О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 23.04.2013 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                         

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 232 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

      

       Производството е образувано по частна жалба против определение с което е отхвърлено като неоснователно възражение за неподведомственост на спора на граждански съд и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

       Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил възражението му, тъй като съгласно разпоредбата на чл.128 ал. 1 от АПК на административните съдилища, като специализирани такива, са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване нищожност на административни актов, за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Твърди, че в случая заповедта на министъра е подзаконов нормативен акт и с нея се установяват права и задължения на персонално неопределен кръг правни субекти, които подлежат на многократно повтарящо се изпълнение, поради което ищецът е следвало първоначално да оспори тази заповед ЛС-03-1182/10.10.2007г. на министъра на правосъдието /или само т. 16 от нея/ и едва след евентуалната й отмяна би възникнало правото на обезщетение за вреди. Правото на оспорване може да се реализира само по реда на АПК и спорът е подведомствен на административния съд. Поради това частният жалбоподател счита, че спорът по предявения иск не следва да се решава от граждански съд поради неподведомственост и моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови изпращане на делото на АС-Сливен по компетентност.

       Насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Развива подробни съображения относно правилността на атакуваното определение и моли то да бъде потвърдено.

       Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в срок от  процесуално легитимиран субект, но  неоснователна.

       Предявените против частния жалбоподател - ответник в първоинстанционното производство/ при условията на обективно кумулативно съединяване искове са за заплащане на положен извънреден труд,, за заплащане на положен нощен труд, за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главните суми и за установяване на допълнителен отпуск, с правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

       Това са имуществени претенции, които се основават на съществуващо между страните служебно правоотношение и касаят заплащане на положен труд от държавния служител. Тези въпроси са уредени в специалния закон - ЗМВР, чиито правила са приложими в случая, щом в общия закон – ЗДСл, не е установено друго. Източникът на задължението не е административен акт, а законът, регламентиращ служебното правоотношение, правата и задълженията на държавния служител, в частност – тези, свързани с полагането на извънреден и нощен труд, и респективно – правата и задълженията на съответния държавен орган, с който той се намира в такива правоотношения.

       Ирелевантен е фактът, че ответникът е отказал изплащането на положения извънреден и нощен труд, позовавайки се на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието – това обстоятелство касае съществото на спора и следва да се преценява в съвкупност с всички други годни, допустими и относими доказателствени средства. Предявените искове нямат за предмет защита на правата, попадащи в кръга на разпоредбата на чл. 128 ал. 1 от АПК.

       Поради изложеното и на основание чл. 125 от ЗДСл, въззивната инстанция също счита, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред пред местно и родово компетентния районен съд, а не по реда на АПК.

       Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди, като законосъобразно.

       Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278  и чл. 271 от ГПК съдът

 

                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.02.13г. по гр. д. № 5758/12г. на СлРС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

       Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: