ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 01.11.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 662 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Частната жалба е подадена от Л.И. В. – А. против определение І 2099/22.06.2012г. по гр.д. № 283/2012г. на РС – Сливен.

Поддържа се, че определението е неправилно и незаконосъобразно. С молба от 21.06.2012г. ищците представили по делото молба, с която насочват предявените искове срещу нови ответници, тъй като ответникът Н. Ч. е починал преди завеждането на исковата. Производствот спрямо него е прекратено, без да са конституирани като правоприемници неговите наследници, какъвто би бил случая, ако е починал в течение на производството. По тези съображения ищците предявили исковете си в хипотезат на първоначално предявяване срещу неговите наследници.

С обжалваното определение съдът оставил искането без уважение поради недопустимост на исковете във вече образуваното производство.

Аргументират се, че това определение е неправилно, тъй като в тази ранна фаза на процеса ищецът има правото да насочи претенцията си срещу нови ответници наред с първоначалния. В случай, че съдът намира исковата молба за нередовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, то е следвало да я остави без движение с указания за отстраняване на нередовностите, но не може да откаже насочването на предявения иск срещу нови ответници, който следва да се счита заведен срещу тях то деня на подаване на исковата молба.

Отговор на частната жалба е подаден от адв. Ю. Я. *** в качеството му на процесуален представител на  отв. М.С. Ч., в която са развити аргументи за неоснователност на частната жалба по съображения във вр. с чл. 227 от ГПК, която разпоредба предвижда наличието на процесуално приемство само  при смърт на страна във висящ процес и валидно установено процесуално правоотношение в лицето на наследодателя.

Въз основа на приложеното г.д. № 283\12г. на РС – гр. Сливен настоящата инстанция намира за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото във всичките му части както по отношение на оставеното без уважение искане за конституиране на нови ответници, така и в частта, с която е прието намаление по размер на предявения иск.

На 21.12.2011г. В.Д.А. и Л.И. В. – А. като съпрузи са подали пред ОС – Сливен искова молба, с която са предявили против ответниците М.С.Ч. и Н.Т.Ч. – също като съпрузи, частичен иск за сумата от 1200лв. от общия размер на иска 31000лв., представляващи платена цена по договор за продажба на МПС по отношение на което ищците са евинциран (отстранени като собственици).

С определение от 03.01.2012г. образуваното пред ОС – Сливен дело е изпратено по подсъдност за разглеждане от РС – Сливен, по описа на който делото е образувано под № 283/12г.

След изпращане на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците по делото е било установено, че ответникът Н.Т.Ч. е починал на 18.06.2010г. – преди подаване на исковата молба, поради което делото по отношение на този ответник е прекратено с определение от 22.02.2012г., което не е обжалвано.

Производството по предявения иск за сумата от 1200лв. е продължило в лицето на М.С.Ч., на която в последствие на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен представител – адв. Я. ***.

На 21.06.2012г. ищците подали молба, в която са поискали дословно „… да се конституират наследниците на починалия преди завеждането на исковата молба на 21.12.2011г. Н.Т.Ч., като предявяват (предявяваме) иска си срещу М.С.Ч., която е ответник по иска, но сега насоват (насочваме) същия срещу нея и в качеството й на наследник на Н.Т.Ч.; срещу Я.Н.Ч.; С.Н.Ч..”

По нататък в молбата си ищците са уточнили, че претендират от М.Ч. общо сумата от 800лв. – 600лв. на лично основание и 200лв. като наследник, представляваща част от съответно 155000лв. и 5166.66лв. – общо 20666.66лв., а от всеки от ответниците Я.Ч. и С.Ч. – по 200лв. от общо 5166.66лв.

Въз основа на тази молба с обжалваното определение районният съд, като е преценил, че следва да намери приложение нормата на чл. 227 от ГПК, е отказал да уважи искането за насочване на предявения иск, тъй като правоприемството е допустимо само при настъпването му в течение на процеса. Настоящия случай не е такъв, а предявени нови искове също е недопустимо.

Същевременно е уважил искането, с което предявеният иск срещу М.Ч. следва да се счита предявен за сумата от 800лв., а като правно основание е посочил нормата на чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на така установеното настоящата инстанция намира, че частната жалба е основателна.

Определението, с което молбата за насочване частично на предявения иск до размера от по 200 лв. – общо 400лв. срещу ответниците Я.Ч. и С.Ч. и за същата част е прието изменение чрез намаляване по размер на предявения спрямо ответницата М.Ч., е незаконосъобразно по следните съображения:

Подвеждането на исканията на ищците спрямо Я.Ч. и Н.Ч. под нормата на чл. 227 от ГПК намираща приложение в случаите на процесуално правоприемство и алтернативно - като нови искове с кумулативно изменение на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК по размер чрез намаляване на предявения спрямо първоначалния ответник, е неправилно и поради това – незаконосъобразно. Като такова – определението следва да се отмени във всичките му части, вкл. в частта, с която на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е прието изменение чрез намаляване на предявения спрямо М.Ч. иск от 1200лв. на 800лв.

В молбата, по повод на която е постановено обжалваното определение страните не са уточнили правното основанието за конституиране на новите ответници, нито относно намаляването на размера по отношение на първоначално посочения ответник. Страните не са длъжни да посочват правното основание на своето искане, като от обстоятелствата, при които то е заявено и, на които се основава, правилното му квалифициране от правна страна е задължение на съда.

Към момента на подаване на молбата, в която Я.Ч. и С.Ч. са посочени като ответници, производството спрямо Н.Ч. вече е било прекратено, а производството – висящо само по отношение на М. Ч. като ответник за целия размер на предявения частичен иск за сумата от 1200лв. С оглед прекратяването на производството по отношение на предявения спрямо Н.Ч. иск в предходен момент, посочването на качеството на новите ответници Н. и Я.Ч.и като негови наследници има значение единствено във връзка с обстоятелствата по предявения иск, а не с оглед хипотезата на процесуално правоприемство.

Неправилна е преценката на първоинстанционния съд и за това, че извън случаите на процесуално правоприемство в хипотезата на чл. 227 от ГПК, в случаите на смърт на ответника  преди подаването на исковата молба, с молбата си от 21.06.2012г. ищците са предявили нови искове. Изрично в същата молба ищците са посочили, че насочват иска си, т.е същия иск, срещу тези ответници за част от общо 400лв., като от ответницата М.Ч. претендират остатъка от 800лв. с уточняване на обстоятелствата във връзка с това. Посоченото уточнение налага извода, че ответниците Н. и Я.Ч.и са посочени като ответници не по нов иск за сумата от 400 лв. при запазване на първоначално предявения за сумата от 1200лв. спрямо М.Ч., а като ответници за част от същия иск.

Така направеното искане изпълва хипотезата на замяна на страна – в случая единствения ответник по делото М. Ч., за част от предявения иск, за който делото е висящо, което е допустимо в хипотезата на чл. 228, ал. 1 от ГПК. Насочването на част от предявения иск спрямо новите ответници Я.Ч. и С.Ч. е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ГПК, като с оглед задължението си по чл. 101, ал. 1 от ГПК с последващи процесуални действия по повод на подадената молба от страна на съда следва да се изясни дали за частта над 800лв. е налице отказ от предявения спрямо М.Ч. иск с оглед хипотезата на чл. 228, ал. 2от ГПК, съответно - дали е налице съгласие от страна на заменявания и заменящите с оглед предпоставките на чл. 228, ал. 1 или ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2099 от 21.06.2012г. по гр.д. № 283 по описа за 2012г. на РС – Сливен, с което е оставено без уважение искането на В.Д.А. и Л.И.В. – А. за конституирането на Я.Н.Ч. и С.Н.Ч. като ответници и е прието изменение чрез намаляване на предявения спрямо М.С.Ч. иск от 1200лв. на 800лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението подлежи на касационно обжалване в  едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.