ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 19.04.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 186 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

В частната жалба подадена от адв. Г.Д. *** в качеството й на пълномощник на Н.С.К. се поддържа, че определение № 26/25.01.2013г. постановено по гр.д. № 239/2010г. по описа на РС – гр. Котел е незаконосъобразно.

С обжалваното определение съдът оставил без уважение подадената от жалбоподателката молба за допълване на решение № 58/22.06.2012г. по гр.д. № 239/2010г. по описа на РС – гр. Котел, с което съдът се произнесъл по искането за допускане на делба, но не се е произнесъл по възражението във връзка с отговора на ответниците. Съдът открил процедура по оспорване на завещание, но не се е произнесъл по възражението за прогласяване нищожността на завещанието на наследодателката Н.С.Р., а в случай, че завещанието е автентично, то съдът да се произнесе по искането на основание чл. 30 от ЗН за намаляване на запазената част на жалбоподателката от наследството.

Поради липсата на произнасяне жалбоподателката подала молба за допълване на решението по чл. 250 от ГПК, която счита, че съдът следва да разгледа.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне чрез допълване на решението относно искането за прогласяване нищожността на завещанието – алтернативно (евентуално) – по искането за възстановяване на запазената част от наследството.

В отговора на частната жалба – подаден от адв. Ю. Я. *** като пълномощник на Г.С. Р. и Г.И.Р., оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице условията на чл. 250 от ГПК за допълване на решението, тъй като с него (заветника) Г. Р. не е признат за изключителен собственик на имота, а същият е допуснат до делба, а при съставяне на документа (вероятно има предвид завещанието) е изключена запазената част на жалбоподателката. Счита, че възражението е безпредметно, а разглеждането му – лишено от законно основание. Поддържа искане за оставяне на частната жалба без уважение, тъй като обжалваното определение е правилно и законосъобразно, както с надлежно събрания и подробно обсъден и анализиран доказателствен материал. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице непроизнасяне по предмета на делото.

Въз основа на данните от приложеното гр.д. № 239/2010г. на РС – Котел се установява следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока за обжалване на съдебния акт - постановен по подадената на основание чл. 250 от ГПК молба, преграждащ понататъшното развитие на делото по оспорването на завещание, евентуално – по искането за възстановяване на накърнената с него запазена част, от надлежно легитимирана страна в процеса.

Разгледана по съществото си частната жалба е основателна по следните съображения.

С обжалваното определение съдът е отказал да разгледа молбата за допълване на решението по гр.д. № 239/2010г. по описа на РС – Котел.

В молбата се поддържа, че с решението по делото съдът е следвало да разгледа възраженията във връзка с отговора на ответниците. Съдът е открил процедура по оспорване на представеното от ответниците завещание. Възражението е за нищожност на представеното от тях завещание на основание чл. 42 от ЗН - като неавтентично, а в случай, че е автентично, е поискано съдът да намали извършените с него разпореждания до размера на запазената част на ищцата от наследството.

В становището по молбата ответниците чрез своя пълномощник – адв. Ю. Я. за изразили становище за неоснователност, като са изложели съображения, че с искането ищцата цели изменение на решението, а не неговото допълване, като целения резултат е допустимо само в рамките на въззивното обжалване на решението. Поддържа се, че К. не е предявила насрещни искове, поради което съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението, като са изложени и съображения за неоснователност на възражението за накърняване на запазена част от наследството.

Производството по делото е образувано по предявената от жалбоподателката искова молба за делба на имоти в с. Нейково, общ. Котел и земеделски имоти в землището на с. Нейково, общ. Котел – подробно описани в исковата, от наследството на наследодателката Н.С.Р..

В отговора на исковата молба ответниците Г.И.Р. и Г.С.Р. са оспорили предявения иск по отношение на част от имотите, като във връзка с иска за делба на НУПИ ХІІ – 33 са възразили, че имотът е изключителна собственост на ответника Г.С.Р. с оглед саморъчното завещание на наследодателката Н.С.Р. от 30.11.2007г., с което имотът е завещан изцяло на този ответник.

Във връзка с това отговора на ответниците ищцата е направила писмено възражение, в което е оспорила авторството на завещанието и е поискала на основание чл. 42, б. „б” от ЗН прогласяването на неговата нищожност, а в случай, че се установи, че завещанието е автентично, то съдът да намали завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищцата съгласно чл. 30 от ЗН.

В първото по делото съдебно заседание първоинстанционния съд е докладвал само, че ищцата е оспорила автентичността на завещанието и с оглед намеренията за спогодба, е отложил делото за друга дата. В следващото съдебно заседание след изявленията, че не е постигната спогодба съдът е дал ход на делото, но отново не е извършен докла по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Във връзка с оспорването на завещанието съдът е открил особено производство по оспорването му, посочил е, че тежестта по оспорването му тежи върху оспорващия и е назначил графическа експертиза, заключението по която е останало извън доказателствата – обсъдени в решението на първоинстанционния съд.

