ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 10.05.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 220 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Ф.М.П. обжалва определение на първостепенния съд от 26.02.2013г., с което е прието, че не са налице обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обуславящи освобождаването й от заплащане на разноски по делото – 200лв. депозит за възнаграждение на вещо лице. Определението бшло обосновано с мотив, че жалбоподателката е заплатила възнаграждение за адвокатска защита, надвишаващо „многократно” депозита за вещо лице.

Искането за освобождаване от заплащане на разноски е мотивирано от преценката на жалбоподателката, че не разполага с достатъчно средства, т.к.  е вдовица, не притежава имущество и единствения получаван от нея доход е от трудовото й възнаграждение, за което е представила официална справка то работодателя си.

Необосновано съдът приел, че е заплатен целия размер на договореното възнаграждение за адвокат, като е незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че след като може да си позволи заплащане на адвокатски хонорар         то има възможност да заплати и други разноски, произтичащи от водения срещу нея процес.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени обжалваното определение и на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК да разреши въпроса по жалбата, като постанови освобождаване на жалбоподателката от заплащане на разноски.

В отговора на частната жалба, подаден от  адв. Г. М. като пълномощник на М.Л. се поддържа, че  искането е необосновано и незаконосъобразно. Освен мотива на първоинстанционния съд, обоснован със заплатеното адвокатско възнаграждение, посочва и следните факти: Жалбоподателката е изтеглила средства – 46000лв. от сметка на малолетното си дете с цел закупуване на процесното жилище, но същото не е закупено и средствата са на разположение на жалбоподателката.

Въз основа на данните от гр.д. № 1806/12г. на РС – Сливен, по което е издадено обжалваното определение, се налага извода, че жалбата е допустима и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Разгледана по съществото си, жалбата е и основателна.

Въпреки представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК първоинстанционния съд е посочил, че с оглед заплатения от Ф.М.П. адвокатски хонорар, надвишаващ дължимия от нея депозит, не може да се обоснове извод, че същата не разполага с достатъчно средства за заплащане на разноски.

Ф.М.П. е ответник по предявения спрямо нея иск по за заплащане на сумата 3600лв., представляваща наем за периода от 08.07.2009г. – 05.08.2011г. за жилище, което е владяла в същия период съгласно предварителен договор за продажба. С анекс към същия договор е било постигнато споразумение, че за ползването му до сключването на окончателен договор, се дължи наем в размер на 150лв. Окончателен договор не е бил сключен, но в посочения период ответницата е ползвала жилището и не е заплатила уговорения наем.

 

За защита срещу така предявения иск Ф.М.П. е упълномощила адв. Л. Дакова, за което е сключен договор за правна помощ, по който е договорено и платено, съгласно отразеното в него, сумата от 580лв.

Обстоятелствата относно изтеглянето на сумата от 46000лв. от детския влог на детето на Ф.П., необходими за закупуване на имота са посочени в отговора на исковата молба, на който се основава възражението по частната жалба, са посочени в отговора на исковата молба.

В с.з. на 08.02.2013г. адв. Л. Д. като пълномощник на Ф.П. е оспорила представения от ищцата оригинал на анекс на предварителен договор, по повод на което е открито производство по оспорването му като частен документ на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК. Във връзка с разпределената доказателствена тежест и указания за заплащане на депозит, на 19.02.2013г. ответницата е подала молба за освобождаване, с която на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е поискала да бъде освободена от заплащане на разноски. Посочила е, че е вдовица; че притежава идеални части от имот и единствения й доход е в размер на 330лв., с който следва да поеме изцяло своята издръжка и тази на детето си. В подкрепа на твърденията си е представила писмени доказателства – извлечение от акт за смърт, нотариален акт, служебна бележка и удостоверение за раждане Освен това е подкрепила обстоятелствата, касаещи имотното й състояние и в декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно и следва да се отмени отказа на първоинстанционния съд.

Както за предоставянето на правна помощ, така и по въпроса за освобождаването от заплащане на държавна такса отношение имат едни и същи предпоставки, а именно липсата на доходи на страната, които да позволяват това. Предпоставките, при които съдът следва да формира извод за това, са посочени в нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като посоченото от съда обстоятелство – заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 580лв. може да бъде подведено единствено под нормата на чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК – други обстоятелства.

Първоинстанционният съд е обосновал изводите си само с оглед на това обстоятелство, като останалите предпоставки, касаещи семейното и имущественото състояние на страна и установени по надлежния ред, са игнорирани от първоинстанционния съд голословно.

От данните по представените от ответницата писмени доказателства следва да се приеме, че са налице тези предпоставки. Ответницата е вдовица и има задължението да издържа и гледа малолетния си син – Рамзие, на 7години и 8 м. към настоящия момент. Единствения месечен доход на ответницата е в рамките на 330лв. видно от представената служебна бележка и притежава само идеални части от недвижим имот, по които въпроси както и относно имущественото състояние съдът, освен от представените доказателства е обвързан от представената писмена декларация по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. Притежаването на имущество би могло да обоснова извод за наличие на доходи, само ако от данните по делото и останалите писмени доказателства може да се приеме, че страната събира граждански плодове, а такива данни не са налице.

Така установените предпоставки говорят несъмнено за липсата на достатъчно средства за страната да заплаща разноски по водения спрямо нея процес и на техния фон, само обстоятелството, че е заплатен договорения адвокатски хонорар не налага извода – направен от първоинстанционния съд за наличие на достатъчно средства.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 603 от 26.02.2013г. по гр.д. № 1806/2013г. на РС – Сливен и вместо това

ОСВОБОЖДАВА Ф.М.П.,*** от за плащане на държавна такси и разноски в производството по гр.д. № 1806/12г. по описа на РС – Сливен поради липсата на средства за заплащането им.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ: