О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 12.03.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н. ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от Н. Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 140 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение по чл. 415 ал. 2 от ГПК, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение и издадения по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК въз основа на нея изпълнителен лист.

Частният жалбоподател твърди, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания е станал кредитор по вземането по обезсилената  заповед за незабавно изпълнение и взискател по изпълнителния лист. Заявява, че незаконосъобразно РС е обезсилил изцяло заповедта и изпълнителния лист, като е приел, че не е предявен своевременно установителен иск след подаване на възражение от една от солидарните длъжници. Счита, че по отношение на останалите няма причина да се прилага разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК. Развива подробни съображения. Поради това моли въззивния съд да обезсили като недопустимо обжалваното определение в частта, с която са обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист против неподалите възражение длъжници.

Няма постъпили отговори на частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Активната процесуална легитимация е доказана надлежно чрез заверено ксерокопие от договор от 04.12.2012г. за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Булбанк” АД, гр. София и частния жалбоподател – „Макроадванс” АД, гр. София, чрез който последното се обозначава като кредитор по вземанията на банката-прехвърлител по изп.д.№ 566/11г. на ЧСИ рег.№ 825 и район на действие района на СлОС, като длъжниците са редовно уведомени за това.

След като се запозна с материалите по ч.гр.д. № 5429/11г. на СлРС, въззивният съд счита, че частната жалба е и основателна, и  следва да се уважи.

Производството по ч.гр.д. № 5429811г. на СлРС е образувано по заявление на „УниКредит Булбанк” АД, гр. София по чл. 417 от ГПК против длъжниците по договор за банков кредит С.С.К. и Т.Г.К. и поръчителите С.К.Д. и Н.И.И..

Съдът е уважил заявлението и е издал заповед № 4010/01.09.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил четирите посочени лица да заплатят солидарно на заявителя претендираните суми, издал е и изпълнителен лист за тях от 01.09.2011г.

След образуване на изп.д. № 566/11г. на ЧСИ рег.№ 825, р-н на СлОС и след изпращане с поканата за доброволно изпълнение на копие от заповедта, в срока по чл. 215 ал. 1 от ГПК възражение до СлРС е подала само С.К.Д.. С разпореждане от 27.11.12г. СлРС е указал на заявителя, че може да предяви в едномесечен срок установителен иск относно вземането си и го е предупредил, че ако не представи в срок доказателства, че е сторил това, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

С атакуваното определение от 15.01.2013г. СлРС е приел, че съобщението с указанията е връчено надлежно на 04.12.12г. и в едномесечния срок не са представени доказателства да е предявяван иск по чл. 422 от ГПК, поради което е обезсилил заповед № 4010/01.09.11г. и изпълнителен лист от 01.09.11г., и е прекратил производството по делото.

Действието на първоинстанционния съд намира опора в разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК и е законосъобразно само по отношение на длъжника С.К.Д..

В останалата част, която е и предмет на настоящата частна жалба, определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Вярно е, че четирите лица, по отношение на които са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, са солидарни длъжници, но тази правна фигура има материалноправно значение и определя характера на задължението им. От гледна точка на изпълнението е вярно, че престацията, извършена от кой да е от тях, ползва всички останали и може да ги освободи от задължението към общия кредитор.

Подаването на възражение по реда на чл. 215 ал. 2 от ГПК обаче, представлява процесуално действие, като законът позволява само в определени случаи извършването на такова действие от едно от лицата, участващи на едната страна в производството, да има ефект, тоест – да ползва, и останалите.

В случая, по отношение на частното производство длъжниците, макар и солидарни, не са необходими или задължителни другари – всеки от тях може да противопостави, както с възражението, така и в евентуалното исково производство, свои собствени правоизключващи, правопогасяващи или правопрекратяващи факти, които не касаят останалите. Подаването на възражение от страна на единия длъжник нито замества волеизявленията на останалите длъжници, нито ги лишава от правото сами да подадат възражения.

Единствено този длъжник, който е подал своевременно и надлежно възражение по чл. 215 ал. 1 от ГПК може да получи съответната защита, като само спрямо него се активира алтернативата за провеждане на исково производство или обезсилване на заповедта и изпълнителния титул. Правната норма не е предвидила ефектът да се разпростира и върху бездействалите длъжници, и те понасят последиците на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Така, в случая, като е обезсилил изцяло заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, след като е било подадено възражение само от единия от длъжниците, РС е излязъл извън рамките на правораздавателната си власт като е предоставил защита, която не е била търсена от него.

Поради това частната жалба се явява изцяло основателна и следва да се уважи.

Определението по отношение на лицата С.С.К., Т.Г.К. и Н.И.И., както в частта за обезсилване, така и в частта за прекратяване, е недопустимо и следва да се обезсили като такова.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                      

 

ОБЕЗСИЛВА определение от 15.01.2013г. по ч.гр.д. № 5429/11г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които са обезсилени заповед № 4010/01.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.09.2011г. издадени по ч.гр.д. № 5429/11г. на СлРС и е прекратено производството по същото дело по отношение на С.С.К., Т.Г.К. и Н.И.И., като НЕДОПУСТИМО.

 

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ  на СлРС.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

 

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: