ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 04.12.2012г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 689 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба подадена на основание чл.413 ал.2 от ГПК и се развива по реда на чл.275 и следващи от ГПК.

„И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД обжалва разпореждане № 12509/30.08.2012г. по ч.гр.д. № 4053/2012г. на РС – Сливен, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (Заявлението) .

Твърди се че Заявлението е подадено против ЕТ „ХЕЛИ СТАР – Н.Г.” за заплащане на сума в размер на  7510,97 евро – главница по Запис на заповед от 10.05.2008г. в полза на частния жалбоподател, с който се е задължила безусловно и неотменимо да я заплати без разноски и без протест в срок до 10.07.2013г. при предявяване. 

Разпореждането е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът приел, че представения препис на Запис на заповед не е измежду документите, посочени в чл.417 ал.1 т.9 от ГПК, представляващи основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поддържа се, че при констатиране на пропуски в Заявлението или приложенията към него съдът бил длъжен по реда на чл.129 от ГПК да даде задължителни указания за отстраняване на нередовностите и едва при неизпълнение на указанията в срок са налице предпоставките да откаже издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Иска се съдът да отмени обжалваното разпореждане и вместо това да постанови издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист съгласно подаденото Заявление и представения с него препис от Запис на заповед.

Частната жалба е допустима, подадена е от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване на разпореждането в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

Заявлението е подадено от частния жалбоподател с искане срещу длъжник ЕТ „ХЕЛИ СТАР – Н.Г.” да се издаде Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за сумата от 7510,97 евро, представляващи част от главницата дължима по Запис на заповед от 10.05.2008г., издаден от посочения в Заявлението длъжник и платим на предявяване в срок до 10.07.2013г. Поискано е да се издаде и за законната лихва считано от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Към Заявлението е приложен нотариално заверен препис от Запис на заповед, издаден за заплащане на предявяване и без протест от посочения длъжник. Към преписа от Запис на заповед е приложен препис от нотариална покана за извършване на предявяване по Записа на заповед от 25.04.2012г.

Включително към частната жалба не е представен оригинал на Записа на заповед, представен в препис към Заявлението.

При тези обстоятелства РС правилно е приел, че представеният документ не представлява такъв по смисъла на чл.417 т.9 от ГПК и законосъобразно е отказал издаването на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.410 ал.2 от ГПК. В посочената разпоредба са установени изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист, а именно тези на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК. Неспазването на тези изисквания, съгласно чл.411 ал.2 т.1 от ГПК, по аргумент от противното представлява основание съдът да откаже издаването на Заповед за изпълнение и съответно в случаите по чл.417 от ГПК – на изпълнителен лист.

Неоснователни са аргументите в частната жалба за това, че съдът е обвързан да  приложи разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК за издаване на разпореждане и указания за отстраняване на нередовност, свързана с подаденото Заявление. Посочената разпоредба е предвидена в реда за разглеждане искови производства, чиято цел е приключване със съдебен акт, установяващ със сила на присъдено нещо правата по спорното материално правоотношение. Приложението на тази разпоредба от процесуална гледна точка в Заповедното производство е обусловено само от наличието от изрично препращане на закона, каквото не се съдържа в част V от ГПК – Изпълнително производство и в частност относно заповедното производство по Глава ХХХVІІ. Заповедното производство като начало на изпълнителния процес цели бързина при изясняване на въпроса за това, дали се касае за спорно правоотношение и съответно, завършващият съдебен акт не създава сила на присъдено нещо. С оглед на това в заповедното производство не може да намери приложение посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл.129 от ГПК, която е свързана и със забавяне предвид технологично необходимото време за връчване и изтичане на указания срок.

С оглед принципите на бързина и липсата на присъдено нещо по материалното правоотношение, подлежащо на изпълнение, трайно в практиката по чл.280 ал.1 от ГПК вр. чл.410 респективно чл.418 от ГПК се приема, че указания за отстраняване на нередовност на Заявлението съдът следва да издаде само в случай, че то – Заявлението, не отговаря на утвърдения със съответната наредба на Министъра на правосъдието образец. Извън това съдът след като извърши проверка следва да се произнесе по искането с оглед спазването на строго формалните изисквания към документите, посочени в Заявлението и в закона като подлежащи на изпълнение.

В конкретния случай дори не се касае за нередовност  на Заявлението по смисъла на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 от ГПК. Представеният препис, макар да удостоверява съдържанието на Записа на заповед, не представлява самият Запис на заповед, във връзка с което и единствено в рамките на исковото производство при съмнение от страна на съда съществува възможност да даде указание по чл.183 от ГПК да се представи  оригинала на документа. Такова задължение по аргумент от по-силното основание, предвид изложеното по-горе относно изискванията за редовност на заявлението и принципа за бързина, още по-малко съществува в заповедното производство. С оглед представянето на документа в препис съдът не би могъл, независимо от нотариалната заверка, да приеме, че към датата на подаване на Заявлението същият представлява предвиденото в чл.417 т.9 от ГПК основание за издаване на изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение, поради което постановеният отказ е правилен и законосъобразен и частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД ЕИК 131306380, подадена чрез пълномощник – адв.Г.Г. *** срещу Разпореждане № 12509/30.08.2011г. по ч.г.д. № 4053/2012г. на РС – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС на РБългария.

 

 

                        

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.