ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 17.12.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 770 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл.  ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана от Б.Р.Я. *** частна жалба, насочена против Разпореждане № 14982/15.10.2012г., постановено по гр.д. № 2474/2012г. на Сливенски районен съд,  с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по делото.

         Жалбоподателката намира постановеното разпореждане за незаконосъобразно, излага доводи, подкрепящи тезата й за основателност на направеното искане за освобождаването й от държавни такси и разноски по делото. Към жалбата са приложени и писмени доказателства, а именно уверение от Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий”, удостоверяващо, че жалбоподателката е студент през учебната 2012г./2013г., редовна форма на обучение и не получава стипендия и декларация за имуществено състояние. От настоящата съдебна инстанция иска отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, като се уважи молбата, респ.освободи жалбоподателката от заплащане на присъдените такси и разноски.

         В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна не е подаден писмен отговор.

Съдът констатира, че жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения едноседмичен срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на атакуване чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и съображенията за това са  следните:

Производството по гр.д. № 2474/2012г. по описа на СлРС е образувано по искова молба на  Б.М. и З.М. срещу Р.Я., В.Я. и настоящата жалбоподателка Б.Я..

С Определение от 14.06.2012г., държано в закрито съдебно заседание, съдът освободил на основание чл.83, ал.2 ГПК двамата ищци от внасянето на държавна такса.

Производството по делото е приключило с Решение № 815/05.10.2012г., с което искът е бил уважен и  на основание чл.78, ал.1 и чл.78, ал.6 ГПК, съдът осъдил ответниците, в това число и настоящата жалбоподателка да заплатят на ищците сторените деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, както и в полза на СлРС дължимата държавна такса, съобразно цената на иска.

Препис от решението е връчено на жалбоподателката Б.Я. на 08.10.2012г., а с молба от 12.10.2012г., последната поискала от съда да бъде освободена от внасянето на присъдените с решението такси и разноски. За да отхвърли молбата, съдът приел, че същата е депозирана несвоевременно, тъй като нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене, ответницата е поискала освобождаване от такси и разноски.

Настоящият съдебен състав намира постановеното разпореждане за правилно и законосъобразно, макар и да не споделя формирания в този акт правен извод за преклудиране на молбата.

Действително в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК не  е изрично предвиден срок за подаване на такава молба, като идеята на закона е освобождаването от такси и разноски  да касае именно производството, по което се дължат такива. Законът обаче прави разлика между задължение за внасяне на такси и разноски и отговорност за заплащането на сторените от другата страна разноски. Дори и в случаите когато страната е освободена от задължение за внасяне на такси и разноски в производството, неблагоприятен за нея изход на процеса води до възникване на отговорност за разноски към другата страна. Ето защо неоснователно би било и искане за освобождаване от заплащане на евентуални бъдещи разноски, т.е. такива, които биха били присъдени в тежест на страната, с оглед крайния изход на спора.

Всяка от страните в процеса носи отговорност за направените разноски, в случай, че съда е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна в спора. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, тъй като загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание да води процеса добросъвестно.

В конкретния случай в тежест на жалбоподателката е присъдено внасяне на разноски / държавна такса и адвокатски хонорар/, дължими от насрещната по спора  страна, с оглед неговия краен изход,  като израз на отговорността й за разноски, а не с оглед на някакво нейно задължение за внасяне на такси и разноски, от които съда да може да я освободи. Освен това след постановяване  на съдебно решение, постановилия го съд не би могъл сам да го отмени  или измени.

С оглед изложеното, настоящата частна жалба се явява неоснователна, а атакуваното разпореждане правилно, поради което на основание чл.279 ГПК,  съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба подадена от Б.  Р.Я.,***.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Разпореждане № 14982 от 15.10.2012г., постановено по гр.д. № 2474/2012г. на Сливенски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                    2.