О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

гр. Сливен, 21.03.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 166 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Чрез ДСИ е постъпила жалба против действията му, подадена на 18.02.2013г.

Жалбата е от взискателя, със съгласието на неговата майка, по изп.д. № 226/09г.  на  ДСИ при СлРС.

С нея се обжалват действието на СИ, изразяващо се в отказ да се изплаща издръжка от Община Сливен, което жалбоподателят счита за незаконосъобразно и противоречащо на правната логика. Изпълнителното производство било по изпълнителен лист против баща му Г.Р. за заплащане на месечна издръжка от 80 лв., като ДСИ е установил, че длъжникът няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, поради което Община Сливен за известен период от време е изплащала част от определената издръжка. Счита, че неправилно ДСИ е изпратил на 03.01.13г. писмо до Община Сливен за преустановяване плащането на издръжката, за което действие не е уведомен в качеството му на взискател. Твърди, че това действие по начало е нищожно, тъй като не е извършено от ДСИ Г.П., която е била в отпуск поради заболяване към тази момент, а от ДСИ И.К., без да има изрична заповед на председателя на СлРС. Освен това заявява, че то е и незаконосъобразно, тъй като счита, че внесените от длъжника две суми от по 80 лв. и една от 100 лв. не може да се приеме, че представляват плащане на издръжка, за да се задейства хипотезата на чл. 12 вр. с чл. 11 от НОРИДПИ. Дори да се приемело, че това е започване на плащане на дължимата издръжка, ДСИ незаконосъобразно и без основание е наредил сумите да бъдат преведени на СлРС за погасяване на разноските по делото и вместо да разпореди останалите 10 лв. да бъдат преведени по сметка на взискателя, е разпоредил те да „останат по делото”. Твърди, че не е спазен редът за погасяване на задълженията по чл. 76 от ЗЗД. Счита и, че е нарушена разпоредбата на чл. 455 ал. 2 от ГПК като ДСИ не е спазил 7 дневния срок да разпореди изплащането на дължимите му суми, а е сторил това около месец по-късно.

 Също така жалбоподателя заявява, че обжалва и разпореждането на ДСИ за изготвяне на нова експертиза от същото вещо лице, изготвило оспорената първоначална, вещото лице нямало компетентност да даде вярно заключение, парите щели да се внесат от бюджета на СлРС, което ще бъде незаконосъобразно разхищение на средства.

Поради всичко изложено жалбоподателят-взискател моли слОС да обезсили действието на ДСИ, с което е разпоредено Община Сливен да спре изплащането на издръжката му по НОРИДПИ като нищожно, евентуално – да го отмени кат онезаконосъобразно.

Насрещната страна – длъжник по изпълнителното дело е подала писмено заявление, с което  заявява, че няма възражения против месечната определена от съда издръжка в размер на 100 лв. и да се издължава по график на Община Сливен.

ДСИ Г.П. е представил обяснения, с които заявява, че всички извършени действия са в съответствие със законовите изисквания, а жалбата е недопустима.

ДСИ И.К. също е поредставил писмени обяснения, с които заявява, че действията му не са нищожни, освен това са съобразени с разпоредбите на чл. 12 вр. чл. 11 от НОРИДПИ, с чл. 76 от ЗЗД, а разпоредбата на чл. 460 от ГПК е неприложима, тъй като разпределение се извършва при повече от един взискател, а в случая той е един.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и обясненията на ДСИ, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че наведените твърдения за нищожност на действията на ДСИ са изцяло неоснователни. Те са от лице, изпълняващо законно  длъжността „държавен съдебен изпълнител”, попада в пределите на властта и компетентността, предоставени му с правната норма, налице е волеизявление, изразено в надлежна форма, както и подпис под акта, обективиращ действието. Няма годна причина, която да ги квалифицира като нищожни.

По отношение на тяхната законосъобразност, следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Взискателят по изпълнителното дело разполага с възможност да атакува пред съда действията, изброени в чл. 435 ал. 1 от ГПК, както и, съгласно ал. 3 на чл. 435,  постановлението за възлагане. /Последната норма предвижда еднакви основания за обжалване за няколко различни участници в изпълнителното производство, но тя няма касателство с това правоотношение/.

В настоящия случай не е налице никоя от трите хипотези, при наличието на които се поражда правото на жалба за взискателя. Твърденията на жалбоподателя, че действието на ДСИ по уведомяване на Община Сливен за преустановяване на плащането на издръжка по реда на чл. 152 от СК, с оглед започнало плащане на присъдената издръжка от страна на длъжника, е незаконосъобразно, не са годни да обосноват допустимостта на жалбата. Както се посочи вече, разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК конкретизира изрично действията на СИ и основанията, на които взискателят единствено може да ги атакуваа. Инвокираните в жалбата оплаквания не са свързани нито с отказ на ДСИ да извърши някакво конкретно, поискано от него изпълнително действие, нито със спиране, нито с прекратяване на изпълнителното производство – изпълнението продължава, и то именно против единствения длъжник по него. Община Сливен нито е била длъжник, нито е имала въобще качество на страна по това изпълнително производство. Правоотношенията по повод принудителното изпълнение, които могат да доведат до съдебен контрол върху действията на ДСИ, в случая са само тези между страните по изпълнителното дело.

  Аналогични съображения могат да се изложат и по повод второто, инвокирано от жалбоподателя оплакване, касаещо назначаване на допълнителна експертиза – нито допускането й, нито определянето на вещото лице, нито размерът на депозита или внасянето му, сами по себе си са въпроси, подлежащи на проверка по реда на чл. 436 вр. чл. 435 от ГПК.

По тези съображения настоящият състав намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 710/1 от 18.02.2013г. по изп.д. № 226/09г. на ДСИ при СлРС, подадена от взискателя Г.Г.Р. със съгласиетона своята майка Р.К.К., против действия на ДСИ, като  НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 166/13 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: