О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 22.04.2013 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 231 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба против определение с което е отхвърлено като неоснователно възражение за неподведомственост на спора на граждански съд и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил възражението му, тъй като съгласно разпоредбата на чл.128 ал. 1 от АПК на административните съдилища, като специализирани такива, са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване нищожност на административни актов, за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Твърди, че в случая заповедта на министъра е подзаконов нормативен акт и с нея се установяват права и задължения на персонално неопределен кръг правни субекти, които подлежат на многократно повтарящо се изпълнение, поради което ищецът е следвало първоначално да оспори тази заповед ЛС-03-1182/10.10.2007г. на министъра на правосъдието /или само т. 16 от нея/ и едва след евентуалната й отмяна би възникнало правото на обезщетение за вреди. Правото на оспорване може да се реализира само по реда на АПК и спорът е подведомствен на административния съд. Поради това частният жалбоподател счита, че спорът по предявения иск не следва да се решава от граждански съд поради неподведомственост и моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови изпращане на делото на АС-Сливен по компетентност.

Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Развива подробни съображения относно правилността на атакуваното определение и моли то да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в срок от  процесуално легитимиран субект, но  неоснователна.

Предявените против частния жалбоподател - ответник в първоинстанционното производство/ при условията на обективно кумулативно съединяване искове са за заплащане на положен извънреден труд,, за заплащане на положен нощен труд, за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главните суми и за установяване на допълнителен отпуск, с обща цена 3 017, 00 лв. и правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2 отЗМВР и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Това са имуществени претенции, които се основават на съществуващо между страните служебно правоотношение и касаят заплащане на положен труд от държавния служител. Тези въпроси са уредени в специалния закон - ЗМВР, чиито правила са приложими в случая, щом в общия закон – ЗДСл, не е установено друго. Източникът на задължението не е административен акт, а законът, регламентиращ служебното правоотношение, правата и задълженията на държавния служител, в частност – тези, свързани с полагането на извънреден и нощен труд, и респективно – правата и задълженията на съответния държавен орган, с който той се намира в такива правоотношения.

Ирелевантен е фактът, че ответникът е отказал изплащането на положения извънреден и нощен труд, позовавайки се на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието – това обстоятелство касае съществото на спора и следва да се преценява в съвкупност с всички други годни, допустими и относими доказателствени средства. Предявените искове нямат за предмет защита на правата, попадащи в кръга на разпоредбата на чл. 128 ал. 1 от АПК.

Поради изложеното и на основание чл. 125 от ЗДСл, въззивната инстанция също счита, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред пред местно и родово компетентния районен съд, а не по реда на АПК.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди, като законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278  и чл. 271 от ГПК съдът

 

                                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 648/28.02.13г. по гр. д. № 5742/12г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО:

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: