О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 25.04.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно ч. гр. дело № 230 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от И.С. *** против определение № 3373/29.03.2013 г. по гр.д. № 978/2013 г. на Сливенски районен съд, в частта, с която жалбоподателят е задължен да внесе гаранция по допуснатото обезпечение на предявените от него искове в размер на 340 лв. В жалбата се сочи, че решението в тази част е неправилно, незаконосъобразно, тъй като предявените искове, по които е допуснато обезпечение при внасяне на гаранция касаели трудово правоотношение, поради което жалбоподателят бил  освободен от заплащането на д.т. и разноски и съответно не е следвал да бъде задължаван да внесе гаранция по допуснатото обезпечение. Моли се обжалваното определение в тази част да бъде отменено.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 9.04.2013 г., а частната жалба депозирана в законния срок на 12.04.2013 г.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

         Гражданско дело № 978/2013 г. по описа на РС – Сливен е било образувано по искова молба депозирана от жалбоподателя С. с правно основание на предявените искове чл.242 от КТ и чл. 222 от КТ. Размерът на предявените искове е сума в общ размер на 3453,87 лв.  С исковата молба жалбоподателят е искал да бъде допуснато обезпечение на предявените му искове чрез налагане на възбрана на лек автомобил марка „Пежо 207”, собственост на ответника по иска. Към исковата молба били приложени писмени доказателства установяващи прекратяване на трудовото му правоотношение и собствеността на автомобила, който се иска да бъде възбранен, били приложени 2 бр. справки за неизплатени работни заплати на ищеца, но тези справки не са подписани от длъжностно лице на ответника по иска. С обжалваното определение първоинстанционния съд допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху лек автомобил, но за да защити интересите на ответника по иска постановил обезпечителната заповед да се издаде след внасяне на гаранция в размер на 340 лв. от страна на ищеца.

         Съдът направи следните правни изводи:

         Частната жалба е процесуално допустима като депозирана в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Действително предявените искове пред първоинстанционния съд, които се цели да бъдат обезпечени с налагането на търсената обезпечителна мярка са трудови, но съдът е съобразил разпоредбата на чл. 391 ал.2 вр. с чл. 391 ал.1 т.1 от ГПК, като е определил внасяне на парична гаранция от страна на ищеца. Дали съдът ще допусне исканото обезпечение при определяне на гаранция, зависи единствено от неговата преценка на събраните по делото доказателства относно основателността на исковите претенции. Към исковата молба са приложени само две справки, които обаче, не носят подпис на ответника касаещи размера на вземанията на ищеца от трудовото му правоотношение с него. Това означава, че има колебание относно вероятната основателност на предявените искове, поради което интересите и на ответната страна следва да бъдат защитени като съдът определи парична гаранция. От друга страна размерът на определената парична гаранция от 340 лв. представлява 1/10 от исковата претенция и по този начин той е съобразен с обичайната практика на съдилищата.

         Определянето на парична гаранция по чл. 391 ал.2 от ГПК не представлява задължаване на страната с разноски и такси. В този смисъл не следва да се прилага разпоредбата на чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК касаеща случаите, в които от внасянето на такси по делата се освобождават работниците, които са ищци по искове роизтичащи от трудово правоотношение.

         Макар в настоящото производство съдът да не може да отмени обжалваното определение в частта, с която е допуснато обезпечение, като обезпечителна мярка е наложена „ВЪЗБРАНА на ЛЕК АВТОМОБИЛ” следва да се отбележи, че такава обезпечителна мярка в гражданското производство е неизвестна, тъй като ВЪЗБРАНА като обезпечителна мярка се налага относно недвижим имоти, а когато предмета на обезпечение е движима вещ, същият се обезпечава, чрез налагане на ЗАПОР, който е друг вид обезпечителна мярка. Така допуснатото обезпечение в крайна сметка не би защитило интересите на ищеца, тъй като не би могло да се реализира като мярка от съдебния изпълнител.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №  3373/29.03.2013 г. по гр. д. № 978/2013 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е  допуснато обезпечение при внасяне от ищеца на гаранция в размер на 340 лева, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: