О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.10.2012 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело672 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от  Н. Събинов Ж., ЕГН **********,***, против определение от 06.08.2012г. по гр.д. № 7106/2011г. по описа на СлРС, с което е спряно изпълнението против длъжника Р.И.Б..

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 414 ал.2 от ГПК като правно основание е за спиране на принудителното изпълнение. Посочено е, че по делото е представен акт, подлежащ на незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а не по чл.410 от ГПК, тъй като исковата претенция се основава на нотариално заверен договор за правна помощ и процесуално представителство, който представлявал акт подлежащ на принудително изпълнение по чл. 417 т.3 от ГПК. Твърди се, че съгласно нормата на чл. 420 ал.1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 от т.1 до 8, освен когато длъжникът не представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл.181 от ЗЗД. Посочено е, че поисканата гаранция от длъжника в размер на 500 лв., което представлявало около 10 % от размера на исковата претенция не представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 420 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че такова надлежно обезпечение би било, ако се внесе цялата сума. Твърди се, че с обжалваното определение е нарушена разпоредбата на чл. 420 ал.1 от ГПК, поради което се моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

         Ответната страна не е депозирала становище по частната жалба.

         От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

На 17.11.2011г. е било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител Н.Ж. и посочен длъжник Р.И.Б.. В заявлението било посочено, че вземането произтича от заверен пред нотариус документ, а именно адвокатско пълномощно с уговорено адвокатско възнаграждение. Към заявлението било представено пълномощно, нотариално заверено от 28.07.2009 г. Сливенският районен съд разпоредил да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 28.11.2011г. била издадена заповед № 5436 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

На 13.01.2012г. в Районен съд Сливен било депозирано възражение от Р.Б., с което същият оспорил сумата по издадената заповед за изпълнение като недължима и на основание чл. 420 ал.1 от ГПК помолил да бъде спряно изпълнително дело № 20118460400827 на ЧСИ М. с район на действие Софийски градски съд. Във възражението било посочено, че длъжникът е бил упълномощил Н.Ж. да го представлява по конкретно дело до приключването му във всички инстанции, което той обаче не бил извършил. Още повече, че изпълнителното дело, което било образувано на основание уважен иск по първоначално образуваното гражданско дело, било спряно. Към възражението били приложени писмени доказателства, а именно: удостоверение от ЧСИ С. по изпълнително дело № 298700400294 от 10.01.2012г., от което било видно, че по изпълнителното дело няма извършени плащания в полза на взискателя, протоколи от съдебни заседания по гражданско дело № 1054/99г. по описа на РС Нова Загора, от което е видно, че ищецът Б. се явил лично без представител, протокол по същото дело от 03.02.2011г., решение по делото от 07.03.2011г.

На 06.08.2012г. било постановено обжалваното определение, с което съдът определил спиране на изпълнително дело 200118460400511 на ЧСИ М.М. след представяне доказателства за внесена от молителя гаранция в размер на 500 лв. С определението на молителя Б. бил определен едноседмичен срок, в който той следва да представи исканата гаранция.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 22.08.2012г.  в законния срок на 30.08.2012г. и била депозирана частната жалба(пощенско клеймо от 29.08.2012г.)

Частната жалба е процесуално допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 420 от ГПК е предвидена възможност за спиране на изпълнението в случаите, когато са издадени заповеди за незабавно изпълнение във връзка с актове по чл. 417 т.1 до 8 от ГПК. Посочено е, че по принцип възражението срещу заповедта за изпълнение, която е издадена въз основа на актове по чл. 417 т.1-8 от ГПК не спира принудителното изпълнение и че същото може да бъде спряно, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Ал.2 от чл. 420 от ГПК предвижда, че когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре.

Очевидно е, че в случая Районният съд не е приел, че е налице хипотезата на чл. 420 ал.2 от ГПК и не е спрял изпълнителното производство на основание на това, че са представени писмени доказателства, които са убедителни по своя характер. Съдът се е съобразил с правната възможност, регламентирана в чл. 420 ал.1 от ГПК и е постановил спиране на изпълнителното производство след внасяне на 500 лв., сума, която се явява обезпечение за кредитора по смисъла на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Съдът правилно е определил сумата, която да послужи като гаранция в размер на 500 лв. като се е съобразил с обичайната практика, предвиждаща гаранцията да бъде в размер на около 10 % от иска. Спирането на изпълнителното производство е под условие, ако длъжникът внесе гаранция. С това по никакъв начин не се увреждат интересите на кредитора, а е законосъобразно действие на съда.

В мотивите си съдът е посочил, че спазването на срока по чл. 414 ал.2 от ГПК е от значение за спиране на принудителното изпълнение, тъй като с подаване на възражението е свързано и спирането на принудителното изпълнение по силата на самия закон – независимо дали е направено такова искане или не. В конкретния случай този извод на съда е неправилен. Той би бил правилен, ако се касаеше за актове, които са извън посочените в чл.417 от ГПК. Но в крайна сметка този извод на съда не опорочава окончателното му определение за спиране на изпълнителното производство след внасяне на определената от него гаранция.

         С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.08.2012г. по гр.д. № 7106/2011г. на СлРС като  ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: