О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 21.01.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N36 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Административен съд – Сливен е изпратил по подсъдност  жалба от 10.12.2012г. от К.Ж.Ц., като е счел, че с част от нея се възразява против действията на ДСИ по изп.д. № 620812г. на СИС при СлРС.

СлОС, след като се запозна с  доводите на жалбоподателя и приложените доказателства, намира, че  жалбата в тази й част е недопустима по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Длъжникът по изпълнителното дело разполага с възможност да атакува пред съда действията, изброени в чл. 435 ал. 2 от ГПК, както и, съгласно ал. 3 на чл. 435,  постановлението за възлагане. Тази норма предвижда еднакви основания за обжалване за няколко различни участници в изпълнителното производство.

В настоящия случай не е налице никоя от двете хипотези, при наличието на които се поражда правото на жалба.

Твърдението на жалбоподателя, че задължението е погасено по давност, фактически не е годно да обоснове допустимостта на жалбата. Както се посочи вече, разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК конкретизира изрично действията на СИ и основанията, на които длъжникът единствено може да ги атакуваа. Инвокираните в жалбата оплаквания не са свързани нито с насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, нито с отнемане на движима вещ или отстраняване от имот при ненадлежно уведомяване за изпълнението, нито касае глоба или постановление за разноски.

В действителност липсва посочване на конкретно действие на ДСИ, което да бъде предмет на съдебен контрол, всички инвокирани доводи са насочени към установяване незаконосъобразността на акт за установяване на данъчно задължение, свързани са със съществото на вземането и не могат да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство.

По тези съображения настоящият състав намира, че жалбата в тази част, а която е изпратена по подсъдност, е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 9400-20926 от 10.12.2012г. в частта, с която се възразява проитв действия на ДСИ по изп.д. № 620/12г. на СИС при СлРС, като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 36/13 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: