О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                              гр.Сливен, 20.03.2013 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова частно гражданско дело № 128, по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

  Производството е образувано въз основа на подадено възражение пред въззивния съд от Р.К.М., чрез процесуален представител по пълномощие – адв.Екатерина Домусчиева и намира правното си основание в чл.423 от ГПК.

  Подателят на възражението твърди, че в средата на месец  февруари 2013 г. узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение, от изпратеното до работодателя му „Дамянов клима инженеринг” ООД, гр.Бургас запорно съобщение, с което бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. От запорното съобщение се уведомил, че срещу него е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 516 по описа за 2012 г. на Новозагорски районен съд. Заповедта за изпълнение била издадена по реда на чл.410 от ГПК по заявление на „ВиК Сливен” ООД срещу Р.К.М. за сумата от 175,53 лв., главница, ведно с лихви и разноски. Подателят на възражението твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена по надлежния ред, поради което той бил лишен от възможността да оспори вземането, освен това задължението било фактически недължимо и погасено по давност. Заявява, че към настоящия момент няма данни дали Новозагорски районен съд е приложел изискванията на чл.47, ал.3 и ал.4 от ГПК. В периода, в който било започнато заповедното производство подателят не обитавал жилището си в с.Еленово, тъй като бил в процес на търсене на работа в други населени места. Във всички случаи обаче сочи, че е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, тъй като дори и в хипотезата на установено редовно връчване е следвало на длъжника по заповедта да бъде назначен особен представител, с оглед реализацията на последващите му процесуални права. Това процесуално изискване се спазвало безусловно в исковото производство и макара настоящото да било заповедно, то не изключвало приложението на нормата на чл.47, ал.6 от ГПК. Като не сторил това Новозагорски районен съд неправилно приложил закона, тъй като връчването на заповедта не било извършено надлежно, което било основание за възстановяване на висящността на производството при условията на чл.423 от ГПК.

   Въз основа на изложеното моли въззивния съд да приеме възражението против Заповедта за изпълнение, издадена на основание чл.410 от ГПК, като спре нейното изпълнение, след което да изпрати делото на Новозагорски районен съд, с указания за продължаване на производството, в т.ч. и по реда на чл.423, ал.4 от ГПК.

   Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението, приложенията и с ч.гр.д. № 516 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд, намира, намира за установено от фактическа страна следното:       

   Въззивният съд констатира, че Заповед № 540 от 04.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е издадена по ч.гр.д. № 516 по описа за 2012 г. на Новозагорски районен съд. На 11.06.20112 г. е направен опит за връчването й на посочения в заявлението адрес: С.Е.,ОБЩ.Н.З.,УЛ.К.Ф. *. Длъжностното лице по връчването е върнало съобщението в цялост с отбелязване на гърба, че лицето живее в гр.Бургас. С Разпореждане от 20.06.2012 г. съдът дал указания на заявителя да представи справка за адресна регистрация на длъжника и указал на длъжностното лице по връчването да пристъпи към уведомяване по реда на чл.47 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда, на 28.06.2012 г. връчителят залепил уведомление на вратата на жилището на Р.К.М. на посочения в заявлението адрес в с.Еленово. На 25.07.2012 г. заявителят представил в деловодството на Новозагорски районен съд справка за адресна регистрация на длъжника М., от която е видно, че регистрираният му постоянен и настоящият адрес, съвпадат с посочения в заявлението по чл.410 от ГПК, на който било залепено уведомлението по чл.47 от ГПК. С оглед на това, съдът разпоредил връчването да се счита за редовно към 13.07.2012 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя.

    С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

     Разпоредбата на чл.423 от ГПК предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг хипотези, при които възражението против заповедта за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд. В случая подателят на възражението се позовава на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

     Позоваването на разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК е свързано с твърдения от подателя на възражението, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. В конкретния случай се касае за връчване на физическо лице по реда на чл.47 от ГПК. Изложеното по – горе развитие на делото от фактическа страна дава основание да се направи извод, че процедурата по чл.47 от ГПК е приложена правилно, а уведомяването по този ред законосъобразно.

     Установено е от събраните от длъжностното лице по връчване данни, че лицето не пребивава на посочения в заявлението адрес. С оглед на това е изискана адресна справка от заявителя, съобразно правилото на чл.47, ал.4 от ГПК. При установена идентичност между посочения в заявлението адрес и този по представената справка за адресна регистрация, съобразно правилото на чл.47, ал.5 от ГПК страната се смята за уведомена с изтичане на двуседмичния срок. Това е било сторено и в настоящия случай, поради което правилно и законосъобразно районният съд е разпоредил издавена на изпълнителен лист, като е приел за редовно връчването на заповедта за изпълнение. Неоснователно е възражението на М. за неспазване на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК в заповедното производство. От чл.47, ал.7 от ГПК е видно, че призоваването чрез залепване на уведомление намира приложение и в заповедното производство, но съответно приложение намират само разпоредбите от ал.1 до ал.5, от където следва, че при връчване на заповед по реда на чл.47 от ГПК, особен представител на длъжника не се назначава, тъй като е изрично изключено приложението на ал.6 на чл.47 от ГПК.

     С оглед на всичко изложено въззвиният съд намира, че срокът за подаване на възражение за Р.К.М. по реда на чл.414 от ГПК е започнал да тече след редовното му уведомяване чрез залепване на уведомление и единствено поради своето бездействие не се е възползвало от предвидените в закона възможности. Поради това и подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК не следва де се приема от въззвивния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 от ГПК.

     Водим от горното, съдът

 

                                    

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

              НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423 от ГПК вх.№ СО – 05 - 02 - 1474/05.03.2013 г. от Р.К.М., ЕГН **********,***, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 540 от 04.06.2012 г. издадена по ч.гр.д. № 516 по описа за 2012 г. на Новозагорски районен съд.

             

              Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

     

                                                               

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                  2.