О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                              гр.Сливен, 22.11.2012 г.

 

 

           СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 730, по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

           Делото е образувано по подадена от ищеца в първоинстанционното производство частна жалба срещу Определение от 09.10.2012 г. на Районен съд гр.Нова Загора, постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 465/2012 г. по описа на съда. С атакувания акт съдът прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от И.С.И. срещу Х.П.Х. иск за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 10.05.2009 г. Съображенията на съда са, че пострадалото лице може да избере срещу кого да насочи иска си – срещу застрахователя или деликвента. Отговорността им не била солидарна. С оглед наличието на споразумение между увреденото лице и деликвента, което било валдино и покривало всички вреди, липсвало основание за репарация повторно на същите вреди от причинителя на деликта. В настоящия случай не била налице неудовлетворена вреда и прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

           В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят сочи, че безспорно с подписване на извънсъдебно споразумение № 066/15.02.2011 г. от 22.02.2011 г. и плащането по него са погасени правата на ищеца по прекия иск срещу застрахователя, както и до размера на сумата от 1038 лв. спрямо деликвента. Предвид изложеното увреденото лице имало право да търси обезщетение от деликвента само за разликата над размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. Сключеното между ищеца и застрахователя споразумение не преклудирало правото на първия да търси вреди в по – висок размер от деликвента, независимо, че претенцията произтичала от същото увреждане. Отговорността на двете лица почивала на различни основания. Жалбоподателят се позовава и на процесуални нарушения от страна на районния съд, като твърди, че са нарушени чл.130,143, 145,146 и149 от ГПК.

          Частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

           В нарушение на чл.130 от ГПК е депозирано становище от насрещната страна по частната жалба.

                   След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

           Производството по гр.д. № 465/2012 г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора е образувано по искова молба на И.С.И. срещу Х.П.Х. за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 10.05.2009 г. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х.П.Х., в който се изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск и се иска привличане на трето лице. На основание чл.140 от ГПК съдът в закрито съдебно заседание изготвил  проект за доклад на делото  и го връчил на страните, ведно с определението за насрочване в открито съдебно заседание. В открито съдебно заседание съдът дал възможност за становище на процесуалните представители на страните по въпроса за даване ход на делото. Представителят на ответника изразил становище, че ход на делото не следва да бъде даван, тъй като още в отговора на исковата молба са посочили основанията за недопустимост на предявения иск. Представителят на ищеца изразява становище за неоснователност на искането на ответника още повече, че съдът можел да прекрати делото и в един по - късен момент. След изслушване становищата на страните, съдът постановил атакуваното определение, като прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

          С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и по същество е основателна по следните съображения.

          Изложените от районния съд мотиви/идентични с тези от приложеното Решение № 478 от 22.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 943/2009 г., IV г.о./ са съобразени с една част от практиката на някои от съставите на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ВКС. Тази практика е постановена преди Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., с което се прие, че при уважен иск по чл.45 от ЗЗД е допустим и прекият иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „ГО”, както и че плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.45 от ЗЗД няма значение за допустимостта на прекият иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 от КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. От тълкуването с аргумент за по – силното основание съдът прави извод, че щом искът по чл.45 от ЗЗД е допустим след като има влязло в сила решение по иска по чл.226, ал.1 от КЗ, с още по – голямо основание е допустим искът по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредата, въпреки наличието на извънсъдебно споразумение между пострадалото лице и застрахователя. Действително преди постановяване на тълкувателното решение е съществувала противоречива практика по въпроса релевантен и в настоящия казус: при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1/отм./ ТЗ от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” и обратното, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения деликвент? Настоящия съдебен състав изцяло споделя становището изразено в Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., че и двата иска – по чл. 45 ЗЗД и по чл. 407, ал. 1/отм./ ТЗ са допустими, а тяхната основателност е въпрос по съществото на спора. Истинността на твърдението на ищеца за притежавано изискуемо притезание, срещу конкретен ответник, което е останало неудовлетворено от последния, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост, именно поради презюмиран при всеки осъдителен иск интерес със самото му заявяване, щом законът го допуска. Като не се е съобразил със задължителното тълкувание на закона дадено в Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСТК от 06.06.2012 г., Районен съд гр.Нова Загора е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от съответния стадий.

          С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното определение отменено.

          Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

                                   

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

          ОТМЕНЯ Определение от 09.10.2012 г. на Районен съд гр.Нова Загора, постановено в открито съдебно заседание по гражданско дело № 465/2012 г. по описа на същия съд, като неправилно и незаконосъобразно.

          ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от Районен съд гр.Нова Загора.                                                    

                   Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                             

 

                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                             2.