ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 04.02.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 62 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и сл.  ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана от Д.В.Д. ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие  частна жалба, насочена против Определение№ 3667/12.11.2012г., постановено по гр.д. № 4258/2012г. на Сливенски районен съд, държано в закрито съдебно заседание. С този съдебен акт е оставен без разглеждане иск с правно основание чл.128 СК, предявен от настоящия жалбоподател срещу В.Г.Д., като недопустим и производството по делото по отношение на този иск е прекратено.

Жалбоподателят намира постановеното определение за незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е квалифицирал като иск по чл.128 СК направеното в исковата молба искане за прилагане на разпоредбата на чл.128, ал.3 СК. С исковата си молба ищецът Д.Д. поискал от съда да се приложи чл.128, ал.3 СК, въз основа на която разпоредба се допуска определения режим на лични отношения на бащата да бъде упражняван от бабата и дядото в случаите, когато родителят не е в състояние да упражнява лично този режим поради отсъствие. Счита, че тази разпоредба на представлява самостоятелен иск, за чието предявяване са легитимирани лицата, които имат качеството на баба и дядо на непълнолетното дете. Изразява становище, че с оглед процесуална икономия, когато за даден родител е определен режим на лични отношения, то този режим може да се упражнява от бабата и дядото  при отсъствие на родителя. В конкретния случай бащата на детете – настоящ жалбоподател не бил на територията на страната, поради което от съда било поискано да приложи разпоредбата на чл.128, ал.3 СК. Освен това се твърди, че тази разпоредба следвало да се прилага от съда и служебно, без дори да е направено такова искане. Последното се твърди с оглед нормата на чл.59, ал.2 СК. Към частната жалба и в подкрепа на тезата застъпена от жалбоподателя са приложени и съдебни решения на различни съдилища в страната. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на  определението в обжалваната част, като бъде разпоредено на СлРС да разгледа иска в частта относно прилагането на чл.128, ал.3 СК.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил писмен отговор, депозиран от пълномощник. С него се изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и правилност на постановения от СлРС акт, излагат се подробни контрааргументи на тези, релевирани в жалбата, като в заключение  се иска потвърждаване на определението в обжалваната част. Претендират се разноски за настоящото производство.

Съдът констатира, че жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения едноседмичен срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на атакуване чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и съображенията за това са  следните:

Пред районен съд – гр.Сливен настоящият жалбоподател предявил иск с правно основание чл. 127,ал.2 СК за определяне на режим на лични отношения с непълнолетното му дете Д.Д.. В исковата молба е направено и искане, когато бащата на детето не се намира на територията на Република България или временно не е в състояние лично да упражнява режима на лични отношения и контакти с детето, то този режим да се упражнява от неговите родители – баба и дядо на детето.

Съдът квалифицирал последното искане като иск с правна квалификация чл.128, ал.1 СК и тъй като исковата молба била подадена и изхождала от бащата на детето, счел, че ищеца не е легитимирана страна да води този вид иск, поради което прекратил производството по отношение на този иск, като недопустимо.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира постановеното Определение на СлРС в обжалваната му част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въпросът, който се поставя пред настоящата съдебна инстанция касае вида и характера на нормата на чл.128, ал.3 СК. От систематичното й място в СК може да се направи заключение, че тази норма урежда лични отношения с близки на детето. Като такива близки разпоредбата третира единствено неговите възходящи по права линия от втора степен – баба и дядо по майчина или бащина линия. В случая няма спор, че нормата на чл.128, ал.1 СК урежда самостоятелно субективно право на бабата и дядото на непълнолетно дете да искат от съда по настоящ адрес на детето определяне на мерки за упражняване на лични отношения, когато това е в интерес на детето. Правният интерес от такъв вид защита се мотивира или е налице, тогава, когато се пречи на поддържането на този вид близки отношения / арг. от чл.70, ал.2 СК- отм./. Този  иск би могъл да се предяви от всеки един от тези възходящи на детето, заедно или поотделно дори в случаите, когато родителите се намират  в брак и живеят заедно, но създават пречки за упражняване на лични контакти на детето си с неговите баба и дядо.

Нормата на чл.128, ал.3 СК урежда правото на лични отношения между бабата и дядото на непълнолетно дете в случаите, при които на един от родителите  вече е бил определен режим на лични отношения с детето и когато този режим по различни причини не може да бъде осъществяван лично от родителя. На първо място касае се за самостоятелен иск на бабата и дядото при кумулативната даденост на горните предпоставки, а именно наличие на определен режим за лични отношения и контакти на родителя с детето и временна невъзможност на този родител да осъществява лично този режим.

