ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

27.03.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и седми март...……………………….

през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  170 описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание  чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Бред Къмпани България” АД против Разпореждане от 25.02.2013г. по ч. гр.д.№ 549/13 по описа на СлРС, в частта в която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист над 8915,16лв. до претендираните 40 000лв., въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите на страните от 29.01.2013г. В жалбата си твърди че представеното нотариално споразумение в редовен от външна страна документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В т.14 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, подробно са описани фактическите основания, от които произтича вземането на му  към "Демеа Сливен" ООД, и изрично е посочено, че към датата на заявлението длъжникът не е изпълнил задълженията си. В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, съдът е приел, че представеното нотариално заверено споразумение е редовно от външна страна, подписано от двете страни по делото, чиито подписи са заверени нотариално по надлежния ред, но удостоверява изискуемо парично вземане само за първата вноска от споразумението. С разпореждането си съдът е приел, че е настъпила изискуемост само за първата вноска по споразумението, като за останалите липсва изискуемост, както и документ, издаден от длъжника, с който се доказва, че изискуемостта на вземанията по погасителните вноски, предмет на споразумението между страните е настъпила безусловно. При това положение съдът е приел, че нотариално завереното споразумение, представлява основание, предвидено в закона, удостоверяващо годно за принудително изпълнение изискуемо вземане само за сумата от 8 915,16 лв. срещу лицето, посочено като длъжник по споразумението.

Счита съображенията на съда, че остатъкът от главницата (без първата вноска) не е изискуем, са неправилни и незаконосъобразни. В чл. 2 от Споразумението страните изрично са уговорили, че всички дължими суми по споразумението стават предсрочно изискуеми при забава на плащането на която и да е от вноските, в този смисъл са и изложените в заявлението аргументи. Съгласно разпоредбата на чл. 418, т.З ГПК, удостоверяването с официален или изходящ от длъжника документ се изисква само според уговорено между страните, относно изискуемостта на вземането, дали тя е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство. В настоящия казус хипотезата на горепосочената разпоредба е неприложима. Изискуемостта на вземането на кредитора не е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство, които е необходимо да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Клаузите на споразумението между страните са ясни и недвусмислени, в споразумението липсват насрещни задължения за кредитора или пък други обстоятелства, с настъпването на които да се обвързва изискуемостта на вземането и необходимостта от удостоверяването им с официален или изходящ от длъжника документ. В самото споразумение, недвусмислено е посочено съгласието на длъжника, че при забава, на която и да е вноска, цялото вземането става предсрочно изискуемо, в този смисъл дори да бъде прието, че е необходим официален или изходящ от длъжника документ, самото споразумение носи характер на такъв документ.

Твърди че след като съдът е приел че първата вноска е неплатена е налице условието за изискуемостта на останалите вноски по споразумението. Прилага изходящ от длъжника документ, удостоверяващ задължението му по сключеното споразумение. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част; да разпореди издаването на заповед за нея и да разпореди СлРС да издаде изпълнителен лист.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок от лице имащо право на обжалване, а разгледана по съществото си е основателна.

            „Бред Къмпани България” АД, в качеството си на заявител е подал до СлРС на 21.02.2013г., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т.3 от ГПК срещу длъжника "Демеа Сливен" ООД за сумата 40 000лв.. Като документ от  който произтича вземането е посочено споразумение за разсрочване на вземане от 29.01.2013г. с нотариална заверка на подписите per. N 271/2013г. на Нотариус Р.С., per. № 524 на НК при Районен съд Сливен. В споразумението е посочено общото задължение на "ДЕМЕА СЛИВЕН"ООД към „БРЕД КЪМПЪНИ БЪЛГАРИЯ", както следва: 71 271.16 лева с включен ДДС, представляващо сума по неплатени фактури подробно описани в споразумението. В споразумението страните са уговорили и начина на плащане. Задължението по споразумението е разпределено на няколко вноски, всяка, от които с определен срок за плащане, като длъжникът се задължава да я изплати в срок не по-късно от 31.08.2013г, в следната последователност:

1.Сумата в размер на 8 915.16  лева с вкл. ДДС в срок до 30.01.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 28.02.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 30.03.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00  лева с вкл. ДДС в срок до 30.04.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 30.05.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 30.06.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 30.07.2013г.

Сумата в размер на 8 908.00 лева с вкл. ДДС в срок до 30.08.2013г.

В чл.2 от споразумението страните изрично са уговорили, че изпадането в забава на "Демеа Сливен" ООД  за заплащане на която и да е от вноските прави остатъка от вземането предсрочно изискуем, а в чл. 3 от същото, че в случай че длъжника изпадне в забава и задължението стане  изискуемо, за кредитора възниква правото да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Заявителят е посочил че към момента на подаване на заявлението, длъжникът не е изплатил нито една от вноските по споразумението.

С атакуваното разпореждане, СлРС е приел че заявлението е основателно и следва да бъде уважено само досежно първата вноска с падеж 30.01.2013г., тъй като само по отношение на нея е настъпил падежа на задължението на длъжника. За да прецени дали останалата част от задължението е станала изискуема е следвало да бъде представен официален или изходящ от длъжника документ, който да удостовери изискуемостта на задължението т.е. настъпването на условието.

Изводите на СлРС относно липсата на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист са незаконосъобразни. Представеното споразумение, с нотариална заверка на подписите на страните представлява редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В него е уговорено разсрочено плащане на задължението (по описаните в споразумението фактури). Падежът на първата разсрочена вноска е настъпил на 30.01.2013г. Кредиторът твърди че тя не е заплатена на падежа и СлРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за нея за сумата 8 915.16  лева. Самият факт че е приел че вноската не е заплатена на падежа е условието при което настъпва предсрочната изискуемост на останалите вноски по задължението. Не е необходимо представянето на какъвто и да е документ (официален или изходящ от длъжника частен документ) за да се удостовери това обстоятелство. Настъпването на предсрочната изискуемост, според уговореното в споразумението, не е свързана с условие, нито за съобщаването й на длъжника, нито за нейното признаване от същия, нито с каквото и да е друго обстоятелство, което следва да бъде удостоверено по чл. 417 ал.3 от ГПК. Въпреки това, обаче, с частната жалба е представен изходящ от представителите по закон на длъжниковото дружество документ, че се дължи цялата сума по споразумението..

С оглед изложеното по-горе, следва да бъде отменено обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част, като вместо него бъде постановено ново, с което бъде постановено издавеното на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 31 084,84 лв.(до пълния претендиран размер от 40 000лв.), ведно със законната лихва за забава, считано от 21.02.2013г. до окончателното й заплащане и сумата 621,70лв. разноски.

Делото следва да бъде върнато на СлРС за издаването на заповед и изпълнителен лист.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Разпореждане от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 549/2013 г. по описа на Сливенския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление на „Бред къмпани България” АД , гр. Сливен за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за парично задължение по споразумение с нотариална заверка на подписите с „Демеа Сливен” ООД, гр. Сливен над размера от 8 915,16 лв. до предявения размер от 40 000лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

            ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.3 ГПК и изпълнителен лист по заявление вх. № 3720 от 21.02.2013 г., подадено от „Бред къмпани България” АД , гр. Сливен, за осъждането на „Демеа Сливен” ООД, гр. Сливен да заплати на „Бред къмпани България” АД, сумата в размер на 31 084,84 лв., ведно със законната лихва от 21.02.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 621,70лв  разноски.

            ВРЪЩА делото на СлРС за изготвяне на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

                     Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: