О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.01.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНАЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 779 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е молба от адв. М. в качеството му на процесуален представител на „АГРИ МИЛК „ ЕООД  с. Богданово, общ.Нова Загора против Определение № 1400/16.11.2012 г. на НЗРС по гр. д. №  651/2012 г., с което е допуснато обезпечение по  предявения от М.Г.Н. насрещен иск против жалбоподателя. В жалбата се сочи, че обезпечението е допуснато от съда без да са налице основания за това, тъй като никъде не била доказана обезпечителна нужда за Н.. На второ и трето място е посочено, че налагането на запор на банкови сметки не е подходяща обезпечителна мярка за конкретния случай, тъй като чрез налагането на запор на няколко банкови сметки без да е посочена поредност на сумата за обезпечаване би могло да се стигне до запориране на една и съща сума по няколко банкови сметки и това би спомогнало за обявяването на несъстоятелност на жалбоподателя. Моли се обжалваното определение да бъде отменено изцяло или същото да бъде изменено чрез ограничаване в размера на запора и посочване на поредност при налагането му.

         По делото е депозиран отговор от адв. М. в качеството й на пълномощник на М.Г.Н., с който жалбата е оспорена като недопустима и незаконосъобразна. Посочено е , че неправилно първоинстанционният съд е уведомил жалбоподателя за наложеното обезпечение, като това предвид разпоредбата на чл. 396 ал. 1 от ГПК е следвало да стане  едва с връчването на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. По този начин  от една страна се обезсмисляла обезпечителната мярка като такава, а от друга страна депозираната жалба се явявала предсрочно депозирана, тъй като не са били налице доказателства за връчването на съобщение за наложения запор от съдебния изпълнител. В отговора е посочено че частната жалба е неоснователна, тъй като допуснатото обезпечение е по предявен иск, който е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Моли се депозираната жалба да се остави без разглеждане като недопустима, а алтернативно се иска да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         Гр.д. № 651/2012 г. по описа на Новозагорския районен съд било образувано по депозирана искова молба от Н.И.Й. в качеството й на Управител и едноличен собственик на „АГРИ МИЛК” ЕООД против  М.Г.Н.. С исковата молба били предявени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, чл. 40 от ЗЗД  и чл. 55 от ЗЗД. Основание за предявяване на исковата претенция е сключен между страните договор за покупко-продажба на дружествени дялове и обстоятелството, че след сключването му  ищцата е установила, че в касата на дружествата не е била приведена сумата от 9500 лв. за продажба на недвижим имот. По първоначално предявените искове е било направено искане за допускане на обезпечение и с определение № 680/20.06.2012 г. съдът допуснал обезпечение по предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на М.Н. в осем банки.

         В отговора на исковата молба било направено оспорване на предявените искове и от своя страна ответницата Н. предявила инцидентен установителен иск, както и насрещен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД против ищеца „АГРО МИЛК”ЕООД като основание за предявяването му било сключването на сделка за покупко-продажба на същия недвижим имот през 2010 г. , за който не била преведена продажната сума по договора. Насрещният иск бил подкрепен с надлежни писмени доказателства. Било поискано налагането на запор на банкови сметки на ищеца с оглед затрудненията, които изпитват юридическите лица в настоящата икономическа обстановка.

         На 16.11.2012г. било постановено обжалваното определение № 1400, с което било допуснато обезпечение в полза на М.Н. против ищеца „ АГРО МИЛК” ЕООД чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в осем банки.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 20.11.2012 г. и на 27.11.2012 г. в законоустановения срок била депозирана настоящата частна жалба.

         От събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност съдът направи следните правни изводи:

         Депозираната частна жалба е допустима, но неоснователна.

         Действително в разпоредбата на чл. 396 ал. 1 от ГПК е посочено, че определението на съда по обезпечаване на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Тълкуването на тази разпоредба води до извода, че обичайния способ за съобщаване на допуснатото обезпечение на ответника е чрез връчване на съобщението за наложеното обезпечение от съдебния изпълнител. В конкретния случай няма данни съдебният изпълнител да е връчил на ответника по насрещния иск съобщение за наложения запор на банковите сметки, но след като той е бил уведомен за това допуснато обезпечение – няма причина срокът, в който да може да предяви частната жалба да бъде продължаван повече от 7 дни и да бъде съобразен със седмодневния срок от датата на връчване на съобщение от съдебния из пълнител. Идеята на законодателя е да се определи по-кратък срок за обжалване на съдебния акт като той бъде седмодневен от датата на узнаване на обжалваемия акт. С оглед на изложеното съдът намира, че в конкретния случай не може да се говори за преждевременно депозирана частна жалба и недопустимост на същата.

         Съдът намира депозираната частна жалба за неоснователна поради следните съображения:

         На първо място: Съдът намира, че е налице една от предпоставките, която е необходима за допускане на обезпечението, а именно - предявеният насрещен иск е допустим и е подкрепен с убедителни писмени доказателства, което го прави вероятно основателен. От друга страна съдът счита, че е налице обезпечителна нужда, тъй като макар и общо посочени основанията за наличието й съдът намира, че същите са налични. Няма спор, че към настоящия момент е налице икономическа криза, която затруднява юридическите лица при изпълнение на задълженията им и необезпечаването на насрещния иск би могло да доведе до затруднение в събиране на присъдените по него суми. В конкретния случай следва да бъде отчетен и принципът за справедливост, тъй като по сходен иск, при аналогични основания за наличие на обезпечителна нужда е наложена същата обезпечителна мярка, а именно запор на банкови сметки.

         По отношение твърденията за неправилно допускане на обезпечение чрез запор на няколко сметки в различни банки съдът намира същото за неоснователно. Няма изискване в ГПК или друг нормативен акт, съгласно който запор на банкова сметка ***, както и няма и изискване  в определението за допускане на обезпечение чрез налагане на запор да е посочена поредност на банките за налагането му. Съдът не би могъл в определението за допускане на обезпечение  да посочи някаква последователност за налагане на запора на банковите сметки, тъй като целта на този вид обезпечителна мярка е вземането да се обезпечени чрез внезапност на предприетите действия.  След като е допуснато обезпечение по определена сума, за над тази сума постъпилите вноски по сметките няма да бъдат запорирани, а в случай че се стигне до едновременното  запориране на една и съща сума в няколко банки, то ответникът по иска би могъл да иска от съда изменение на допуснатото обезпечение като бъде вдигнат запора за над необходимата сума.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №  1400/16.11.2012 г. по гр. д. № 651/2012 г. на Новозагорски районен съд в частта, с която е допуснато обезпечение в полза на М.Г.Н. против „АГРО МИЛК” ЕООД чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: