ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 04.03.2013г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 65 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение от 27.12.2012г. по гр.д. № 5314/12г. по описа на РС – Сливен, с което съдът е уважено възражението във връзка с правилата за местна подсъдност и делото е изпратено за разглеждане от РС – гр. Пловдив

В частната жалба се поддържа, че неправилно съдът при преценката си по възражението не е приложил нормата на чл. 113 от ГПК. Поддържа се становище, че алтернативната подсъдност по чл. 113 от ГПК е предоставена на ищците тъй като съгласно § 1, т. 11, от ДР на ЗЕЕ, който е специален по отношение на ЗЗП, имат качеството на „краен потребител на енергия”.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна не представила писмено становище.

Въз основа на данните от приложеното гр.д. № 5314/12г. на РС – Сливен се установява следното:

Производството е образувано по предявения от частните жалбоподатели  против „ЕВН България Електроразпределение” АД – Пловдив иск за възстановяване на доставката на електроенергия.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото предвид правилото за местна подсъдност на делото установено в разпоредбата на чл. 108, ал.1, пр. 1 от ГПК във вр. с чл. 105 от ГПК съобразно управлението и седалището на ответника – гр. София с твърдение, че ищците нямат качеството на потребители.

В определението си във връзка с възражението за местна подсъдност районния съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е приложил правилото на чл. 108, ал. 1 от ГПК, като е приел, изхождайки от така дадената правна квалификация, че не намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК.

Въз осно на изложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Предмет на предявения иск е спора относно наличието на задължение на ответника за доставка на електроенергия, съответно възстановяването й до имот – собственост на ищците.

Постановеното от районния съд определение с изложените съображения, изхождащи от правната квалификация на материалните права – тази по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с приложението на чл. 108, ал. 1 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.

Разрешаването на спора по възражението за подсъдност, повдигнат в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК е обусловено не от правната квалификация на заявените материални права, а от въпроса - налице ли е потребителски спор, за да се определи подсъдността на иска по чл. 113 от ГПК.

Изложените в обстоятелствената част фактическите основания и петитума определят предмета на предявения иск за неизпълнение на задължение на ответника спрямо ищците във връзка с договор между страните за ползване на предоставени от ответника енергийни услуги до имот в стопанския двор на с. Глуфишево, общ. Сливен с начин на трайно ползване на имота: стопански двор, в който имат регистрация на животновъден обект, в който отглеждат 10 бр. свине – майки, 2 нереза и 74 бр. подрастващи прасета.

В специалния за дейността на ответника закон ЗЕ в § 1, т. 41б. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е дадена дефиниция на понятието „Потребител на енергийни услуги": а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Според посочената дефиниция ищците се явяват потребители на енергийни услуги, а ответник е електроразпределителното дружество, което е монополист на пазара на енергетика в този район. В обхвата на понятието „потребител” по чл. 113 от ГПК изброяването не е лимитативно и не предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите (в този смисъл определение № 268 от 9.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 148/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова,

С оглед поддържаната от ищеца активна легитимация в качеството си на потребители на ел. енергия за професионална дейност, които търсят правата си срещу ответника въз основа на цитирания специален ЗЕ, и дефиницията на § 1, т. 41б, б. „б” от ДР към ЗЕ, същите имат правото на изборна подсъдност по чл. 113 от ГПК, поради което определението, с което възражението за местна подсъдност е уважено на основание чл. 108, ал. 1 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 27.12.2012г., с което производството по гр.д. № 5314/2012г. на РС – Сливен е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от РС – Пловдив и връща делото за разглеждане от РС – Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му  пред ВКС на РБ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.