О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 26.04.2013 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                               мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 248 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за спиране на производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, развива съображения за това. Моли въззивния съд да го отмени и постанови продължаване на разглеждането на спора от първоинстанционния съд.

Ответната  по частната жалба страна е подала писмен отговор в законовия срок, с който я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди атакуваното определение. Излага съображения.

Този състав на въззивния съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е и основателна, с оглед което ще бъде уважена.

 РС е мотивирал спирането на производството с разпоредбите на чл.  229 ал.  1 т.т. 4 и 5 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че не е налице съвпадение с нито една от хипотезите, послужили като основание за спирането.

С исковата молба се иска признаване за незаконно на дисциплинарно уволнение, отмяна на заповедта с която е наложено, възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца вследствие на незаконно уволнение.

В заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание дисциплинарно уволнеие”, работодателят  е посочил като причина нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т. 8 пр. 1 вр. чл. 190 ал. 1 т.4 пр. 1 и т. 7 от КТ, изразяващи се в „злоупотреба с доверието на работодателя” и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”. В обстоятелствената част е посочил, че на 08.10 и 09.10.2012г. ищецът, на длъжност „шофьор” е проникнал незаконно в склада на дружеството, което е довело до кражба на фотоматериали.

Първоинстанционният съд е счел, че образуваното досъдебно производство № 2279/12г. на ОД на МВР-Сливен срещу неизвестен извършител за това, че през м. 10.2012г., същият, чрез използване на МПС и техническо средство е извършил кражба на чужди движими вещи, собственост на дружеството-работодател, е обуславящо изхода на гражданския трудов спор и е спрял последния до приключване с влязъл в сила акт на това досъдебно производство.

На първо място разпоредбата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК ограничава възможността за спиране на гражданско производство само до наличие на свързано или предопределящо изхода му друго дело, висящо в съд – тоест е необходимо конкретният въпрос от значение за спора да е предмет на разглеждане от съд, а не от друг орган, и по него да е образувано дело. В случая е налице разминаване между изискването на правната норма и фактическото положение – има образувано досъдебно производство, което се води от ОД на МВР-Сливен. Освен това то е против неизвестен извършител и дори не може да се проведе пряка логическа връзка с ищеца по трудовия спор, а е недопустимо съдът да прави произволни предположения, че то касае именно него и именно деянието, за което му е наложено дисциплинарно наказание. Трябва да се отбележи и, че досъдебното производство се фокусира върху извършена от неизвестния извършител кражба, а в мотивите за дисциплинарното уволнение не е посочено уволненият работник да е извършил такава, а само, че поведението му „…. е довело до кражба” – което само по себе си сочи на две различни по съдържание деяния.

Също така следва да се посочи, че независимо от горното, по отношение на законността на дисциплинарното уволнение, по същество е необходимо да се установи дали действията, посочени в мотивите на работодателя представляват нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на КТ, без значение за трудовия спор е дали едновременно с това осъществяват и престъпен фактически състав. Евентуалното съвпадение може само да улесни процеса на доказване, но липсата му не води еднозначно до отпадане на дисциплинарната отговорност на работника.

На второ място въззивният състав счита, че не е налице и другото, посочено от първоинстанционния съд основание за спиране на производството – по т. 5 на чл. 229 ал. 1 от ГПК. С тази разпоредба се регламентира възможността на гражданският съд сам да констатира наличие на престъпни обстоятелства в хода на това производство, което се развива пред него, и ако те са определящи спора или са негов елемент,  да го спре, като същевременно сезира компетентния орган. В случая не е видно първоинстанционният съд да е стигнал до заключение за наличие на престъпни обстоятелства, което да е направил въз основа на конкретни обстоятелства, които е разкрил в хода на производството по делото.

Така, с оглед всичко изложено до тук, въззивната инстанция намира, че липсват законови основания за спиране на производството, поради което определението на РС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на процесуалните съдопроизводствени действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение държано в з.с.з. на 01.04.2013г. по  гр.д. № 5941/12г. на СлРС за спиране на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на досъдебно производство № 2279/2012г. на ОД на МВР – Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 5941/12г. по описа на СлРС на Районен съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: