О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

                               

                                               гр.Сливен, 25.03.2013 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА                                                             

                                                           ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                          

                                                          МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 165, по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството се развива по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

    Делото е образувано по подадена от заявителя в заповедното производство, частна жалба срещу Определение от 13.02.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 4279/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. С атакувания акт съдът обезсилил Заповед № 2759/12.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратил производството по ч.гр.д. № 4279/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен. На основание чл.415, ал.2 от ГПК, съдът обезсили издадената заповед за изпълнение, тъй като не били представени доказателства от заявителя в едномесечния срок за предявяване на иска.

    В частната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно тълкувал нормата на чл.415, ал.2 от ГПК, тъй като едномесечният срок бил установен като преклузивен само за предявяване на иска за установяване на вземането, но не и по отношение на задължението за представяне на доказателства. Обезсилването на заповедта било предвидено като последица при бездействие на заявителя да предяви иска по чл.422, ал.1 от ГПК в едномесечния срок. В разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК не бил предвиден срок за изпълнение на задължението за представяне на доказателства, за предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Поради това намира, че срокът за изпълнение на това задължение не следва да се счита за изтекъл с изтичането на едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Противното тълкуване водело да намаляване на изрично предоставения от ГПК срок за предявяване на установителен иск при положение, че той е подаден по пощата, тъй като в този случай очевидно не можело да се представят доказателства за подаването му преди изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В случая не можело да се представят доказателства за предявяване на иска преди получаване на обратната разписка.

             Въз основа на изложеното жалбоподателят моли окръжния съд да отмени атакуваното определение като неправилно.

     В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещна страна по частната жалба е подала отговор. В него се излагат съображения, опровергаващи направените в жалбата оплаквания. Заявява, че частната жалба е недопустима на две основания. На първо място с отговора се оспорва автентичността на подписа на частната жалба, като се твърди, че той е неистински и не принадлежи на лицето, вписано като жалбоподател. От друга страна се сочи, че това представлявало нередовност на частната жалба, което било абсолютно основание за прекратяване на производството. Освен това в отговора се прави искане на основание чл.176 от ГПК да бъде задължен жалбоподателят да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените два въпроса. Сочи се наличие и друга нередовност на частната жалба – не бил посочен номера и годината на делото, по което бил постановен, атакувания акт. На следващо място се излагат възражения по съществото на частната жалба. Насрещна страна по частната жалба твърди, че в изрична тежест на заявителя по заповедното производство било да представи пред същия съд доказателства за предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск, както и, че срокът за представяне на тези доказателства съвпада със срока за предявяване на иска.

   От Сливенски окръжен съд се иска прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на жалбата или същата да бъде оставена без движение или обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски.

   Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

            След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

   Ч.гр.д. № 4279 по описа за 2012 г. на Сливенски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на  чл. 410 от ГПК  от К.Г., италиански гражданин чрез пълномощник – адв. В.Н. срещу И.Н.М., за главница в размер на 1226 евро, представляващо дължимо адвокатско възнаграждение. Районният съд издал Разпореждане от 12.09.2012 г., с което уважил подаденото заявление, като разпоредил издаване на заповед за изпълнение. След издаване на Заповед № 2759 от 12.09.2012 г. и връчването й на длъжника, в деловодството на съда постъпва възражение от М.. С Разпореждане от 20.12.2012 г. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск, относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като го предупредил, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение. Съобщението е връчено на съдебния адресат на длъжника на 10.01.2013 г. С Определение от 13.02.2013 г., постановено по същото дело, съдът обезсилил издадената заповед за изпълнение и прекратил производството по делото. На 14.02.2013 г. е постъпила молба от заявителя, изпратена по факс, като доказателство за предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок.

   С оглед на приетото за установено от фактическа страна, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, съдът прави следните правни изводи:

   Жалбата е неоснователна по следните съображения.

   Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първа инстанция, че са налице предпоставките по чл.415, ал.2 от ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като не са представени доказателства за предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок.

    Разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, която предвижда задължение за заявителя в заповедното производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената с възражение на длъжника заповед, в рамките на едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, е ясна и пълна. По приложението на чл.415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива и задължителна практика на Върховния касационен съд, отразена в Определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І т. о., Определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о., Определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на І т. о., и др. В посочените определения е възприето разбирането, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното производство, за предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск е задължение на заявителя. Изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 от ГПК. Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, също и с представяне на съдебно удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяването за постъпилото възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената по реда на чл.414 от ГПК заповед за изпълнение. В този смисъл са и указанията дадени от Районен съд гр.Сливен, инкорпорирани в Разпореждане от 20.12.2012 г. по ч.гр.д. № 4279 по описа за 2012 г., получени от съдебния адресат на длъжника на 10.01.2013 г. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

    Неоснователни са останалите доводи на насрещна страна по частната жалба във връзка с искането й за прекратяване на производството. Не са налице и основания за оставяне без движение на частната жалба. Недопустимо е по реда за оспорване на доказателства, да се оспорва автентичността на частната жалба, доколкото по съществото си подаването й представлява процесуално действие. Процесуалният закон познава потвърждаването на действия извършени без представителна власт, поради което е недопустимо по реда за събиране и  проверка на доказателствата да се оспорват процесуални действия. Неоснователни са и останалите възражения, че не бил посочен номера и годината на делото, по което бил постановен атакуваният акт, тъй като тези реквизити фигурират в шапката на подадената частна жалба.

            Насрещна страна по частната жалба е поискала присъждането на сторените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 50 лв. адвокатски хонорар, поради което съдът следва да осъди частният жалбоподател да й ги заплати.       

   Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на К.Г., италиански гражданин срещу Определение от 13.02.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 4279/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което е обезсилена издадената Заповед № 2759 от 12.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството по ч.гр.д. № 4279/2012 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.02.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 4279/2012 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

              ОСЪЖДА К.Г., ЛНЧ 720518, от Ф., ул. „П.” № *, ж.к. „С.Ф.”, да заплати на И.Н.М., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева /.

 

              Определението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                            2.