О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 18.10.2012 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                         

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 687 по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е  по реда на чл. 419  от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЕТ „Б.П.П.- М.П.” представляван от М.Б.П. против разпореждане  по ч.гр.д. № 4131/2012 г. по описа на Районен съд- Сливен,  с което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист. В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Подаденото заявление от „Банка Пиреос България” АД ЕИК  831633691 със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.”, бул. „Ц.Ш.” № * е за заплащане на сума от 33 700 евро представляваща главница по договор за кредит № 156/2008 г.  и анексите към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.08.2012 г. Съдът не е обсъдил или посочил доказателства за изискуемостта и размера на твърдяното задължение, нито пък се е съобразил с доказателство, което да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От изброените документи – договор и анекси, се установява размера на предоставения кредит, начинът и срокът на погасяване, но липсва документ, от който да е видно, че е настъпила изискуемост на цялото вземане, поради което съдът е постановил незаконосъобразно разпореждане. Освен това по делото е било приложено и уведомление от заявителя до длъжника, с което е била дадена възможност в 7-дневен срок да бъде погасена дължимата сума.  Тази покана обаче не е била връчена, а връчването е станало на 04.10.2012 г., поради което посоченият срок за доброволно изпълнение, даден от заявителя, не е изтекъл и внесеното искане по чл. 417 т. 2 от ГПК е предсрочно предявено. Поради това се иска отмяна на разпореждането, поради противоречието му със законните норми на чл. 417 т. 2 и чл. 418 ал. 2 от ГПК. Отделно от това се прави искане за спиране на производството по ч.гр.д. на районния съд, поради наличието на предпоставките на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, тъй като е допуснато разглеждането по същество на искане пред конституционния съд , с което е оспорено конституционносъобразността на приложимия по делото чл. 417 т. 2 от ГПК.

Насрещната страна не е изразила становище по подадената частна жалба.

Със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК заявителят е поискал издаването на заповед и изпълнителен лист срещу  длъжника-жалбоподател като е обосновал претенцията си с това, че към 30.08.2012 г. не са платени осем изискуеми падежни вноски по Договор за кредит № 156/2008 г. и анексите към него, за което му е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Към заявлението са приложени договорите за кредит и анексите към него, както и извлечение от счетоводните книги на „Банка Пиреос България” АД. Била изпратена и покана за изпълнение на 29.06.2012 г. получена от длъжника на  02.07.2012 г.

Частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 417 т. 2 от ГПК банките могат да поискат издаване на Заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на извлечение от счетоводните им книги.  Безспорно е, че в случая към заявлението са приложени извлечения от счетоводните книги на банката и съгласно клаузите на сключения договор вземането е станало предсрочно изискуемо, поради което правилно и законосъобразно  районният съд е разпоредил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и не са били допуснати нарушенията визирани в жалбата.  Съгласно клаузите на сключения договор вземането става предсрочно изискуемо ако не бъде внесена която и да е вноска при падежа, за което длъжникът е бил надлежно уведомен с покана за изпълнение. В случая позоваването на поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител няма отношение към настъпването на изискуемостта на вземането, тъй като тя е следствие от издадения изпълнителен лист.

Неоснователно е и искането за спиране на изпълнението. Въззивната инстанция счита, че по начало не са налице условия за спиране на производството по частното дело, отделно липсват и предпоставките по т. 6 на чл. 229 ал. 1 от ГПК.

Най-напред възможност за спиране на заповедно производство изобщо не е предвидена в гл. ХХХVІІ от ГПК, този процесуален инструмент се отнася само за общото исково производство. Естеството на заповедното производство изключва спирането, тъй като няма изрично препращане към общите правила и те остават по начало неприложими.

Освен това настоящият случай не може да се субсумира и под хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 6 от ГПК, съгласно която производството се спира когато КС е допуснал разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон.

Такова спиране би било допустимо само когато се касае за оспорване на приложимия закон в конкретно съдебно производство по конкретно дело – тоест когато съставът на ВКС, разглеждащ делото, сезира КС с искане за произнасяне по конститузионосъобразността на приложим по конкретния спор закон и, едновременно с това, КС е допуснал разглеждането на искането по същество.

Ръководен от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ „Б.П.П.- М.П.” представляван от М.Б.П. против разпореждане  по ч.гр.д. № 4131/2012 г. по описа на Районен съд- Сливен,  с което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК и изпълнителен лист, както и искането на жалбоподателя за спиране на производството по ч.гр.д. № 4131/2012 г. по описа на Районен съд- Сливен.

 

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: