О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Сливен, 10.05.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                             мл. с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въззивно ч. гр. д.  № 235 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ГД”ИН” гр.София, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.3 ГПК и насочена против Определение от 28.02.2013г., постановено по гр.д. № 5787/2012г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражение за неподсъдност на спора на граждански съд.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил възражението му, тъй като съгласно разпоредбата на чл.128 ал. 1 АПК на административните съдилища, като специализирани такива, са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване нищожност на административни актове, за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията, за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Сочи, че в исковата си молба ищеца В.В., като служител на ГД „ИН” при МП твърдял, че претърпял вреди от издадена от министъра на правосъдието Заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г., в частност  т.16 от нея или вреди, причинени от празноти, относно начина за отчитане и компенсиране на работата на държавните служители, извън редовното работно време и механизма на изчисляването му. Сочи се, че в случая заповедта на министъра е подзаконов нормативен акт и с нея се установяват права и задължения на персонално неопределен кръг правни субекти, които подлежат на многократно повтарящо се изпълнение, поради което ищецът е следвало първоначално да оспори тази заповед ЛС-03-1182/10.10.2007г. на министъра на правосъдието /или само т. 16 от нея/ и едва след евентуалната й отмяна би възникнало правото на обезщетение за вреди. Правото на оспорване може да се реализира само по реда на АПК и спорът е подведомствен на административния съд. Поради това частният жалбоподател счита, че предявения иск не следва да се разглежда, респ. решава от граждански съд, поради неподсъдност и моли въззивния съд да отмени атакуваното определение и постанови изпращане на делото на АС-Сливен по компетентност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения, насочени към опровергаване на изложените в жалбата оплаквания, като иска потвърждаване на атакуваното определение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения  срок, отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК, подадена е от  процесуално легитимиран субект с правен интерес от атакуване чрез постановилия съдебния акт съд.

Разгледана по същество жалбата е  неоснователна.

Предявените против частния жалбоподател - ответник в първоинстанционното производство обективно, кумулативно съединени искове са за заплащане на положен от ищеца извънреден труд, за заплащане на положен нощен труд, за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите- главници и за установяване на допълнителен отпуск и правно основание чл. 211 ал. 5 т. 2 , чл.212, ал.1, т.3  ЗМВР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Тези имуществени претенции се основават на съществуващото между страните  служебно правоотношение и касаят заплащане на суми от престиран от ищеца труд, като държавен служител, т.е. отношения между служител и работодател във връзка със заплащане на положен извънреден труд. Като служител в ГД”ИН” при МП, на длъжност „надзирател”, категория „Е” полицай, ищецът съгл.чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС е държавен служител, за който се прилагат разпоредбите, относно държавната служба в ЗМВР – чл.19, ал.2 и 3 ЗИНЗС.

В конкретната хипотеза не се касае за оспорване на административен акт, а до претенция, свързана с полагането на труд от държавния служител. Източник на това задължение не е административен акт, а закона, регламентиращ служебното правоотношение, правата и задълженията на държавния служител, в частност – тези, свързани с полагането на извънреден и нощен труд, и респективно – правата и задълженията на съответния държавен орган, с който той се намира в такива правоотношения.

Ирелевантен е фактът, че ответникът е отказал изплащане на положен извънреден и нощен труд, позовавайки се на заповед № ЛС-03-1182/10.10.2007г. на Министъра на правосъдието – това обстоятелство касае съществото на спора и следва да се преценява в съвкупност с всички други годни, допустими и относими доказателствени средства. Предявените искове нямат за предмет защита на правата, попадащи в кръга на разпоредбата на чл. 128 ал. 1 от АПК. Нещо повече, съгл.чл.17, ал.2 ГПК гражданския съд се произнася инцидентно по валидността на административен акт, независимо от това, дали подлежи на съдебен контрол и може да се произнася инцидентно по отношение на законосъобразността на административен акт, когато такъв се противопоставя на страна по делото, която страна не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

С оглед изложеното, въззивната инстанция също счита, че спора подлежи на разглеждане по общия исков ред пред местно и родово компетентния районен съд, а не по реда на АПК.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди, като законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278  ГПК, съдът

 

                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Определение от 28.02.2013г., постановено по гр.д. № 5787/2012г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражение за неподсъдност на спора на граждански съд.

 

Определението  е окончателно.

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: