ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

26.11.2012 г..

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и дванадесета година.……………………….

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                              Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  729 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

           Производството се развива по реда на чл.274и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по подадена от ищеца в първоинстанционното производство частна жалба срещу Определение от 09.10.2012 г. на Районен съд гр.Нова Загора, постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 466/2012 г. по описа на съда. С атакувания акт съдът прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от Ж.И.Д. срещу Х.П.Х. иск за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 10.05.2009 г. Съображенията на съда са, че пострадалото лице може да избере срещу кого да насочи иска си – срещу застрахователя или деликвента. Отговорността им не била солидарна. С оглед наличието на споразумение между увреденото лице и деликвента, което било валидно и покривало всички вреди, липсвало основание за репарация повторно на същите вреди от причинителя на деликта. В настоящия случай не била налице неудовлетворена вреда и прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

           В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят сочи, че безспорно с подписване на извънсъдебно споразумение и плащането по него на сумата 3 000 лв. са погасени правата на ищеца по прекия иск срещу застрахователя, както и до размера на сумата от 3000 лв. спрямо деликвента. Предвид изложеното увреденото лице имало право да търси обезщетение от деликвента само за разликата над размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. Сключеното между ищеца и застрахователя споразумение не преклудирало правото на първия да търси вреди в по – висок размер от деликвента, независимо, че претенцията произтичала от същото увреждане. Отговорността на двете лица почивала на различни основания. Жалбоподателят се позовава и на процесуални нарушения от страна на районния съд, като твърди, че са нарушени чл.130,143, 145,146 и149 от ГПК.

          Частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и по същество е основателна.         

Производството по гр.д. № 466/2012 г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора е образувано по искова молба на Ж.И.Д. срещу Х.П.Х. за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 10.05.2009 г. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х.П.Х., в който се изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск и се иска привличане на трето лице. Налице са докозатества за извънсъдебно споразумение, сключено между ищцата и ЗК „Лев инс” АД за заплащане на обезщетение за вредите от същото ПТП в размер на 3 000лв. Съдът постановил атакуваното определение в открито с.з. на 09.10.2012г., като прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.           Изложените от районния съд мотиви за прекратяване са идентични с тези от приложеното Решение № 478 от 22.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 943/2009 г., IV г.о са съобразени с една част от практиката на някои от съставите на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Тази практика е била постановена преди Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., с което се прие, че при уважен иск по чл.45 от ЗЗД е допустим и прекият иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, както и че плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 от ЗЗД няма значение за допустимостта на прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. От тълкуването с аргумент за по – силното основание съдът прави извод, че щом искът по чл.45 от ЗЗД е допустим след като има влязло в сила решение по иска по чл.226, ал.1 от КЗ, с още по – голямо основание е допустим искът по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредата, въпреки наличието на извънсъдебно споразумение между пострадалото лице и застрахователя. Действително преди постановяване на тълкувателното решение е съществувала противоречива практика по въпроса релевантен и в настоящия казус: при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1/отм./ ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и обратното, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения деликвент. След постановяване на  Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., е безспорно че и двата иска – по чл. 45 ЗЗД и по чл. 226 от КЗ са допустими, а тяхната основателност е въпрос по съществото на спора. Истинността на твърдението на ищеца за притежавано изискуемо притезание, срещу конкретен ответник, което е останало неудовлетворено от последния, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост. Като не се е съобразил със задължителното тълкувание на закона дадено в Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., Районен съд гр.Нова Загора е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от съответния стадий.

          С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното определение отменено.

          Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

                                  

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ Определение от открито съдебно заседание на 09.10.2012 г. на Районен съд гр.Нова Загора, по гражданско дело № 466/2012 г. по описа на същия съд, като незаконосъобразно.

          ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд гр.Нова Загора.                                                   

                   Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: