О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                               гр.Сливен, 18.03.2013 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 153, по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

     Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.419, ал.2 от ГПК.

     Делото е образувано по подадени две частни жалби от длъжниците в заповедното производство – „Хемус Груп”ООД и Д.Н.С., в качеството му на солидарен длъжник, срещу Разпореждане за издаване на Заповед № 4066/12.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С атакувания акт съдът е уважил молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и издал изпълнителен лист, въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите, относно съдържащите с в него задължения за заплащане на парични суми.

              В частните жалби се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърденията на жалбоподателите са, че не дължат посочените в заповедта за изпълнение суми. Съображенията им са следните: на първо място сочат, че е налице нищожност на задължението за заплащане на главница в размер на 268 302,42 лв., тъй като съгласно чл.19, ал.2 от Дружествения договор на „Хемус Груп” ООД, за сделки над 25 000 лв. се изисквало съгласието на Общото събрание. При сключването на Споразумението, въз основа на което се искало издаване на заповед за изпълнение, не било приложено решение на Общото събрание, защото такова не било взето. С оглед на изложеното, Споразумението се явявало нищожно поради липса на съгласие, както и от лице без представителна власт в нарушение на Дружествения договор. Сочат, че самото възражение се основавало на самия документ, тъй като от Споразумението била видна липсата на решение на Общото събрание. Дружественият договор бил публикуван в интернет, респективно бил публично известен. От друга страна жалбоподателите се позовават на нищожност на задължението за неустойка, с оглед недължимостта на главницата по изложените по – горе съображения. Освен това сочат самостоятелно основание за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката в настоящия случай водела до неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

              Частните жалбоподатели молят окръжният съд да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, поради нищожност на  споразумението, въз основа на което е издадена заповедта. Евентуално молят за отмяна на атакуваното разпореждане, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение за сумата от 511 921,02 лв., представляваща неустойка за забава поради нищожност на клаузата за неустойка за забава.

      В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещна страна по частната жалба е подала отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания. Заявява, че частната жалба е неоснователна и развива аргументация в тази насока.

      От Сливенски окръжен съд се иска обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

       Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Съобразно изискването на чл.419, ал.2 от ГПК, заедно с частната жалба е депозирано и възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради корелативната зависимост между оспорването на незабавното изпълнение на заповедта и оспорването на самото вземане.

        По същество жалбата е частично основателна, но по различни от изложените от жалбоподателите съображения.

       Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане – чл.418, ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено от съдържанието на документа, въз основа на който заявителят може да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.

      В настоящия случай представеното от заявителя Споразумение от 25.02.2010 г. с нотариална заверка на подписите на страните, представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК. То е  надлежно оформени от нотариус по реда Наредба № 32 на Министерство на правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

      След проверка на документа от формална страна, съдът пристъпва към проверка дали този документ по своето съдържание удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и е изискуемо. За производството по чл.418, документът по чл.417 има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни стоящи извън документа по чл.417, могат да се ползват само при условията на чл.418, ал.3, и то само относно изискуемостта на вземането. Иначе данни за нея трябва да има в самия документ, както в настоящия случай това е определения в документа срок за изпълнение. Посоченият по – горе документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.     

      Поради изложеното, неоснователно се явява възражението на частния жалбоподател за недължимост на претендираната главница с аргумент, че съгласно чл.19, ал.2 от Дружествения договор на „Хемус Груп” ООД, за сделки над 25 000 лв. се изисквало съгласието на Общото събрание. При сключването на Споразумението, въз основа на което се искало издаване на заповед за изпълнение, не било приложено решение на Общото събрание, защото такова не било взето. Настоящият състав  намира, че това възражение на частните жалбоподатели не следва да се обсъжда в производството по чл.419 от ГПК, тъй като не се касае за съображение извлечено от самия акт по чл.417 от ГПК. Същото важи и за възражението за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Тези основания за недължимост на посочените в заявлението суми, са по съществото на материалните правоотношения и следва да се релевират в производството по установяване на вземането. Такова производство длъжниците вече са инциирали, подавайки възражения срещу издадената заповед за изпълнение.  

      Процесното споразумение обаче не удостоверява по надлежния и изискуем в заповедното производство начин съществуването и изискуемостта на вземането за неустойка. Това е така, защото вземането за неустойка е акцесорно вземане, вторична санкционна последица от неизпълнение на главното вземане. Възникването на това вземане и неговата изискуемост винаги е обусловено от настъпването на конкретен правопораждащ юридически факт, стоящ извън самото изпълнително основание по чл. 417, т. 3 ГПК, а именно – виновно неизпълнение на договорното задължение. Това вземане възниква и става изискуемо при виновно неизпълнение на главното вземане, която обстоятелство не е удостоверено с представения документ по чл. 417, т. 3 ГПК. Не е налице и признание, обективирано в изходящ от длъжника документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, на факта на неизпълнението. И тъй като преценката на съда в производството по чл. 417 ГПК е ограничена само до съдържанието на представения от заявителя документ по чл. 417, т. 3 ГПК, а само по изключение – при предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК, и върху преценката на други документи, което изключение в случая не е налице, – то следва, че заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземане за неустойка не може да бъде издадено. Поради изложеното, заявителят няма подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по реда на чл. 418 ГПК, тъй като представеното изпълнително основание не удостоверява вземане, подлежащо на изпълнение по този ред и заявителят не е удостоверил с официални или изходящи от длъжника документи, че изискуемостта на вземането за неустойка е настъпила поради друго обстоятелство - чл. 418, ал. 3 ГПК. С оглед на изложеното искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане за неустойка за забава в размер на 511 921,02 лева за периода от 04.05.2010 г. до 12.12.2012 г., не може да се уважи.   

         С оглед произнасянето по основателността на заявлението, доколкото въззивният съд приема същото за частично основателно, то и претенцията за разноски в общ размер на 23 705 лв., от които 15 605 лв. държавната такса и 8 100 лв. адвокатски хонорар, следва да бъде частично уважена. С оглед на уважената част от заявлението – а именно за сумата 268 302,42 дължима главница по Споразумение от 25.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, съдът намира, че претенцията за разноски също следва да бъде уважена частично в размер на   8151,65 лв. За останалата част от 8151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв. разпореждането следва да бъде отменено, а заявлението отхвърлено. С оглед изхода на делото и съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК дължимите на заявителя разноски са в общ размер на  8 151,65 лв.

     Настоящото определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. В този смисъл е константата практика на ВКС.

       Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

              ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.12.2012 г. по ч.гр.д. № 6127/2012 г. по описа на Сливенски районен съд, с което в полза на "Гради” ЕООД, с ЕИК 119606803, със седалище и адрес на управление: ГР.С., УЛ.П.Х.*, е издадена Заповед № 4066 от 12.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу „Хемус Груп”ООД, ЕИК 123154421, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул. „К.Б.I”, бл.№ *, вх.*, ет.*, ап.* представлявано от Д.Н.С., негов управител и Д.Н.С., ЕГН **********,*** в качеството му на солидарен длъжник, В ЧАСТТА за сумата от 511 921,02 лева представляваща неустойка за забава за периода от 04.05.2010 г. до 12.12.2012 г., както и за разликата от 8151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв., представляващи разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                ОТХВЪРЛЯ заявлението на "Гради” ЕООД, с ЕИК 119606803, със седалище и адрес на управление: ГР.С., УЛ.П.Х.* за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу „Хемус Груп”ООД, ЕИК 123154421, със седалище и адрес на управление: гр.Т*, ул. „К* Б* I”, бл.№ *, вх.*, ет.*, ап.* представлявано от Д.Н.С., негов управител и Д.Н.С., ЕГН ********** ***, в качеството му на солидарен длъжник, за сумата от 511 921,02 лева представляваща неустойка за забава за периода от 04.05.2010 г. до 12.12.2012 г., както и за разликата от 8151,65 лв. до пълния претендиран размер от 23 705 лв., представляващи разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

                ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Заповед № 4066 от 12.12.2012 г. изпълнителен лист В ТАЗИ ЧАСТ .

                ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за издаване на Заповед № 4066 от 12.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 6127/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

              Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                        2.