ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 31.10.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 660 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение от 16.08.2012г. по гр.д. № 2938/12г. по описа на РС – Сливен, с което съдът е отхвърлил възражението на частния жалбоподател „Мобилтел” ЕАД, направено от него като ответник по делото във връзка с предявения от И.Д.К. отрицателен установителен иск за непосъдност на делото.

В частната жалба се поддържа, че неправилно съдът при преценката си по възражението е приложил нормата на чл. 113 от ГПК. Поддържа се становище, че алтернативната подсъдност по чл. 113 от ГПК е предоставена на ищците само досежно защитата на правата им като потребители по смисъла ЗЗП, а предявеният иск няма такъв предмет. Становището е аргументирано с това, че предявеният установителен иск е отрицателен именно по отношение на това качество на ищеца с оглед твърденията му относно липсата на валиден договор поради липсата на съгласие за сключване на договор за ползване на електронни съобщителни услуги, предоставени от ответника. Изтъкнато е, че наличието на договор е в основата на легалната дефиниция на понятието по смисъла на §13, т. 1 от ПЗР на ЗЗП, поради което във връзка с отрицателния характер на предявения установителен иск, едва с решението по делото следва да се даде отговор на въпроса, дали ищецът притежава това качество.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна не представила писмено становище.

Въз основа на данните от приложеното гр.д. № 2938/12г. на РС – Сливен се установява следното:

Производството е образувано по предявения от И.Д.К. против „Мобилтел” ЕАД отрицателен установителен иск относно дължимостта на сумата от 329.27лв., представляваща неплатено задължение по две фактури от 31.05.2011г., съдържащи регламентираната в договора неустойка, дължима по силата на сключен между страните потребителски договор № М2671443 за предоставяне на мобилни услуги.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото предвид правилото за местна подсъдност на делото установено в разпоредбата на чл. 108, ал.1, пр. 1 от ГПК във вр. с чл. 105 от ГПК съобразно управлението и седалището на ответника – гр. София.

В определението си във връзка с възражението, без да са изложени съображения за това, районния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, приемайки, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на ЗПП.

Въз осно на изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Макар и при липсата на мотиви относно приложимата правна норма, като краен резултата определението на съда във връзка с възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК е правилно.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е спора относно наличието на задължение за заплащане на цената на потребителска услуга по две фактури от 31.05.2012г. – ползване на предоставени от ответника електронно съобщителни услуги. Независимо от изложените в обстоятелствената част фактическите основания на предявения иск, същият, противно на изложеното в частната жалба, няма за предмет и не цели създаването на сила за присъдено нещо по въпроса за валидността предвид липсата на съгласие на ищеца за сключване на договор между страните за ползване на предоставени от ответника услуги. Подобно искане не се съдържа в петитума на исковата молба и същото е ограничено единствено до наличието на задължение за заплащане на сумата от 329.27лв. по посочените фактури във връзка с конкретно посочен договор за предоставяне на потребителски услуги по ЗЗП. Връзката на оспореното с предявения иск задължение, произтичащо от посочения договор, налага недвусмислено извода, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, поради което правилно в обжалваното определение по възражението за неподсъдност районният съд е изходил от правилото на чл. 113 от ГПК.

Във връзка с аргументите в частната жалба съдът следва да посочи, че качеството на ищеца като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП във вр. с чл. 113 от ГПК не е обусловено нито от вида на предявения иск според степента на търсената с него съдебна защита, нито неговия положителен или отрицателен характер. Определящо за наличието на такова качество на физическото лице – ищец като потребител е материалното основание, от което произтича спорното правоотношение и щом това е договор за предоставяне на стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, определящо за местната подсъдност на делото е алтернативното правило по чл. 113 от ГПК. Достатъчно във връзка с правото на ищеца да предяви иск по своя постоянен или настоящ адрес е да е налице спор във връзка с правоотношението по такъв договор и е без значение конкретната защитна теза застъпена от страните по въпроса за неговата валидност.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, съ седалище и адрес на управление: обл. С., С.о., гр. С. 1309, р-н И., ул. „К.” № * против определение оот 16.08.2012г. по гр.д. № 2938/2012г. по описа на РС- Сливен във връзка с възражението по подсъдността като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му  пред ВКС на РБ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.