В диспозитива на решението липсва произнасяне както по направеното от ищцата възражение за недействителност на завещанието, така и на искането за възстановяване на накърнената с него запазена част и в мотивите на решението не се съдържа обсъждане, от което да е възможно да се заключи, каква е решаващата воля на съда по тези въпроси.

Решението е било съобщено на ищцата на 09.07.2012г., а молбата за допълване на решението с искане за разглеждане и произнасяне по възраженията на ищцата във връзка оспорването на завещанието е подадена  по пощата на 17.07.2012г.

Въз основа на тези констатации се налага извода, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата по ч. 250 от ГПК предвид следното:

Молбата за допълване на решението е подадена в законния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 пр. 2 от ГПК и следвало да бъде разгледана по предвидения в чл. 250 ал. 2 и ал. 3 от ГПК ред.

След извършената размяна на съдебните книжа по реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК съдът вместо да разгледа молбата и да се произнесе по нея с решение, е постановил определение, с какъвто съдебен акт съгласно чл. 252 от ГПК съдът се произнася само по въпроси, които не решават спора по същество.

Възраженията на по оспорване на завещанието – като недействително и евентуално, като накърняващо запазената част от наследството, са преюдициални въпроси във връзка с предявения иск за делба на наследството на Н.С.Р. и съгласно особената разпоредба на чл. 343 от ГПК подлежат на разглеждане в производството за делба. Оспорванията на завещанията и на исканията за тяхното намаляване в особеното исково производство за съдебна делба могат да бъдат въведени както с правоизключващо възражение, така и с иск. И в двата случая, предвид преюдициалния им характер относно съсобствеността и квотите от правото на собственост, съдът дължи произнасяне с диспозитива на решението, поради необходимостта от създаване на сила на присъдено нещо по тези въпроси.

Независимо, че както иска по чл. 42, б. „б” от ЗН, така и оспорването на истинността на частен документ по реда на чл. 193 от ГПК имат един и същи предмет – авторството на завещанието, в производството за делба, съобразно направените възражения – подлежащи на разглеждане съгласно чл. 343 от ГПК и правния интерес на страните, съдът дължи произнасяне не само относно истинността на частния документ, но следва да разреши със сила на присъдено нещо повдигнатия в съдебната делба материалноправен спор. Това е така, понеже мотивите на решението от една страна нямат обвързващ за страните характер, а от друга – в особеното производство по чл. 193 от ГПК съдът се произнася само по доказателствената стойност на оспорения частен документ. Произнасянето по възражението на основание чл. 42, б. „б” от ЗН във вр. с чл. 343 от ГПК цели разрешаване на материално правен спор относно действителността на завещанието като едностранна сделка, а що се отнася до искането за намаляване на завещателното разпореждане, поради неговия конститутивен характер, необходимостта от произнасяне с диспозитива на решението не подлежи на съмнение.

В изложения по-горе смисъл досежно задължението на съда да се произнесе по преюдициалните въпроси предвидени в нормата на чл. 343 от ГПК и възможността за въвеждането им както с иск, така и с правоизключващо възражение: Решение № 41 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка ИлиеваРешение, № 3 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова, Решение № 160 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 333/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Решение, № 268 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов., постановени на основание чл. 290 от ГПК

В производството за делба по гр.д. № 239/2010г. на РС – Котел ищцата своевременно – до провеждане на първото по делото съдебно заседание е въвела правозиключващи възражения, спорът по които като преюдициален за допускането на делбата съгласно разпоредбата на чл. 343 от ГПК следва да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Последното означава, че съдът дължи включването им в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и произнасяне не само в мотивите, но и с диспозитива на решението.

Що се отнася до възражението на насрещната страна по жалбата, че с молбата се цели изменение на обжалваното решение, съдът следва да посочи, че възражението е несъстоятелност. Във връзка с подадената молба по чл. 250 от ГПК първоинстанционния съд следва да разгледа и да постанови решение само по основателността на оспорването на завещанието като недействително и евентуално – за намаляването му до размера на запазената част на ищцата.

Предвид изложеното по горе, обжалваното определение следва да се отмени. Съгласно чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени определението, въззивният съд следва да разреши въпроса по жалбата – наличието на предпоставки за разглеждане на молбата за допълване на решението по гр.д. № 239/2010г. на РС – Котел. По въпроса за основателността на възражението за недействителност на завещанието и искането за намаляването му до размера на запазената част на ищцата е недопустимо произнасянето му за първи път от въззивната инстанция, поради което делото следва да се върне за произнасяне от първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 26/25.01.2013г. постановено по гр.д. № 239/2010г. по описа на РС – гр. Котел като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И

 

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане и  произнасяне с решение по молбата на ищцата за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 250 от ГПК по оспорване на завещанието на наследодателката като недействително и по евентуалното искане за намаляване на същото завещателно разпореждане поради накърняване на запазена част от наследството.

 

Препис от определението да се изпрати за прилагане по в.гр.д. № 182/2013г. на ОС – Сливен за преценка относно необходимостта от спиране на производството по въззивната жалба срещу решението по допускане на делбата!

 

Определението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.