ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 20.12.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 735 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.129, ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба подадена от адв. В.Д. се поддържа, че определение № 3111/26.09.2012г. по гр.д. № 4673/11г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата за продължаване на срока и производството по делото е прекратено с връщане на исковата молба, е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа се, че предоставения от районния съд срок за отстраняване на нередовности – представяне на документ за самоличност на ищцата от Дания, не е съобразен с невъзможността за две седмици да се получи документ от чуждата държава, да се изпрати и да се преведе. В определението е отчетен срок от два месеца предоставен от предходен докладчик по делото, но не е отчетено, че този срок е бил указан за отстраняване на други нередовности. Този предходен срок е бил съобразен и с тежкото здравословно състояние на ищцата, затрудняващо предвижването й.

След получаване на декларация с нотариална заверка от Посолството на РБ в Дания за идентичност на имената съдът я приел и е дал ход на делото, поради което е отпаднала необходимостта от представянето на документа, който изисква настоящия докладчик по делото.

След подаване на молбата на 25.07.2011г. делото е било образувано и първото по делото съдебно заседание – проведено на 07.12.2011г., след което делото е било спряно по взаимно съгласие и след изчерпване н възможностите за постигане на споразумение – възобновено по искане на ищцата.

От гореизложеното следва, че не са извършвани действия за умишлено забавяна на процеса и са изпълнявани всички указания на съда.

Доверителката – ищец е заминала за Дания в много ниска възраст, поради което трудно говори български и изобщо не владее същия език писмено, което забавя получаването на удостоверение за идентичност на имена от Комисията по имена и Централния регистър на населението в Дания. Същото е получено по електронна поща, превод от което представя с частната жалба.

Счита, че неправилно съдът прекратявайки делото е създал практика да се приемат за недостоверни декларациите и изявленията то страните по делото, въпреки скрепяването писмено със знанието за наказателната отговорност при деклариране на неверни обстоятелства и факти.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение № 3111/26.09.2012г. по гр.д. № 4673/11г. на РС – Сливен

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес и е спазен е преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Разгледана по съществото си частната жалба е основателна.

Производството по делото е образувано по подадената от името на Д.Х.Г. чрез процесуален представител адв. В. Д. искова молба, с която предявява против Ю.Х.Г. иск за делба на съсобствен недвижим имот.

На основание чл. 129, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 26.07.2011г. на ищцата са били дадени указания за отстраняване на нередовности, вкл. за представяне на удостоверение за идентичност на имена по паспорт, посочени в представеното с исковата молба пълномощно и отразените в удостоверението за наследници; за уточняване на ЕГН, както и за представяне на други документи във връзка с изискванията на чл. 341 от ГПК.

Указанията са били изпълнени, като вкл. е представена декларация за идентичност на имената Д.Х.Г. и Д. М.Ж. К. К..

Съдът е приел, че с представените документи са отстранени нередовностите и е даден ход на исковата молба.

С протоколно определение от 07.12.2011г. производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните и е възобновено с определение от 18.05.2012г., като на ищцата са дадени указания да впише исковата молба и да представи доказателства за това.

Във връзка с необходимостта от нови схеми и скици е поискано продължаване на срока, която молба е била уважена.

След изпълнение на указанията производството е насрочено за разглеждане в с.з. на 10.09.2012г., в което, по повод искане на ответника за извършване на справка за евентуално осиновяване на ищцата, съдът – наред с искането за представяне на пълномощно в оригинал, съдът е дал указания да се представи официален документ или надлежно заверени преписи за самоличността на ищцата или нейните имена, вкл.- за идентичност на имената посочени в пълномощното и в представеното удостоверение за наследници; указано е да се представи молба, в която да се опишат всички обекти, за които се иска допускане на делба, както и да се посочат всички обстоятелства, от които произтича съсобствеността между страните, да се посочат всички лица, които имат право на собственост върху част от дворното място или върху индивидуални обекти от сградния фонд, като се посочи и основанието, на което са го придобили.

Част от указанията са били изпълнени, като преди изтичане на срока пълномощника на ищцата – адв. В. Д. е представила молба с направени в нея уточнеиня и представени документи за прехвърляне на право на собственост върху различни обекти ви мота. Представен е нотариално заверен препис на пълномощното от ищцата за адв. В. Д., като по отношение на указанията за представяне на удостоверение за идентичност на имена е поискано продължаване на срока поради обективно необходимото време за получаване на документа по пощата от Дания до България е поискано продължаване.

С разпореждане от 18.09.2012г. съдът е продължил срока до 24.09.2012г. По повод на това отново е поискано продължаване на срока и като основание за това е посочено отново необходимия технически рок за получаване на документите от 10-15 дни както и необходимостта от извършване на превод на документа.

При тези обстоятелства районният съд, като намерил, че от образуването на делото е изминал значителен период от време, вкл. поради удължаване на срока за изпълнение на различни указания, е преценил, че производството следва да се прекрати, което е сторил с обжалваното определение, като е отказал продължаване на срока и е върнал исковата молба.

В мотивите към определението не са разгледани наведените от ищцата съображения за продължаване на срока.

Въз основа на така установеното съдът намира, че определението е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Продължаването на установените от закона и указани от съда срокове в нормата на чл. 63, ал. 1 от ГПК е обусловено от посочването на уважителни причини, т.е. такива причини, които обективно не зависят от волята и поведението на страната – какъвто е настоящия случай и е изключено само за решаващите срокове – посочени в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ГПК.

Извън това е недопустимо извършването на преценка по основателността на молбата за продължаване на указания от съда срок по съображения свързани с общата продължителност на производството и забавянето му по други причини.

В случая за изпълнение на указанията, включително съобщаването им на страна, която няма обичайно местопребиваване на територията на България, снабдяване с документи от чужда държава, изпращането им до България и съответно извършването на превод, предоставения от съда общо двуседмичен срок не може да се приема за разумно достатъчен. В тази насока по повод на подадената молба съдът изобщо не е изложил съображения, а като краен резултата подобна преценка е и неправилна. Съдът е следвало да вземе предвид изложените аргумент и евентуално да продължи срока.

Продължаването на срока в случая е безпредметно и с оглед на следните съображения:

На следващо място определението е незаконосъобразно и поради липсата на основание за прекратяване на производството и връщане на исковата молба.

Въпросът с идентичността на имената е бил разрешен с подадената към 14.08.2011г. декларация, в която насока се допълва с представеното с частната жалба удостоверение от Комисията по имената и Централния регистър на населението в Дания.

Съмненията относно факта на осиновяването на ищцата, респективно качеството й на наследник, в която насока е възражението на пълномощника на ответницата, е въпрос по съществото на спора, а не по редовността на исковата молба. Съответно твърдението относно факта на осиновяването подлежи на доказване от страната, която навежда този факт, като вкл. установяването му не представлява основание за нередовност на исковата молба или недопустимост на производството.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № определение № 3111/26.09.2012г. по гр.д. № 4673/11г. на РС – Сливен, с което е отказано продължаването на срока за изпълнение на указанията, производството е прекратено и е върната исковата молба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.