на изпълнение по този ред и заявителят не е удостоверил с официални или изходящи от длъжника документи, че изискуемостта на вземането за неустойка е настъпила поради друго обстоятелство - чл. 418, ал. 3 ГПК. Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане за неустойка за разваляне на договора в размер на 164 424,27 евро, ведно със законна лихва за забава от 22.01.2012 г. до 31.05.2012 г. в размер на 7615,87 евро, не може да се уважи.

        По отношение на останалите оплаквания на жалбоподателите, настоящят състав намира, че същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като се касае за доводи по същество. Това са възраженията за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и за недопустимост за кумулиране на претенции за лихва и неустойка. Тези основания за недължимост на посочените в заявлението суми, са по съществото на материалните правоотношения и следва да се релевират в производството по установяване на вземането. Такова производство длъжниците вече са инциирали, подавайки възражения срещу издадената заповед за изпълнение.

   С оглед произнасянето по основателността на заявлението, доколкото въззивният съд приема същото за частично основателно, то и претенцията за разноски в общ размер на 13 736,15 следва да бъде частично уважена. С оглед на уважената част от заявлението - за сумата 35 152,01 евро просрочена главница  от 16.08.2011 г. до 21.01.2012 г., просрочена възнаградителна лихва от 16.01.2012 г. до 21.01.2012 г. в размер на 1690,24 евро, неустойка за забава от 31.10.2011 г. до 21.01.2012 г. в размер на 1690,24 евро, други задължения – за застрахователни премии от 08.12.2011 г. до 31.05.2012 г. в размер на 539,62 евро, съдът намира, че претенцията за разноски също следва да бъде уважена частично в размер на 2 528 лв. За останалата част от 11 208,15 лева претендираните разноски до пълния размер от 13 736,15 лв. разпореждането следва да бъде отменено, а заявлението отхвърлено. С оглед изхода на делото дължимите на заявителя разноски са в размер на 2 528 лв.

 Настоящото определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване.

       Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

                                    ОПРЕДЕЛИ:

 

 

                ОТМЕНЯ Разпореждане от 10.07.2012 г. по ч.гр.д. № 715/2012 г. по описа на Новозагорски районен съд, с което в полза на "Уникредит лизинг” АД, с ЕИК 121887948, е издадена заповед № 726 от 10.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу С.Д.Л., В.В.Б. и „С.Л.” ЕООД, В ЧАСТТА за сумата от 164 424,27 евро, представляваща неустойка за разваляне на договора, както и за сумата от 7615,87 евро представляваща законна лихва за забава върху неустойката от 22.01.2012 г. до 31.05.2012 г., както и за сумата 11 208,15 лева - разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                 ОТХВЪРЛЯ заявлението на "Уникредит лизинг” АД, с ЕИК 121887948, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу С.Д.Л., В.В.Б. и „С.Л.” ЕООД, за сумата от 164 424,27 евро представляваща неустойка за разваляне на договора, както и за сумата от 7615,87 евро представляваща законна лихва за забава върху неустойката от 22.01.2012 г. до 31.05.2012 г., както и за сумата 11 208,15 лева - разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение

                ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповед № 726 от 10.07.2012 г. изпълнителен лист В ТАЗИ ЧАСТ .

                ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за издаване на Заповед № 726 от 10.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 715/2012 г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

              Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.