О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                               гр.С., 15.02.2013 г.

 

 

           СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                              

                                                              ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 82, по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.130 от ГПК.

         Делото е образувано по частна жалба на ищeца в първоинстанционното производството – Г. Н.Д. чрез процесуален представител по пълномощие – адв. П., срещу Определение № 3969 от 06.12.2012 г., постановено по гр.д. № 4807/2012 г. по описа на Районен съд гр.С.. С атакувания съдебен акт е върната исковата молба на ищцата, поради недопустимост на предявената претенцията по чл.32, ал.2 от ЗС и е прекратено производството по делото.

          В частната жалба се изразява несъгласие с обжалвания акт, като се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Съображенията на жалбоподателката са, че при преценка на исковата молба съдът неправилно тълкувал въпроса за собствеността върху земята, предмет на иска. Видно от представения нотариален акт, преди и след построяването на сградата, собственици на терена били само Г. Д. /200 кв.м./ и А.Б./100 кв.м./. В имота действително имало изградена сграда в режим на етажна собственост с девет самостоятелни обекта, но само ищцата Д. и ответникът Б. били съсобственици на земята. Останалите седем собственика на самостоятелни обекти, не били собственици на земята, върху която е построена сградата. На тях бил осигурен безпрепятствен достъп до сградата от страна на улица „Г.И.”, на която бил и административният адрес на сградата. Поради това счита, че съдът неправилно е прекратил производството по делото, като приел, че въпросът за разпределяне ползването на дворното място бил от компетентността на органите на етажната собственост. Сочи се, че съдът неоснователно приел възражението на ответника, че е налице съсобственост върху процесното дворно място не само между ищеца и ответника, но и между останалите съсобственици, тъй като за тези твърдения не били представени никакви доказателства.

                   Частният жалбоподател моли окръжния съд да отмени атакуваното определение като неправилно  и незаконосъобразно и да изпрати делото на районния съд за произнасяне по исковата молба с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.

           В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна по частната жалба е подала отговор. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба, тъй като в процесния имот била построена сграда – етажна собственост, поради което не можело режима на ползване на земята да бъде определен по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Сочи се, че с отговора на исковата молба са били представени доказателства, че е налице съсобственост и върху дворното място. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а атакуваното определение да бъде потвърдено.

           Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

                    След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

           Производството по гр.д. № 4807/2012 г. по описа на Районен съд гр.С. е образувано по искова молба на Г. Н.Д. срещу А.Х.Б.. В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на описания имот, находящ се в гр.С., кв. „К.”, ул. „Г.И.” № * с площ от 316 кв.м. Сочи се, че съсобствеността възникнала по силата на разрешение за строеж № 155 от 14.04.2008 г. на Община Сливен и отстъпено право на строеж на жилищна сграда, като ищцата и ответника запазили собствеността си върху земята в съотношение 2/3 за Д. и 1/3 за Б.. Двамата не можели да постигнат съгласие относно начина на ползване на незастроената част от дворното място, съобразно съществуващата постройка и нейното обслужване и молят съда да постанови решение, с което да определи режим на ползване на недвижимия имот.

         С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Частната жалба е основателна по следните съображения.

          В производството по разпределяне ползването на недвижими имот по чл.32, ал.2 от ЗС, съдът изследва преюдициално въпроса за собствеността върху недвижимия имот. Според чл. 63 от ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя и да стане собственик на построеното. Собствеността на постройка върху чужда земя може да се придобие по някои от способите, предвидени в чл. 63 ЗС, по силата на други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, и по силата на владение над постройката в продължение на срока, достатъчен за давностно придобиване.

           Съгласно чл. 38 от ЗС, дворното място е обща част към етажната собственост. Това е така, само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното место и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Те могат да уговорят обаче дворното место да остане съсобствено. В този смисъл положението на земята върху която е изградена сграда етажна собственост е сходно /но не аналогично/ с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. Това разбиране произтича от възможността, предвидена в чл. 63 от ЗС сграда, или самостоятелен обект на гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на собственост върху терена. Възможно е част от съсобственците на терена да не притежават обекти от етажната собственост, защото са учредили само право на строеж В този случай след построяване на сградата – етажна собственост те не изгубват правото на собственост върху терена, или идеална част от него, защото съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост не се изгубва, освен ако друг не го придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата, или самостоятелен обект от нея, но той не придобива с изграждането й правото на собственост върху терена. Когато мястото, върху което е изградена сграда в етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, то не е обща част на етажната собственост и общото събрание на последната не може да определя ползването му. В този смисъл е Решение № 2639 от 02.11.1973 по гр. д. № 1944/73 на ВС , I г. о.

           Същественото в настоящия случай е обстоятелството, че дворното място не съставлява обща част на етажната собственост. С оглед на представените от ищцата нотариални актове, следва да се направи извод, че на „Строй груп Илиеви” ООД собствениците на терена са учредили само право на строеж, без да прехвърлят право на собственост върху земята. Изложените в исковата молба твърдения за това кой е съсобственик на дворното място, не се опровергават от представени от ответника доказателства с отговорна исковата молба. Ползването на дворното място в този случай, от страна на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, се ограничава само в рамките на допустимите съгласно чл. 64 от ЗС правни възможности. Разбира се, ако някой от етажните собственици е и собственик на дворното място, той може да ползва като собственик своя имот. Общото събрание на етажната собственост, в която се включват собствениците на самостоятелни обекти, които притежават само вещно право на строеж по отношение на терена, не може в такъв случай да определя ползването на дворното място и да ограничава правата на собственика. Такова разпределение на ползването би могло да бъде извършено съгласно чл. 31 и 32 от ЗС само между съсобствениците на терена, които в настоящия случай са Г. Н.Д. и А.Х.Б.. Останалите етажни собственици нямат неограничено право на ползване по отношение на дворното място, което принадлежи на Д. и Б.. На тях е предоставена съгласно чл. 64 от ЗС ограничената възможност да ползват терена, само доколкото това се налага от използването на собствения им обекти. В случаите когато етажните собственици не са собственици на дворното място, или не са единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица – съсобственици, които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното место, което не е обща част, а е съсобствено. В този смисъл е Решение № 661/02.11.2010 г. по гр.д. 1437/2009 г. на ВКС , II г. о.

          С оглед на изложеното, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

          Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

                   ОТМЕНЯ Определение № 3969 от 06.12.2012 г., постановено по гр.д. № 4807/2012 г. по описа на Районен съд гр.С., с което е върната исковата молба на Г. Н.Д., поради недопустимост на предявената претенцията по чл.32, ал.2 от ЗС и е прекратено производството по делото, като неправилно и незаконосъобразно.

                   ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.С., за продължаване на съдопроизводствените действия по гражданско дело № 4807/2012 г. по описа на същия съд.

                   Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК.

            

                                                               

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.