О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 16.10.2012 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 684 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 и чл. 418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги за вземане на банка по договор за кредит.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилно РС е приложил законовите разпоредби, уреждащи въпроса за процесуалното представителство и незаконосъобразно е приел, че заявлението е подадено от лица, които не разполагат с представителна власт. Счита, на първо място, че директорът на клона на банката в гр. габрово, в качеството му на търговски пълномощник, притежава такава власт, с оглед изричното пълномощно и разпоредбите на ТЗ, и, на второ място – че ако РС е счел, че е налице нередовност на заявлението, е следвало да укаже това на заявителя и да му даде срок за отстраняването й. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, или, алтернативно – да отмени разпореждането и върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия, с указание за изпълняване на процедурата по чл. 129 ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия атакуваната заповед съд, отговаря на изискванията на чл. 275 от ГПК и е допустима.

Настоящият състав намира, че същата е неоснователна

Първоинстанционният съд правилно е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК към които препраща разпоредбата на чл. 410 ал. 2 от ГПК, и в случая то е подадено от лице, което няма процесуална представителна власт по отношение на подателя.

Заявлението е подадено чрез изпълнителния директор на клона на банката в гр. Габрово, като пълномощното му е от двамата изпълнителни директори на банката-заявител – “ЦКБ” АД, гр. София.

Изпълнителният директор на клона нито е процесуален представител по закон на банката –заявител, съгласно чл. 30 от ГПК, нито притежава надлежна представителна власт по пълномощие пред съд, тъй като в чл. 32 от ГПК изрично и лимитативно са определени условията за това. Той не попада в някоя от първите 4 хипотези, в частност - упълномощеното лице не разполага с качествата по чл. 32 т. 1 или т. 3 от ГПК. Петата хипотеза предвижда възможност процесуални представители на страните по пълномощие да бъдат и други лица, предвидени в законите. Според разпоредбата на  чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, търговски пълномощник с изрично пълномощно може да представлява страната в гражданския процес. Дори да се приеме, че управителят на банковия клон е упълномощен от заявителя-частен жалбоподател да го представлява като негов търговски пълномощник по смисъла на чл.26, ал.2 от ТЗ, съгласно ТР № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК, търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК /съответстващ на чл.32, т.1, 2 и 3 от действащия процесуален кодекс /. Тоест – отново приоритет е даден на общата процесуална норма, регламентираща представителството пред съд по пълномощие. Както се посочи вече, към управителя на клона би могла да се отнесе единствено разпоредбата на чл. 32, т. 3 от ГПК. Тя въвежда изисквания към лицата, които могат да представляват страни по пълномощие в процеса и разписва, че това могат да бъдат само юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по  чл. 26, ал. 2 от ТЗ би могъл да бъде процесуален представител на принципала, ако притежава качествата, посочени в чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК. Разпоредбата на чл.32, т. 5 от ГПК не може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в  чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл.32, т.1, 2 и 3 от ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите, уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.

 От изложеното следва извод за липса на представителна власт на изпълнителния директор на клон на банката, тъй като не отговаря на изискванията на закона, за да бъде представител по пълномощие пред съд.

При идентични доводи и съобразявайки изрично дадените пълномощия на изпълнителния директор на клона за процесуално представителство, първоинстанционният съд е извел правилното заключение за липса на представителна власт за подаване на заявлението и го е отхвърлил.

В това производство не следва да се прилагат правилата на общия исков процес за оставяне без движение на заявлението и даване възможност за отстраняване на нередовностите,тъй като единствените нередовности, които се отстраняват в заповедното производство, са тези, описани в чл.425, ал.2 от ГПК и всякакви други указания, основани на чл.101 от ГПК, са неприложими.

 Ето защо въззивният съд счита, че частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 836 от 11.09.2012г. по ч.гр.д. № 375/12г. на КРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението  подлежи на  касационно обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: