О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                               гр.С., 05.11.2012 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 704, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 от ГПК.

   Делото е образувано по подадена от ищците в производството – Р.С.С. и С.И.С., частна жалба срещу Определение от 04.10.2012 г., постановено по гр.д. № 4134/2012 г. по описа на Районен съд гр.С.. С атакувания съдебен акт е върната исковата молба на ищците поради недопустимост на претенцията и е прекратено производството по делото.

   В частната жалба жалбоподателите изразяват несъгласие с обжалвания акт. Сочи се, че е налице отказ от правосъдие. Съдията – докладчик бил постановил съдебни актове по други искове предявени от ищците, поради което била длъжна да си направи отвод. От друга страна били налице основания и за самоотвод, тъй като по други сочени от жалбоподателите дела, крайните актове били постановени от съдия Светозар Светиев, с когото съдията – докладчик бил в роднинска връзка. Изтъква се, че не е направена правна квалификация на предявения иск, за да се сравни дали е тъждествен с другите посочени искове. Жалбоподателите твърдят, че не са обсъдени доводите им за непротивопоставимост, недействителност на Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. Сочат, че съдът изопачил фактите, тъй като ищците не са предявили иск за собственост, а за прогласяване на непротивопоставимост на цитираното по – горе решение на ВКС. В цитираното гр.д. № 400 по описа за 2009 г. на Сливенски районен съд, нямало разрешен спор за собственост, понеже нямало надлежни страни, нито ищцата Д.Й.Т. има право на иск, нито ответниците по иска – „ОББ” АД, Р. и С. В. имали право на иск. Съдът, който се позовавал на влязлото в сила съдебно решение, не посочил под какъв номер и кога е вписан този иск, както и решението по него. Поддържат искането си, ако съдът намери, че предявеният иск за недействителност на Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. не е от неговата компетентност да го изпрати на друг компетентен съд.

            Частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното определение като неправилно  и незаконосъобразно и да изпрати делото на компетентен съд за произнасяне по исковата молба.

     Насрещна страна по частната жалба не се конституира в това производство на основание чл.130 от ГПК.

     Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

             След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

      Производството по гр.д. № 4134/2012 г. по описа на Районен съд гр.С. е образувано по искова молба на Р.С.С. и С.И.С. срещу Д.Й.Т., „ОББ” АД, Р. С. В. и С. Т.В.. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на подробно описания имот, находящ се в гр.С., кв. „Д.”, бл.№ *9, вх.*, ет.*, ап. № *. За правото си на собственост представят нотариален акт № 156 от 07.02.1995 г., том I, дело № 364/95 г. на нотариус Е.Ш. при СлРС, за придобиване на посочения по – горе имот, чрез покупко – продажба от Р. С. В. и С. Т.В. /ответници по предявения иск/. Ищците сочат, че първата ответница по настоящото дело - Д.Й.Т. е предявила ревандикационен иск срещу Р. С. В. и „ОББ” АД. В хода на производството по делото /развило се по отменения ГПК/на основание чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ били конституирани като ответници, настоящите ищци - Р.С.С. и С.И.С.. Твърдят, че при конституирането им са били допуснати следните нарушения: нарушена била императивната разпоредба на чл.117, ал.5 от ГПК /отм./, тъй като не им бил връчен препис от исковата молба, по делото липсвали данни за вписване на исковата молба срещу тях. Твърдят, че привличането им било недопустимо, тъй като липсвала връзка между тяхната отговорност и тази на първоначалния ответник. С оглед на изложеното смятат, че те са трети лица за производството, поради което не са обвързани от силата на пресъдено нещо на Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. Твърдят, че срещу тях ищецът следва да докаже иска си на общо основание. Позовават се на разпоредбата на чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ и твърдят, че те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като към момента на придобиване на имота не е било изпълнено изискването за вписване на исковата молба. Сочат, че за тях решението не съществува в правния мир и не може да им бъде противопоставено, а обратното би означавало силата на пресъдено нещо да разпростре действието си върху всички. С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, молят съдът да прогласи, че Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. е недействително, непротивопоставимо на Р.С.С. и С.И.С.. Молят Д.Й.Т. да върне даденото без основание владение на имота, находящ се в гр.С., кв. „Д.”, бл.№ **, вх.*, ет.*, ап. № *. Претендират разноски.

      С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

      Частната жалба по същество е неоснователна.

       С оглед на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, и предвид така формулираният петитум, настоящият състав намира, че правната квалификация на предявения иск е по чл.299, ал.3 от ГПК във връзка с чл.135 от ЗЗД. Този иск е съединен с още един иск за ревандикация на процесния имот, като произнасянето по него е обусловено от положителното произнасяне на съда по първия иск.

       В този смисъл настоящият състав изцяло споделя изводите на районния съд, че в настоящия случай следва да намери  приложение разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК, която забранява спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение да бъде пререшаван, освен когато законът разпорежда друго. Такъв случай е предвиден в ал.3 на чл.299 от ГПК във връзка с чл.124, ал.3 от ГПК. Именно такъв иск е предявен от ищците в настоящия случай и с него се цели да се прогласи, че Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. е недействително, непротивопоставимо на Р.С.С. и С.И.С.. В същото време обаче предявеният иск се явява недопустим, но не поради наличие на сила на пресъдено нещо по този въпрос, а по други съображения. Съображенията за наличие на сила на пресъдено нещо между същите страни по същия предмет са важими за кумулативно съединения иск за ревандикация на процесния имот, по който  е налице влязло в сила Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о.

    Искът за обявяване на относителна недействителност на съдебно решение може да бъде предявен само от трети лица, които съдебното решение уврежда. В настоящия случай решението уврежда жалбоподателите, но те имат качеството страна /ответници/ в производството по гр.д. № 400 по описа за 1999 г. на Сливенски районен съд, приключило с влязло в сила Решение № 2384/17.03.2004 г. по дело № 2461/2002 на ВКС, IV г.о. Поради това се явяват обвързани от силата на пресъдено нещо на крайния съдебен акт. Върху тях се простират субективните предели на силата на пресъдено нещо, тъй като те чрез своето процесуално поведение са имали възможност да въздействат на съдържанието на крайния акт. Дали и доколко са били налице предпоставките същите да бъдат конституирани в производството по реда чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ е въпрос, който може да бъде релевиран само по реда на инстанционния съдебен контрол. Това е единствената възможност да се контролира законосъбразността на участието на ответник, привлечен по реда на чл.117, ал.4 от ГПК /отм./. За преценка допустимостта на така предявения иск за относителна недействителност на съдебно решение, е достатъчна констатацията, че ищците имат качеството страна в производството, което прави същия недопустим. С оглед на това правилно районният съд при проверката на исковата молба е констатирал, че предявеният иск е недопустим, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството на основание чл.130 от ГПК.

     Неоснователни са оплакванията изложени в частната жалба във връзка с вписване на исковата молба и съдебното решение постановено по нея. Вписването цели противопоставимст на действията, извършени в процеса и неговия краен акт, спрямо трети лица. Настоящият случай не е такъв, тъй като се касае за права на лица /Р.С.С. и С.И.С./, участвали в производството в качеството на ответници, т.е. страни. Останалите оплаквания изложени в частната жалба във връзка с наличие на основания за отвод и самоотвод на съда, не следва да бъдат обсъждани от настоящия състав, тъй като същите не подлежат на инстанционна проверка.

     Настоящото определение подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК пред ВКС, при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

     Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

 

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р.С.С. и С.И.С., срещу Определение от 04.10.2012 г., постановено по гр.д. № 4134/2012 г. по описа на Районен съд гр.С., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.10.2012 г., постановено по гр.д. № 4134/2012 г. по описа на Районен съд гр.С..

 

               Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

      Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на жалбоподателите.

            

                                                               

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.