ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 10.01.2012г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 749 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба с правно основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

В частната жалба на Д.М.М., подадена чрез адв. А.А. *** като пълномощник, се твърди, че определение от 09.11.2012г. за прекратяване на производството по гр.д. № 4070/12г. на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно.

Производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск по  на основание чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР – за установяване на трудов стаж на жалбоподателката като счетоводител в ТКЗС „Георги Димитров” – гр. Кермен в периода 09.11.1970г. – 31.12.1972г. по трудово правоотношение на осемчасов работен ден.

Твърди се, че е налице предпоставка на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, т.к. е представено удостоверение от ТП на НОИ – Сливен, според което във ведомостите – предадени в ТП на НОИ от работодател, който няма правоприемник липсват данни относно лицето за процесния период. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР регламентира две различни и самостоятелни хипотези, като в случая е налице втората, а именно че за съответното лице за посочения период няма никакви данни. Следователно не е необходимо причината за това да е изгубване или унищожаване на документацията.

Наличието на удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения иск, още повече, че в случая съществува и начало на писмено доказване – в трудовата книжка на ищцата е отразен трудов стаж за период, който включва претендирания.

Изтъкнати са различия в регламентацията на отношенията свързани с установяването на трудов и осигурителен стаж между У УТССР и ЗУТОССР, които отчитат настъпилите промени в обществено осигурителните и трудови правоотношения, съобразно които е предоставена и по-широка възможност за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Иска се отмяна на обжалваното определение, с което се прегражда развитието на делото.

В отговора на частната жалба от насрещната страна – РУСО – Сливен се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, като се изтъква, че изискването е липсата на данни да се дължи на липсата поради загубване, унищожаване и пр. на разплащателните ведомости на работодателя или на други документи, въз основа на които се установява трудов и/или осигурителен стаж.

На следващо място се изтъква, че чрез представената трудова книжка не може да се приеме за установено наличието на трудов стаж, а само вероятността за такъв. Развити са доводи относно различни технически причини, поради които въз основа на трудовата книжка не може да се установява трудов стаж. Развити са доводи, че след като разплащателните ведомости са налични и в тях не фигурира името на ищцата за процесния период, то и предявения иск е недопустим.

Частната жалба е допустима съгласно чл. 275, ал. 1, т. 1 от ГПК като подадена при наличието на правен интерес срещу определение, преграждащо развитието на делото и разгледана по съществото е основателна.

С обжалваното определение е прекратено производството по гр.д. № 4070/12г. по описа на РС – Сливен като недопустимо поради липсата на предпоставмките по чл. 5, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТОССР.

До този извод съдът е стигнал, като е приел, че съгласно представеното удостоверение, издадено на 14.08.2012г. от РУСО – Сливен разплащателните ведомости на ТКЗС Георги Димитров – гр. Кермен са приети в ТП на НОИ – гр. Сливен с приемо предавателен протокол от 13.06.2007г., но липсват данни за ищцата от 09.11.1970г. до 31.12.1971г., като освен това са били приложени всички разплащателни ведомости на администрацията на ТКЗС „Георги Димитров” – гр. Кермен от № 28 до № 33, които са в добро състояние и няма липсващи документи.

Въз основа на гореизложеното се налага извода, че обжалваното определение е постановено въз основа на правилно изведени и установени данни, но е незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР са регламентирани случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Съществената разлика в сравнение с предпоставките за допустимост на установяването по съдебен ред на трудов и/или осигурителен стаж в сравнение с УУТССР е, че законът разширява приложното поле на предпоставките за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР като допуска установяването на трудов и/или осигурителен стаж и при наличието на посочената документация с условието - да липсват писмени данни за претендирания стаж.

Анализът на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР налага извода, че законът допуска установяването на претендиран стаж по чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР при липсата на писменни данни, като преценката за допустимост следва да се извършва с оглед на това, дали не се цели опровергаване по съдебен ред на съдържанието на ведомостите и другите документи, въз основа на които се установява трудов и/или осигурителен стаж.

В конкретния случай, не би могло да се обоснове извод, че с предявения иск се цели опровергаване на съдържанието на намиращите се при ТП на НОИ – Сливен ведомости на ТКЗС „Георги Димитров” – гр. Кермен, т.к. в издаденото и, отговарящо на формалните изискванията на УПИ 17 удостоверение от РУСО – Сливен, изрично е посочено, че липсват данни за лицето за периода от 09.11.1970г. – 31.12.1972г. Следователно предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан, а обжалваното определение – да се отмени.

Що се отнася до аргументите посочени в отговора на частната жалба относно установяването на трудов стаж въз основа на трудовата книжка на ищцата, въпросът е регламентиран в разпоредбата на чл. 6 от ЗУТОССР и е такъв по съществото на делото, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.

 Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.11.2012г. по гр.д. № 4070/12г. на РС – Сливен, с което производството по дело е било прекратено поради недопустимост и ВРЪЩА делото за продължаване на производството по разглеждане на делото

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

                             2.