В конкретната правна хипотеза с подаването на исковата молба бащата на непълнолетното дете и настоящ жалбоподател е предявил иск за определяне на режим на лични отношения между него и непълнолетната му дъщеря, като заявил, че се е установил в САЩ, където живее и работи понастоящем.  Това обстоятелство обаче се преценява при определянето на подходящ режим за лични отношения с бащата и детето, с оглед неговото продължително или краткотрайно отсъствие от страната. Същото не е предпоставка да бъде уважено искането му за упражняване на този режим от страна на неговите родители, тъй като както се посочи вече искането следва да изхожда от самите баба и дядо, като носители на това тяхно субективно право, както и при наличие на вече определен режим  на лични отношения на детето с неговия баща. Последното е необходимо тъй като бабата и дядото на  етап – подаване на искова молба от страна на бащата не биха могли да знаят какъв режим ще бъде определен от съда за родителя и дали техните възможности ще са адекватни за упражняването на така определения режим, нито пък дали този същия режим ще бъде в интерес на детето да се упражнява от неговите баба и дядо..

Настоящият съдебен състав намира, че съдът не би могъл служебно да се произнася по въпроса за личните отношения на непълнолетното дете с неговите баба и дядо без да е надлежно сезиран за това от страните, разполагащи с това субективно право, а още по-малко когато такова искане изхожда от друг правен субект. Родителите имат право на лични отношения с децата си, когато не упражняват родителските права, но това право не е идентично с правото на бабата и дядото на детето. Последните имат възможност да искат на собствено основание определяне на подходящ режим, съобразен с техните възможности и разбира се желания, като се отчита приоритетно интереса на детето. Единствено в случаите, когато такъв режим е определен за родител / неупражняващ родителски права/, който не може временно да го упражнява лично, поради отсъствие или заболяване, бабата и дядото на детето могат да поискат този режим да се упражнява от тях.  

Служебното произнасяне от страна на съда е в  случаите, когато  е настъпила промяна в обстоятелствата, при които са били определени мерките за лични отношения – било то с родителя, било  с бабата и дядото на непълнолетното дете – чл.59, ал.9, вр.чл.128, ал.2, вр.ал.1 СК.

Производството за определяне на режим на лични отношения  е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност.

Искането по чл.128, ал.3 СК следва да изхожда от бабата, респ.дядото на непълнолетното дете, тъй като само тогава съдът ще бъде сигурен, че те са запознати с определения вече режим на съответния родител,  техните възможности са съобразени  с него и същия е изцяло в интерес на детето.

 И за пълнота на изложението следва да се отбележи,че в исковата молба ищецът е направил искане, което не може да се прецени като такова по чл.128, ал.3 СК, тъй като посочил по същество различни режими, които да се упражняват от него като родител и съответно от неговите родители, като баба и дядо на непълнолетната му дъщеря. Такова искане е с правна квалификация чл.128, ал.1 СК, за което легитимирани страни са единствено бабата и дядото на детето, а на ответната страна участват като задължителни необходими другари и двамата родители / ако, са живи/ - в този см. Решение № 347/28.05.2010г. по гр.д. № 833/2009г., ІІІ г.о., ГК, ВКС РБ., постановено по реда на чл.290 ГПК .

С оглед изложеното, съдът правилно преценил, че ищеца е предявил чужди права, без да е носител на субективното право или процесуален субституент, следствие което правилно производството по отношение на така предявената претенция е било прекратено, като недопустимо.

При този изход на настоящото производство, разноските следва да бъдат понесени от жалбоподателя. Насрещната по жалбата страна е претендирала разноски в размер на 100,00 лв. – платен адвокатски хонорар, но не е представила доказателства за действително направени такива разходи. Декларирането на това обстоятелство в адвокатско пълномощно не е доказателство, че тези разноски действително са сторени от страната, доколкото такова деклариране не е предвидено в закон или указ за удостоверяване на обстоятелството, че е платен адвокатски хонорар, съответно изключена е и наказателна санкция по чл.313 НК.

Ето защо съдът не следва да държи  изричен диспозитив за разпределяне на разноските за това производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на

Д.В.Д.,***.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно  Определение № 3667/12.11.2012г., постановено по гр.д. № 4258/2012г. на Сливенски районен съд в обжалваната част.

 

Определението  подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едноседмичен срок от връчването му по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    1.

                                                                                    2.